сън: Хотел с препарирани глави за украса
05.06.10
@ 1:14 PM
от GattaNegra
Отново мега изтрещяла работа.
Ставам аз сутринта и започвам да си търся тютюна, дето съм си го купила вчера на ИББ.
И започвам да се сещам за простотиите от МИНАЛОТО ИББ.
Да де ама тютюн няма.
След това, О Ужас! се оказва, че аз съм сънувала цяло ИББ – тоест съм сънувала цяла нощ, че съм пила цяла нощ…
E.. не е далеч от истината но…
______
По рано същата нощ сънувах, че се прибирам в хотела си с един автобус. По пътя се запознх с един тип – фотограф – и трябваше да му се обаждам нещо.
Хотелът беше огромен, адски скъп и навсякъде разни джаджи и украшения.
В .. как се казва.. Фоаето имаше нещо като кафене ли, и аз не зная.
Та станах аз от там. През цялото време се кефех каква готина шапка имам. Бежова непалска ушанка – имам същата, но червена и много и се радвах на тая че е бежова.
Не си спомням много нататък, но отново на връщане срещам типа с фотоапарата и му казвам “ехее, аз вече и на ски ходих..” Докато си търсех магнитната карта – или ключовете – забелязах, че имам и идиотско яке с 1205450 джоба…
В хотела като салонен управител работеше момичето от Кривото..
След това се оказа, че някаква моя позната е настанена в друго крило в същия комплекс.
Страшно луксозно, с някакви огромни стаи, с по пет канапета едва ли не в стая.
Аз бях – не зная защо – изведнъж с трима познати —от реалния живот дори. Минахме през нейната Резиденция, но тя спеше.
Оказа се, че тая обстановка в хотелския апартамент и друг път съм я сънувала, изобщо не мязаше на хотел.
Тръгнахме си, а аз забелязах, че по светлите и просторни коридори има витрини с .. глави накиснати във формалин. Мисля, че нямаше тела, но глави всякакви – животински, човешки, таласъмски. Имаше указателни табелки – някои съдържаха подробна справка едва ли не като от енциклопедия от кой мит е даденото същество. Не видях нито едно познато лице хаха в тия витрини.
Някои изглеждаха съвсем живи, други си личеше, че са на по сто години…
_______________
Друг фрагмент от сън.
С познат – или познати, не помня – влизаме посред нощ в едно кафене и ще си купуваме сандвичи.
Там продавачката се опитва да украси едно нещо като малка чантичка с някакви сини ужасии, че било проект за училище ли, подарък за приятелка ли – не разбрах.
Опитвах се 15 минути да я убедя да дойде до нас с тъпото нещо да го украсим като хората с мъниста, или да ме даде да го украся. само и само да ми продаде накрая тия безумни сандвичи, а тя ревеше ли ревеше, че било грозно.. То ту беше от плат, ту от кожа. Спомням си, че се чудех от къде да взема извита игла и щях да звъня на Червото да ми даде назаем… Не помня какво стана накрая, но си спомням досадата, която изпитвах през цялото време.
