X-ray снимка на стъпало в поликлиника – 2часа висене

в: I Me Mineshitty serviceбунищениско качество

18.07.16

@ 8:02 PM

от GattaNegra

Ритнах каквото не трябваше вчера и днес здравия разум ме накара да поискам да ида до поликлиниката.

Подутия глезен си е гадно нещо, а ако има спукана кост вече е и опасно.

Към 10 бяхме пред кабинета на джипито, в 10:29 с направление платих втора потребителска такса на регистратурата и 10тина минути по-късно ме настаниха на рентгена. Кабина 2 – за момичета.

пълен текст »



На шофьорски курс :) I

в: I Me Minemade-in-bgSo what ?

09.07.16

@ 10:38 AM

от GattaNegra

Реших, че е крайно време да свърша и тая работа както трябва.
Изчетох стотина страници из разните форуми и достигнах до следния извод:

Автошколата, каквато и да е тя, трябва да предлага точна и ясна информация за:
какво е включено в цената на курса;
    моточасове, теория, изпити, бонус-часове?
колко часа какво се предлагат;
    трябва да са поне 40 часа теория и 30 моточаса
каква е цената за изпитите;
    вътрешните са от 30 до 60 лв, на различните места, външните – също.
каква е цената за допълнителните мото-часове;
    някои школи смънкват нещо за 60 лв/40 мин., при други е 20
какви са предлаганите учебни материали;
   някои школи ти ги дават безплатно, други ги продават на място, според трети са ненужни
имат ли полигон;
    репликата “това е отживелица” ме потриса
включено ли е извънградско каране;
    тази част е задължителна
включено ли е нощно каране;
    препоръчително, някои го предлагат
включено ли е паркиране;
    “това го няма на изпита” е грешно твърдение
къде се провеждат лекциите;
   някак не върви лекциите да са в Люлин, а да се кормува в Дружба..
къде се провеждат изпитите;
   много свежо – кормуваш в Дианабад, а те изпитват в Лозенец..
къде се кормува;

Доста школи предлагат курсове на цени от 290-400 лв., които няма как да са реални.
Курсът се състои от 40 часа теория и 31 моточаса. 1 Час е 40 – 45 минути, като в училище. Значи – 70 часа общо.

Правя проста сметка:
400 / 70 = 5

Какво може да се научи от някой, който ти преподава за 5 лв на час?
След внимателно проучване установих, че цените в читавите школи са от 650 до около 800 лв., разбира се, зависи и от автомобила. Мерцедес и Рено никак не си приличат 😀

пълен текст »



Изгубих си пистолета? (кошмар)

в: I Me MineСънища

24.02.15

@ 1:16 PM

от GattaNegra

Сънувам аз, че ще ни нападат пак индианците.

Всичко из стаите е разместено, събрано на купчини и здраво опаковано в тежки денкове, да не го отмъкнат. Миналия път нищо не бяха откраднали, дано и този път е така.

Опаковам си бижутата и ценностите в стария калъф за контрабас и навирам пушката в един намаслен парцал в твърдия калъф от теодолита, за да я нося по лесно?!

пълен текст »



Коледни ’14

в: I Me MineTodayОфисниХоп-троп!

25.12.14

@ 3:13 PM

от GattaNegra

Нещо .. за пръв път от няколко години не се събирам масово с роднини по Коледа, разцъквам си служебни неща, подредих си стотиците повтарящи се контакти в телефона, с котарака сме се усмърдели на манджа и цигари и си ни е едно мързеливо… Да са ми живи и здрави роднините, много си ги обичам по цяла година 😀
Оня ден излових съседите, че ПАК са паркирали в тревата пред блока и им се разсмърдях, обаче като видях що ядене и пиене разтоварват нещо прегракнах. Струва ми се, че планират екстремен и, за съжаление, турбо-чалга купон и явно блокът (за пореден път) няма да има думата каква музика да се слуша на Нова Година.

Да сме живи и здрави за догодина всички да си купим по-големи тон-колони. 😀

Като говоря за служебни неща – демонстрирам служебната и домашната елхи 😀

 

пълен текст »



Обицата!!! ТЯ!

в: I Me MineSo what ?TodayТук и там

01.07.14

@ 10:27 AM

от GattaNegra

Преди две години ми останаха очите в тия обици в един малък магазин и ми ги купиха.

Скоро след това една разсеяна кола удари нашата и аз докато пърхах в суматохата изгубих едната обица.

Сумарно съм прекарала поне три дни, пълни, да търся такава обица из Мрежата. Пращах писма на някакви производители, дистрибутори, пращах снимки – нищо. Никъде нямат такива, никъде не са и чували къде мога да поръчам същите.

В самия магазин ми бяха обещали да ми се обадят, когато получат новини мога ли да си купя нови същите, но до ден днешен ни вест, ни кост.

Вчера, на връщане от Каварна, решихме да се отбием пак от там (магазина е на над 300 км. от София) и що да видиш! Моите обици ме чакат на витрината!

earrr



Гребен за коса (кифл-кифл!)

в: ArthairI Me Mine

22.03.14

@ 10:34 PM

от GattaNegra

След като изпробвах доста възможни начини за носене на игла за коса, купувах си всякакви игли , правих си игли и подарявах игли изведнъж установих, че само една игла вече не е достатъчна. Благодарение на добрите грижи на любезната Снежи / Сан Суси косата ми стана дълга и натежа прекалено, самотните игли започнаха просто да се чупят.

Носенето на две игли причинява прост дискомфорт – внимаваш за два обекта, не само за един. Хора без чувство за лично пространство успяваха да си бръкнат в носа с иглата ми, както мирно си стои забита в кока на главата ми, а с две направо щях да вадя очи.

И така, колкото и да не ми се искаше трябваше да търся нов начин да си закрепвам косата.

  • Пробвах с Ластиче и ефектът беше ненормално главоболие.
  • Пробвах с Диадема и ефектът беше ненормално ненормално  главоболие.
  • С шал приличам на краварка, а и не е за всяка ситуация.
  • Сложно закопчаващи се шноли не обичам – или се трошат, или се трошат. И повечето са грозни.

И тогава се сетих, че хората от прастари времена са носили Гребени.
Нямам предвид гребени за ресане, каквито не понасям, а гребени за прически.

пълен текст »



Метростанция Младост 3 – на кучето в гъзъ и оттатък.

в: I Me MineSo what ?Todayниско качество

29.01.13

@ 12:48 PM

от GattaNegra

Не зная с кой акъл са я направили там където е тая метростанция Младост 3 . Заслужават да им вземат колите и да ги накарат всеки ден те, бабите и дъщерите им да се возят там до пукване.

Днес реших да не ходя на работа с такси, защото бях на зъболекар, а да взема градския транспорт. Беше 10 часа и реших, че имам време да опитам метрото.

Първо  чаках във ветрилника да светне зелено на пешеходния светофар на Стадиона 5 мин, чаках метрото във ветрилника долу около 10 мин, после се возих около 15 мин в невероятната гъчканица, но не пречеше и да е ветрилник в същото време, така че хем смърди на спарени тела, хем не разбираш кой те опипва и ти бърка в джоба, хем пък си и настиваш в това време.

После се озовах в нищото – два строежа и един паркинг, в далечината – булеварди.

Запитах минувачка как да стигна до Младост 4 и тя сподели, че е от Люлин и идея си няма къде е.

Вървяхме заедно във ветрилника 15 мин. по непочистени тротоари с насрещен вятър и една смътна идея накъде да вървим.

После се разделихме – всяка по пътя си, но не и преди някакъв капут да се опита да ни отнесе точно пред макдоналдса, щото видиш ли ние пресичаме, но според него трябва да летим.

После вървях още 10 мин. в насрещният вятър за да стигна до спирката и 10 минути чакане на автобус. Оказа се, че понеже не зная какъв автобус да хвана съм хванала грешния. Слязох във ветрилника навън отново само след една спирка..

Чаках още 10 мин. Исках да хвана такси, но свободни таксита не минаха, мина само едно Омега Транс… е не мерси!

След това се возих 5, но с всички екстри – вой на криви врати, вой на двигател, воят на вятъра из автобуса, много тежки парфюми, непрана циганка, един, който си “подреждаше джоба”  и една две жени, които упорито отказваха да ме оставят да стигна до шофьора за да си купя билет.

После вървях още 10 мин. във ветрилника за да стигна до офиса.

Общо ме вя 80 минути, от които общо се возих 15.

В момента главата ме боли зверски, а краката ми са чисто мокри.

Искам да има частен АД за идиотите, които менажират градския транспорт, инспекторите и всички подкупни боклуци, които купуват и одобряват разпадащи се автобуси и не глобяват когото трябва заради изпотрошените спирки и липсващите табели. И с един специален кръг за всички клъсти свини, заставащи на най-тясното в автобуса и пречещи на хората да си купят билет, самите те возейки се гратис!



Референдум 2013 – двайсеиколко % ?

в: I Me MineSo what ?Today

28.01.13

@ 2:11 AM

от GattaNegra

Когато дядо ми се разболя по-миналото лято, не искаха да го лекуват, не искаха да пратят у нас лекар дори, защото бил стар.

Сега той не отиде да гласува на референдума – каза , че щом бил стар да го лекуват, бил стар и да гласува. В София живеем, за сведение.

Обаче повечето от тия 20 процента са точно дядовците и бабите – тая държава не ще да ги лекува, щото били стари, но те и гласуват, ако и да са стари.

Това му  е на Сергей победата! Старците, които са лъгани цял живот!

Ако вдигаме пак темата за тоя референдум да си помислим за дядовците и бабите си!



Ремонт? О! Ужас!

в: I Me MineToday

16.11.12

@ 12:40 PM

от GattaNegra

Какво се случи за тези три седмици по време на прословутия ремонт – пиша, че доста хора ме питат къде съм изчезнала и какво става.

Всичко започна с най-невинното “дай да преградим хола, че много трудно се отоплява зиме, а се спи и в него!”

Нашите са адски консервативни и трудно се решават на такива драстичности, но ето, навих ги – къде с мрънкане, къде с писъци… ОБАЧЕ от двете новообразувани стаи само едната ще има балконска врата. Решихме, че там и без това прозорците са калпави, за това ще се сменят и ще се избие.  Но ще трябва да се премести радиатора.

И така от копчето стана балтон.

Четохме форуми, мислихме и ето резултатите 🙂

Майка ми уж да мести радиатори, а с майстора от топлофикацията направо сменили радиаторите с алуминиеви. Много са красиви – моя си има и шаренко.

Сменихме дограмите в трите стаи, в които се спи, което причини агония на прахосмукачката и съседите. Не съм очаквала, че смяната на дограми създава толкова много боклук. Всичко веше с два пръста бял прах отгоре. Може би се дължи на това, че трябваше да се кърти в две от стаите, за да се сложат балконски врати, понеже нямаше. Да, решихме, че щом ще се кърти в хола, защо да не изкъртят и в спалнята, че и тя да излиза на балкон? СААВ е правилната фирма. Така мисля 🙂 Мили са, майсторите им са с железни нерви и работят качествено. Ще видим колко ще траят прозорците де, дано съм права да им се доверя напълно. Имаше два фала, но те са по моя вина, а не по вина на фирмата. Много свестни хора, когато сменяме другите три прозореца пак ще ида при тях!

В моята стая майсторите са премерили правилно прозореца, направили са го широк колкото  балконската врата, която по-широка физически няма как да стане, за това и двете са като амбразурки или прозорчета за кули за пленени принцеси..

Оказа се, че комарника съм си поръчала без да уточня къде да е гредата, за това отиде на вратата на кухнята, която е стара и дреме ти къде ще е точно разделението.

Залепих си витражно фолио на балконската врата. Ако не бяха тия fail мехурчета щях да твърдя, че е станало много добре.

Вдигнахме преградна стена от гипсокартон-с-вата в невъзможно големия хол с цел отопление и преразпределение на териториите – получи се много добре, макар и да чистя гипс и вата от тук – от там и до ден днешен. Голямата драма беше в спалнята на майка ми, защото с новата балконска врата концепцията на стаята и се смени драстично и тя два дни въртя шкафове и маси, докато се нареди. Сега уж е добре.

Едната стая си остава спалня на дядо ми, а другата ще става гостно-библиотеко-трапезария-и-балиго-кво, но в момента така или иначе стои празна, изключая чувалите книги.

Пердета купихме за две от спалните от Илиянци – от Какаду.Турците там бяха хипер любезни, доволна съм. Само шивачката прецака пердетата за моята стая и трябваше да се купува нов плат и да се ходи при друга шивачка. Тя май ги е направила добре – в пералнята са и не смея да ги извадя от там.

Смених един плот в кухнята с по-голям. “Две дупки и един болт, кво му е?” Да, ама се оказа, че пак ще дупча винкел и вече мразя винкел, наистина. Нямам идея дядо ми като е бил млад как е успял да направи толкова много неща от винкел и ПДЧ – сега като вървя след него да му префасонирам произведенията лошо ми става.

Отделно от това направихме рафтове на дрешника в коридора,  сложих му старата брава от гардероба ми и залепихме нов тапет. Сега е чуден шкаф за чаршафите и одеялата, които преди се скитаха по гардеробите и се свираха из секциите между разни книги и чинии.

До тоалетната в коридора имаше едни рафтчета от винкел и шперпрат и със завеса, които получиха нови вратички – проект, който ми отне 15 години планиране и 5 дни работа – съботи, недели и след работни дни някак си се падаха. Счупих две бургии по време на работата и мога да заявя, че Uniontools не правят бургии, с които лесно да пробиеш винкел дори и с Bosch. Още ме болят ръцете, но ината ми е железен. Доволна съм от резултата. На счупените бургии слънчо реагира философски – купи титанови 🙂

Наложи се да се науча да шпакловам заради всички малки дупчици от пирончета и намкво тук и там. Не било трудно, но и аз не се старах особено. Резултатите са задоволителни, а и на фона на цялата крива стена моите избухвания не се забелязват. Обикалях апартамента с цел запълване на дупки в стените преди боядисване и изправяне на ъгли известно време, чак на нашите им писна. Догодина на пролет ще купя от кантовете и ще ги сложа по ъглите, или направо ще викна майстор, щото останаха доста нащърбеници, с които не ми се занимаваше.

Боядисах стените на тоалетната с латекс.

Боядисах половин коридор с латекс.

Боядисах стената в новата стая – дядо ми не щял сега да му се боядисва, за това от другата страна си стои така.

Боядисах и четирите стени в моята стая, като едната е страшен fail, щото мазилката и е прецакана и латекса на някои места стои много особено. Не ми станаха и цветовете, и сега трябва доста да се напъне човек за да различи лавандуловото от бялото и патешко-жълтото. Ще го преживея. Не знаех, че не мога да боядисвам тавани, но зная, че ако го боядисам още три пъти ще се науча.

Боядисах и балкона отвън с латекс. Но латекса свърши, така, че другия балкон ще чака да се купи нова бака. Майка ми си боядиса нейната стена сама. Остават и още три хихихи.

И боядисах и парапета на големия балкон с боя три-в-едно, но една част остана небоядисана, понеже не мога да я стигна. fail Когато боядисвах малкия балкон си омазха косата с боя. Този път не се получиха такива издънки – има само три капки боя на балкона на съседката, за което и се извинявам.

Имаме едно старо шкафче от чеиза на прабаба ми – изшкурих го и го боядисах.

Реновирах и вратичката на пощенската ни кутия – смених и бравата, пробих нова дупка за новата брава, лъснах табелката, лакирах… съседките паднаха, очаквам да поискат да направя и техните.

И гардероба си, който мразя, защото е грозен, изшкурих и лакирах. Но стана на черти, за това го декорирах. Като ми писне ще стане черен и готово. Вече не го мразя. Като му смених дръжтике стана даже симпатичен. Вграден и трикрилен е той, за това ми се отели вола, но определено е по-добре от преди. Смених му и бравите – сега се затваря без гадните райбери, а аз пърхам от щастие като го гледам и все търся райберите по навик, а тях ги няма.

Изшкурих и лакирах и краката на табуретката, която стои в стаята ми и е дошла никой не знае от къде.

Налепих фолио по шкафчетата в кухнята и да си кажа стана много зле, но пак е по-добре от преди – изглеждат по-малки и перфектно се връзват с чекмеджетата за подправки, които майка ми отстъпи на кухнята. Сега си държи джаджите и инструментите в пластмасова кутия, но не мрънка твърде … Фолио се лепи от двама и това си е.

Прекарах един час за да сменя магнитчетата и да наглася вратичките, така, че да се затварят Догодина може и да сме си оправили банята, така че чак тогава ще се мисли за нова кухня.

Оня ден чистих в моята стая и там почти се живее.

Вчера си легнах в 21 и станах в 9 и май успях и да се наспя.

Кити, като принцесата на къщата усети ремонта само по това, че един два дни стоя в друга стая, но Маци понеже си вре гагата нагази в латекса, напика се от страх заради прахосмукачката и никак не одобрява влизането на чужди хора с работни дрехи вкъщи.

Освен стената и дограмите, около които са шпакловали майсторите, останалите неща си ги правихме ние с мама, за това отне доста време и нерви, а чукундурта в коридора си е лично мое дело и ме изтощи до посиняване. Сега обаче е прекрасно шкафче за железарии.

Специални благодарности за слънчо, който, макар и натирен да не пречи помагаше с всички сили с мъкнене, мислене и пробиване. Освен това ми довери Bosch-а си, без който доста неща щяха да не!станат изобщо. Обичам те, слънчо! 🙂

 

Днес се надявам да ида да взема В петък още купих дъски за новите си етажерки и дъска за перваза на прозореца ми отвътре (маци зверски се кефи на перваза в стаята на майка ми, защото тя спешно отича да си купи един, но аз с моя закъсняхвам, и Кити страдаше без перваз). Етажерките ми  тоя път ще са от еднакви дъски и с по-здрави дюбели. Предишните ми етажерки бяха от някакви си дъски намерени из мазезто – имаше само дена нова и една с една не бяха еднакви. Земетресението и времето бяха са успели да разхлабят крепежите и сега като боядисвах опадаха половината. Добре, че не са ми паднали на главата. Сега ги залеихме с монтажно лепило и използвахме специални дюбели за тухли, пък да видим. Бриколаж имаше рожден ден и за това даваха мега яката отстъпка. Сега понеже новите дъски са по 200 см., а не по 170 книгите ми се губят малко, но.. книги има… За това пък колко джунджурии има да се подслоняват другаде..

Какво остава да се свърши:

  • да претапицирам три стола и една табуретка,  един диван и пет възглавници

– столовете вече лежат разглобени насам-натам

  • да измия звездите на тавана си, които омазах с латекс
  • да се измият и двата балкона

– измих ги в Неделя и предизвиках недоволство у съседа, който си е тропнал антената току под чучура за оттичане на големия балкон

  • да се подреди библиотеката – да се изчистят и сортират стотиците книги

– нямам снимка от “преди” понеже не се сетих да направя – беше една стая пълна с чували с книги Сложих стария килим от мойта стая и старите си дъски от полиците с едни много интересни крака от месингови хавани – стана доста плашещо, но поне книгите вече не са из чувалите… тепърва ще се чисти още и ще купувам още библиотеки, само две нищо не побират.

  • да се ушият възглавници с морска трева за в библиотеката.
  • да се довърши кухненското перде – окачих две и остана единия fail от моята стая. За при мен са късички, но добре се вързаха в кухнята.
  • да се подредят подправките в новите им чекмеджета
  • да се изчистят старите рафтове за подправки
  • да си направя bookends, че само ми падат книги на главата
  • да си поръчам правилен комарник за моята стая.
  • да се сдобря с хората с които от нерви се изпокарах, макар и с причина реагирах твърде остро и сега съжалявам.

Ще пусна снимки по-нататък – когато ги извадя от с каквото съм снимала, че всичко е някъде. Като намеря фотоапарата ще снимам и Кити в новата обстановка.

 

 

 



по-стари