Dum spiro, spero ;)
Като торба на осиротяло кенгуру
влачат се зимните дни.
Не грее ли слънцето
на мен все ми се спи.
Като земя без птици,
така е тихо в ушите ми, чак даже кънти.
Не чувам ли вятър да шепне в листата,
на мен все ми се спи.
Като сърна пред фарове,
така е вцепенена душата ми.
Щом навън е студено,
на мен все ми се спи.
Не искам да слушам за ските ви,
за “пудра” и лифт и за снежни игри!
Върнете ми лятото, жаркото,
с мохитото, с дългите дни!
В упътването на велосипеда ми пише нещо от този сорт:
При възникнали проблеми се консултирайте с вашия веломеханик. Той ще ви обясни как да поддържате вашия велосипед, да извършвате дребни или по-едри ремонти и ще отговори на вашите въпроси.
Някои хора са достатъчно оправни, за да са си Веломеханик сами на себе си, други като мен кифлеят и оставят някой друг да се грижи за колелата им. Вярвам, че неволята учи. Ако няма кой, сигурно ще се справя сама, но след като има професионалисти, предпочитам да се обръщам към тях.
Моят Веломеханик е в AllMountain
Точно както в “Питър Пан” всичко ми се струва, сякаш е било насън.
Миналата година по това време му се смеех, понеже е станал в 4, въртял е педалите 12-13 часа и после се е върнал изподран, кален и умрял от глад.
Тази година и аз участвах. Мисля, че не бива да има Софиянец, който да не е минавал Витоша Сто поне веднъж. Не мога да дам аргумент, просто така го усещам.
“Участвах” е правилната дума, понеже съм си кифла, не бях закусвала, имах зверско главоболие предните два дни, краката ми не бяха идеално обезкосмени (ако си счупя някой крак, тия ще разправят “Таа па, с кви косми е тръгнала!), карах с цикъл и събирах екипировка до петък включително.
Днес се оказахме заклещени в кръчмата срещу офиса, защото небето се изля на главите ни.
(това е корабен дневник, не е описание на самия рок фест, ако търсиш списък на песните и карта на Каварна – не е това мястото!) 🙂
Пристигнахме вечерта в Петък, настанихме се при хазяйката – дестинация “на светофара” точно навреме за последните парчета на Сигнал. Аз лично тяхната музика не я харесвам, но трябва да призная, че се държат, все още имат присъствие на сцената и забиха много яко!
Драмата се заформи, когато установих, че съм тръгнала с ДВА чифта чорапи и НИТО едни цели обувки, но затова пък с чифт джапанки и едни чехли с токчета. Както и ме предупредиха, вечерта стана доста студено, а аз естествено не си бях взела и нищо топло за обличане. Зъзнахме прилично и се прибрахме малко преди Сигнал да завършат последната серия.
Пътувахме с автобус до Самоков, от там с маршрутка до Боровец и после с лифт, след това с крака.
Идеята беше да се качим до някоя хижа, обаче крайният резултат беше вр. Мусала и три дни мускулна треска.
Гледките са невероятни, имаше маса народ и беше топличко.
Отвреме навреме има каменна пустош, или езерце, или поле и коне.
На върха изядохме най-гнусните сандвичи ЕВЪР- мероприятие, което трябваше да е победен пир, но излезе фиаско 🙂
Беше доста приятна разходка, особено, ако игнорирам магариите по пътя.
* Снимките не са правени лично от мен
Кусури мога да намирам винаги, но ето основното: – Лифтът от горе до Боровец има прецакано работно време, и ако хванеш последния (както ние) изпускаш маршрутката, което е тъжно. Все пак таксито от Боровец. до Самоков е 10-12 лв. – На автогара Самоков няма работеща тоалетна. – Сутрин единственото, което става за ядене са баничките от една баничарница, в която здравомислещ човек няма да стъпи. Няма, ма са вкусни пък!Малко снимки на котки – от вилата.
* Снимките не са правени от мен.
Появи се един ден от нищото и станахме нейни хора.
Не даваше да я пипаме, но мъркаше оглушително.
Купихме и два пакета храна, която тя доста странно гледаше в началото, но се научи за какво служи, макар, че и от масата просеше. 🙂
Така и не видяхме котетата.
Дано са живи и здрави!
* Снимките не са правени лично от мен
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer
