в: I Me Mine • Today •
16.11.12
@ 12:40 PM
от GattaNegra
Какво се случи за тези три седмици по време на прословутия ремонт – пиша, че доста хора ме питат къде съм изчезнала и какво става.
Всичко започна с най-невинното “дай да преградим хола, че много трудно се отоплява зиме, а се спи и в него!”
Нашите са адски консервативни и трудно се решават на такива драстичности, но ето, навих ги – къде с мрънкане, къде с писъци… ОБАЧЕ от двете новообразувани стаи само едната ще има балконска врата. Решихме, че там и без това прозорците са калпави, за това ще се сменят и ще се избие. Но ще трябва да се премести радиатора.
И така от копчето стана балтон.
Четохме форуми, мислихме и ето резултатите 🙂
Майка ми уж да мести радиатори, а с майстора от топлофикацията направо сменили радиаторите с алуминиеви. Много са красиви – моя си има и шаренко.
Сменихме дограмите в трите стаи, в които се спи, което причини агония на прахосмукачката и съседите. Не съм очаквала, че смяната на дограми създава толкова много боклук. Всичко веше с два пръста бял прах отгоре. Може би се дължи на това, че трябваше да се кърти в две от стаите, за да се сложат балконски врати, понеже нямаше. Да, решихме, че щом ще се кърти в хола, защо да не изкъртят и в спалнята, че и тя да излиза на балкон? СААВ е правилната фирма. Така мисля 🙂 Мили са, майсторите им са с железни нерви и работят качествено. Ще видим колко ще траят прозорците де, дано съм права да им се доверя напълно. Имаше два фала, но те са по моя вина, а не по вина на фирмата. Много свестни хора, когато сменяме другите три прозореца пак ще ида при тях!
В моята стая майсторите са премерили правилно прозореца, направили са го широк колкото балконската врата, която по-широка физически няма как да стане, за това и двете са като амбразурки или прозорчета за кули за пленени принцеси..
Оказа се, че комарника съм си поръчала без да уточня къде да е гредата, за това отиде на вратата на кухнята, която е стара и дреме ти къде ще е точно разделението.
Залепих си витражно фолио на балконската врата. Ако не бяха тия fail мехурчета щях да твърдя, че е станало много добре.
Вдигнахме преградна стена от гипсокартон-с-вата в невъзможно големия хол с цел отопление и преразпределение на териториите – получи се много добре, макар и да чистя гипс и вата от тук – от там и до ден днешен. Голямата драма беше в спалнята на майка ми, защото с новата балконска врата концепцията на стаята и се смени драстично и тя два дни въртя шкафове и маси, докато се нареди. Сега уж е добре.
Едната стая си остава спалня на дядо ми, а другата ще става гостно-библиотеко-трапезария-и-балиго-кво, но в момента така или иначе стои празна, изключая чувалите книги.
Пердета купихме за две от спалните от Илиянци – от Какаду.Турците там бяха хипер любезни, доволна съм. Само шивачката прецака пердетата за моята стая и трябваше да се купува нов плат и да се ходи при друга шивачка. Тя май ги е направила добре – в пералнята са и не смея да ги извадя от там.
Смених един плот в кухнята с по-голям. “Две дупки и един болт, кво му е?” Да, ама се оказа, че пак ще дупча винкел и вече мразя винкел, наистина. Нямам идея дядо ми като е бил млад как е успял да направи толкова много неща от винкел и ПДЧ – сега като вървя след него да му префасонирам произведенията лошо ми става.
Отделно от това направихме рафтове на дрешника в коридора, сложих му старата брава от гардероба ми и залепихме нов тапет. Сега е чуден шкаф за чаршафите и одеялата, които преди се скитаха по гардеробите и се свираха из секциите между разни книги и чинии.
До тоалетната в коридора имаше едни рафтчета от винкел и шперпрат и със завеса, които получиха нови вратички – проект, който ми отне 15 години планиране и 5 дни работа – съботи, недели и след работни дни някак си се падаха. Счупих две бургии по време на работата и мога да заявя, че Uniontools не правят бургии, с които лесно да пробиеш винкел дори и с Bosch. Още ме болят ръцете, но ината ми е железен. Доволна съм от резултата. На счупените бургии слънчо реагира философски – купи титанови 🙂
Наложи се да се науча да шпакловам заради всички малки дупчици от пирончета и намкво тук и там. Не било трудно, но и аз не се старах особено. Резултатите са задоволителни, а и на фона на цялата крива стена моите избухвания не се забелязват. Обикалях апартамента с цел запълване на дупки в стените преди боядисване и изправяне на ъгли известно време, чак на нашите им писна. Догодина на пролет ще купя от кантовете и ще ги сложа по ъглите, или направо ще викна майстор, щото останаха доста нащърбеници, с които не ми се занимаваше.
Боядисах стените на тоалетната с латекс.
Боядисах половин коридор с латекс.
Боядисах стената в новата стая – дядо ми не щял сега да му се боядисва, за това от другата страна си стои така.
Боядисах и четирите стени в моята стая, като едната е страшен fail, щото мазилката и е прецакана и латекса на някои места стои много особено. Не ми станаха и цветовете, и сега трябва доста да се напъне човек за да различи лавандуловото от бялото и патешко-жълтото. Ще го преживея. Не знаех, че не мога да боядисвам тавани, но зная, че ако го боядисам още три пъти ще се науча.
Боядисах и балкона отвън с латекс. Но латекса свърши, така, че другия балкон ще чака да се купи нова бака. Майка ми си боядиса нейната стена сама. Остават и още три хихихи.
И боядисах и парапета на големия балкон с боя три-в-едно, но една част остана небоядисана, понеже не мога да я стигна. fail Когато боядисвах малкия балкон си омазха косата с боя. Този път не се получиха такива издънки – има само три капки боя на балкона на съседката, за което и се извинявам.
Имаме едно старо шкафче от чеиза на прабаба ми – изшкурих го и го боядисах.
Реновирах и вратичката на пощенската ни кутия – смених и бравата, пробих нова дупка за новата брава, лъснах табелката, лакирах… съседките паднаха, очаквам да поискат да направя и техните.
И гардероба си, който мразя, защото е грозен, изшкурих и лакирах. Но стана на черти, за това го декорирах. Като ми писне ще стане черен и готово. Вече не го мразя. Като му смених дръжтике стана даже симпатичен. Вграден и трикрилен е той, за това ми се отели вола, но определено е по-добре от преди. Смених му и бравите – сега се затваря без гадните райбери, а аз пърхам от щастие като го гледам и все търся райберите по навик, а тях ги няма.
Изшкурих и лакирах и краката на табуретката, която стои в стаята ми и е дошла никой не знае от къде.
Налепих фолио по шкафчетата в кухнята и да си кажа стана много зле, но пак е по-добре от преди – изглеждат по-малки и перфектно се връзват с чекмеджетата за подправки, които майка ми отстъпи на кухнята. Сега си държи джаджите и инструментите в пластмасова кутия, но не мрънка твърде … Фолио се лепи от двама и това си е.
Прекарах един час за да сменя магнитчетата и да наглася вратичките, така, че да се затварят Догодина може и да сме си оправили банята, така че чак тогава ще се мисли за нова кухня.
Оня ден чистих в моята стая и там почти се живее.
Вчера си легнах в 21 и станах в 9 и май успях и да се наспя.
Кити, като принцесата на къщата усети ремонта само по това, че един два дни стоя в друга стая, но Маци понеже си вре гагата нагази в латекса, напика се от страх заради прахосмукачката и никак не одобрява влизането на чужди хора с работни дрехи вкъщи.
Освен стената и дограмите, около които са шпакловали майсторите, останалите неща си ги правихме ние с мама, за това отне доста време и нерви, а чукундурта в коридора си е лично мое дело и ме изтощи до посиняване. Сега обаче е прекрасно шкафче за железарии.
Специални благодарности за слънчо, който, макар и натирен да не пречи помагаше с всички сили с мъкнене, мислене и пробиване. Освен това ми довери Bosch-а си, без който доста неща щяха да не!станат изобщо. Обичам те, слънчо! 🙂
Днес се надявам да ида да взема В петък още купих дъски за новите си етажерки и дъска за перваза на прозореца ми отвътре (маци зверски се кефи на перваза в стаята на майка ми, защото тя спешно отича да си купи един, но аз с моя закъсняхвам, и Кити страдаше без перваз). Етажерките ми тоя път ще са от еднакви дъски и с по-здрави дюбели. Предишните ми етажерки бяха от някакви си дъски намерени из мазезто – имаше само дена нова и една с една не бяха еднакви. Земетресението и времето бяха са успели да разхлабят крепежите и сега като боядисвах опадаха половината. Добре, че не са ми паднали на главата. Сега ги залеихме с монтажно лепило и използвахме специални дюбели за тухли, пък да видим. Бриколаж имаше рожден ден и за това даваха мега яката отстъпка. Сега понеже новите дъски са по 200 см., а не по 170 книгите ми се губят малко, но.. книги има… За това пък колко джунджурии има да се подслоняват другаде..
Какво остава да се свърши:
- да претапицирам три стола и една табуретка, един диван и пет възглавници
– столовете вече лежат разглобени насам-натам
- да измия звездите на тавана си, които омазах с латекс
- да се измият и двата балкона
– измих ги в Неделя и предизвиках недоволство у съседа, който си е тропнал антената току под чучура за оттичане на големия балкон
- да се подреди библиотеката – да се изчистят и сортират стотиците книги
– нямам снимка от “преди” понеже не се сетих да направя – беше една стая пълна с чували с книги Сложих стария килим от мойта стая и старите си дъски от полиците с едни много интересни крака от месингови хавани – стана доста плашещо, но поне книгите вече не са из чувалите… тепърва ще се чисти още и ще купувам още библиотеки, само две нищо не побират.
- да се ушият възглавници с морска трева за в библиотеката.
- да се довърши кухненското перде – окачих две и остана единия fail от моята стая. За при мен са късички, но добре се вързаха в кухнята.
- да се подредят подправките в новите им чекмеджета
- да се изчистят старите рафтове за подправки
- да си направя bookends, че само ми падат книги на главата
- да си поръчам правилен комарник за моята стая.
- да се сдобря с хората с които от нерви се изпокарах, макар и с причина реагирах твърде остро и сега съжалявам.
Ще пусна снимки по-нататък – когато ги извадя от с каквото съм снимала, че всичко е някъде. Като намеря фотоапарата ще снимам и Кити в новата обстановка.
♦ вземи връзка
в: So what ? • Today • Домашни любимци •
18.10.12
@ 1:26 AM
от GattaNegra
Оригиналното заглавие на поста:
Лайняна работа – котешки тоалетни и торбички за лайна, за стопаните с любоФ!
online Зоомагазините са измекяри.
Ако не ти се чете целия пост, но искаш да разбереш защо мисля така – мини нататък!
Сега като имам две котки у нас положението е следното х 2:
- ака се поне два пъти на ден;
- пишка се поне 4 пъти;
Ползвам бентонитови котешки постелки, защото:
- силиконовите – се вмирисват и коткАТА (моята, тя ми е мерило) пикае отвън, из банята или ДО тоалетничката, но те и вътре в нея. Бойкотира я още на третото пикане, прегнусява се само за акането, но с видимо нежелание, понеже пикнята не се маха, а само потъва в прозрачните гранули и УЖ не мирише, но аз си я усещам, а котката .. не ми се мисли …
- дървените – ми извинете, ама те освен, че миришат на напикан картон и се разкашква всичко вътре не стават за друго освен за илюстрация как за нищо не стават. Котката стиска един цял ден преди да влезе за втори път в тоалетната си и когато го направи беше с такава физиономийка, чак ме досрамя, че едва ли не и правя номер.
- други – ми не знам какви други всъщност съм пробвала – като ни беше нова котката купувахме всеки месец различна, за да установим по метода проба-грешка, за да разберем коя е най-добра. Обаче ..
БЕНТОНИТОВАТА тоалетна, и то ситната намирам –също и котката така намира – за най-добрата до момента.
Защо?
Както описах по-горе преди Кити чистехме тоалетната почти след всяко ходене – или около шест пъти дневно. Да, за да не мирише трябва да се чисти непрекъснато, точно както си пуска човек водата от казанчето. Няма други положения. Ако няма човек вкъщи и не се изчисти не е фатално, но котката подивява и вдига скандали, че и е мръсно и е обидена часове наред. Не разбирам как някои хора пишат из форумите, че едва ли не просто сменят постелката веднъж седмично. Не ви ли смърди we? Каквито и варианти да сме пробвали котката е най-доволна когато се чисти поне 5 пъти дневно.
А сега – нататък!
Значи сега с Кити сметката показва, че у нас общо котешки тоалетни се чистят средно около 10 пъти дневно.
Пишканото отива в коша за боклук, а аканото – в тоалетната.
Да де, ама то бентото в плика в кофата пак си намирисва, и вече като е в двойно количество направо си стана драма, защото отвориш ли кофата те лъхва една миризма… Дори и да се изхвърля всеки ден – пак се усеща. Ето защо ме осени да пъхам всяко пишкано в торбичка и така да ги изхвърлям. Пробвах – получава се идеално и не мирише.
Да де, ама това са 10 торбички дневно, понеже понякога, когато не мога да изпощя аканото добре го мятам и него в торбичка – нали открих “топлата вода” с тия торбички…
Защо всъщност занимавам света с лайното на котката си?!
Ами ето защо:
След простата сметка, че ~6х30х12=2160 пликчета (Кити се предполага, че ще я връщам, за това не я броя!) и като се замисля за факта, че те са пластмасови, реших да се опитам да си купя подходящи пликове “за изпражнения” от …. ми от зоомагазина, разбира се.
И какво се оказа – или купувам 20 найлонови пликчета с контейнерче за 5 лв., или пък хартиено пликче за ~ 70 стотинки едното.
WTF???
Едно, че ако взимам найлоновите нямам идея какво ще правя накрая с всичките тия пластмасови контейнерчета?! и второ с хартиените сметката ми не може да е вярна, нали? – 2160х0.7=1512 лв. за ТОРБИЧКИ ЗА ЛАЙНА ГОДИШНО!!!
WTF???
Добре, аз си измислям сама проблем, да разправям с котешки лайна, ами реално стопаните на кучета, които по закон са задължени да чистят след тях, те какво?!
Ок, казах си аз – хартиените от зоомагазина не ме уреждат, но дай да потърся bio degradable торби, нали найлоновите и без това ще стават по 55 стотинки догодина… (То бентонита е някаква глина там, така че мисля си, се размива, и ако го увия в еко-торбичка се предполага, че накрая нищо няма да остане, или поне ще е по-безвредно от нормално найлоново пликче?!)
След доста ровене в Интернет намерих и звъннах на две фирми, които предлагат такива продукти. Любезно ми се обясни, че те производителите нямали сметка и за това ЕКО торбички не се правели, технологията била по-скъпа и дрън-дрън.
Е КАК ТАКА?? нали изродите за това вдигнаха цените на найлоновите пликчета, щото не били ЕКО?Разграждали се по 1000 години?
Защо не се насърчават ЕКО торбичките тогава?
Все пак им досаждах достатъчно, че да ми предложат цена от 0.05 лв./бр.
Да ама обаче, аз реших да потърся по-сериозно и намерих, че има ХАРТИЕНИ торбички с цена За 1000 бр. – 25,49 лв. или пък биоразградими найлонови с цена за 1000 бр. – 8,64 лв.
Е, ето защо твърдя, че online зоомагазините са измекяри.
ПС. Ето линк за хартиените торбички, които смятам да си купя. Говорих си с хората, имат офис в Младост 3, цените на сайта са с ДДС.
♦ вземи връзка
![[smile207.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/smile207.gif "грррррр"){kind=small}
