Дарените Години (ЛодкатаМи!)

в: I Me MineЛодкаТаМи!)приказка

19.07.19

@ 2:52 PM

от GattaNegra

В Дарените години се разказва за това как добрите животни дарили на добрия човек от своите години. С договор, с чест и в добри отношения.
пълен текст »



Доктор Бартек (ЛодкаТаМи!)

в: I Me MineTodayЛодкаТаМи!)приказка

17.07.19

@ 6:18 PM

от GattaNegra

Доктор Бартек
Накратко – приказка за припрян младеж, който жънел успехи без да полага усилия и сам се нахендрил накрая.
Заминал да учи, защото с майка си живеели в немотия, но учил отгоре-отгоре, от лош учител – впиянченият доктор. Вършил си работата пристрастно и през пръсти . Имал добри намерения и добро сърце, но не използвал възможностите си оптимално. Вместо да влага старание в лечението, той я карал през просото. Можел да си го позволи, защото имал споразумение с ултра силен съюзник – самата Смърт. За жалост насрал нещата и свършил зле.
пълен текст »



Железният Хайнрих / Жабокът Цар (ЛодкаТаМи!)

в: I Me MineЛодкаТаМи!)приказка

16.07.19

@ 10:51 AM

от GattaNegra

Железният Хайнрих – Жабокът Цар според мен си е отвсякъде лодкообразуващ материал от първа степен.
Най-общо казано, една глезена принцеса била принудена да изпълни дадената дума, и да прибере жабока (който и направил услуга) в двореца, че чак и в леглото си. Ма тва, щото царят я накарал, тя нещяла. пълен текст »



Кого т’ва? (На стъпка от Ада. Дзвер. ЛодкаТаМи!)

в: I Me MineToday

@ 9:34 AM

от GattaNegra

Поради една или друга причина изглежда напоследък се връщам и минавам по започнати пътеки.
Дали е поредица от втори шансове, дали е просто, защото се осмелих и сложих единия крак пред другия, дори пък не е невъзможно онези-в-които-не-вярвам-но-те-съвсем-добре-си-ме-подозират да се ебават нещо?
Знам ли. Все едно се връщам към книга, четена 15 пъти – откривам нови детайли, нови Неща.
Точно си мислиш, че щракат добре нещата, то било предварително ехо от някой шамар.

Пътищата, по които минаваме, завоите, реките, които пресичаме, променят ни и …нали. Там други хора срещаме, оставяме, откриваме филията с масло и чубрица отново и отново…

пълен текст »



Hills of Rock 2019

в: концертимузика

30.06.19

@ 9:50 PM

от GattaNegra

След моето сутрешно мотаене в петък, веселата ни банда успешно акостира в Пловдив по никое време.
Настанихме се, хапнахме в Даная, напудрихме си носовете и дим да ни няма към Канала.
Опа. Не. :):):)
Заваля като из ведро. Планът беше с Оги и Катето и да ходим пеш, но щеше да ни издави. Мотахме се къмто два часа с Михаил, докато успеем да преплуваме до гребната база, и то май само благодарение на факта, че дъждът беше поспрял.
Или успяхме, защото спряхме за кафе и шоколад? Евала, банда, добре се посмяхме!
Та, намерихме все пак мястото на събитието, че и паркирахме, благодарние на една дама, която радушно ни подреди пред гаража си. Благодаря Ви, уважаема госпожо, дори никога да не прочетете това, Вие бяхте много мила към нас и ние сме Ви благодарни. От сърце Ви пожелаваме дълголетие и радости в живота!
Влязохме без драма, заредихме си карнавалните карти с пари (който имаше такива щения де) и пиенето на вода на цената на кюлче сребро започна.
За мое голямо разочарование Disturbed бяха изключително обрани. Аз главно зациклям на определен албум и половина и те чинно и почтено точно това изпълниха, като по поръчка.
Излязоха хорицата на сцената, удариха по две ноти и небето се раз-це-пи! Ма просто все едно си отвъртял душа. Тук В. има 1000 бонус точки, че ми купи най-якия дъждобран от Декатлон минути преди да тръгнем. Иначе щях да съм като от локва извадена. Макар, че понеже е тип пончо, не спрях да мрънча колко е неудобен.

Чичата певач нещо си пазеше гласчето ли, или от страх да не се хлъзне, пя с по-малко живец от Лили Иванова. Ма аз сериозно говоря – Лили даже подскача на един запис от Панчаревското езеро миналата година, а тоз чиляк се пазеше като че ли да не настине. Да бе, знам, ама на студийните записи песните са живи и грабващи, а в тоя дъжд, заедно с кофти озвучаването и неговата липса на ентусиазъм… ненам. Иначе да, готино беше, кефя се, даже ревах на Онова Парче.
И после Ачо ме спаси с едни джапанки. Благодаря ти, стопли ме буквално. Джапанките – розови и гумени – се оказаха достоен заместител на подгизналите ми любими кожени патъчки (от Метро, за 20 леа!), което жвакаха безутешно след газенето в калта.
И тук имам аз въпрос към организаторите – ем знаете, че ще вали, ем знаете колко души са купили билети, ЗАЩО не го покрихте туй ливаде с нещо? Тревата пред голямата сцена (цялата!) беше абсолютно унищожена, просто се превърна в кално блато пълно с боклуци и фасове!
Та след като се преоблякохме пътем кой с каквото може, се занесохме в No Sense.
В продължение на явната ми традиция да изглеждам идиотски по време на рок фестивали (някъде ми се мота снимка по джапанки от Каварна), куфях с розовите джапанки и ярко червена тениска с надпис Париж на сЕкаква металургия и пих спрайтчета 😀
Имам мътен спомен как заспах докато се опитвах да си навия аларма за следващия ден.

Плановете за посещение на минерален басейн на Хисаря в събота се провалиха поради дружно успиване.

Оги и Катето вероятно са били втрещени, плюс, че ги зарязах да хващат влака, щот се оказа, че в понеделник сутринта трябва жива-умряла да съм в София. Повече надали ще идем заедно където и да е. Но си изкарахме страхотно!



Тази – такава, другата – онакава, накрая – крава…

в: I Me MineSo what ?Today

03.06.19

@ 6:03 PM

от GattaNegra

Това е откровена храна, дълго за четене, вероятно досадно и без особен смисъл.
Демек – за мен смисъл има, но надали ще променя света. Така че, ако си некви щастливи хора с розАви очили, просто не чети нататък 😀
Ма писна ми от лицемерие и откровени тъпотии, иска ми се да сменя планетата.
пълен текст »



Пречистване

в: I Me MineСънища

27.05.19

@ 1:51 PM

от GattaNegra

Работата е почти довършена.

Скоро всичко ще е зад нас. Споменът за мрачната династия ще избледнее с времето, златото от техните съкровища ще бъде претопено и раздадено, а каменните порти на гробницата ще приласкават бурите и ветровете, докато от фреските не остане нищо за виждане, докато прилепи и кукумявки не върнат понесени на крилете си светлината и живота.

Хвърлям люта димка в последното разклонение – да изпъди дребните бозайници извън тая проклета дупка. Жрицата брътви нещо под носа си и мята още една, със специални съставки – за душите.

Връщаме се два чертога назад, за да изнесем последните денкове.

Изведнъж задухва вятър. Злобен и тревожен. Настава паника. Хора – допреди малко добре организирани и работещи като прецизна машина – тичат наоколо, блъскат се и изпускат предмети.

С жрицата си пробиваме път към изхода. Разбираме, че някой е мародерствал ипо невнимание е счупил неизвестна стъкленица взета от някъде. Веществата от нея, в контакт с лютите димки, факлите и кислорода са подпалили въздуха. Пожарът гори отвън-навътре. Точно на входа се издига огнена стена, ревът на пламъците надвиква мислите ни.

Останките на ще бъдат изпепелени, както беше замислено. Златото, камъните и другите ценни предмети ще се пречистят в пожара.

Отчаяно се втурваме към недрата на пещерата. Мислено броим дажбите си храна и вода и се надяваме скалите на входа да издържат на пожара, за да не се окажем затрупани вътре завинаги.

Петли кукуригат, зачуват се далечни трясъци на тенджери.

Не било второ пришествие, най-ми било алармата. Страшен мерси.

И все пак детайлите в тоя сън бяха супер. ?



Кутия за мрачни мисли.

в: I Me MineloveSo what ?Today

@ 12:22 PM

от GattaNegra

Една кутия. Колкото по-красива и богато инкрустирана, толкова по-добре.
Настаняваш се удобно.
Хващаш противната мисъл, която не те оставя на мира. Тази същата, която те парализира и спира дъха ти.
Може да е страх от провал, страх от общо естество, досада, злоба, нетърпение, завист, “ами ако?..” -та хиляда и едно, кое от тях -все едно.
Здраво, с два пръста, но много здраво я хващаш. Усещаш ли как се напрягат жилите ти? О,да!
Пляс, в кутията, да си виси там.
Сега си представяш кутията подробно, с всички детайли, ключа, ключалката, пантите и капака.
Заключваш я.
Без да се храни от вълнението ти, тя ще отслабва все -повече. А през това време, без тоя тормоз, ще разгледаш и решиш проблема много по-лесно.
След това отваряш кутията. Противната мисъл вече не е кълбо нокти и зъби. Има си бодли, но не носи само болка, а поука. Пусни я да се разхожда. Вече е безопасна.

И така, сега взимам една кутия….



Лапи на килограм

в: TodayСънища

13.04.19

@ 9:02 AM

от GattaNegra

В някаква лечебница съм.

Покрай двете стени има редове от шкафове.

Малка армада от колички чака до вратите.

От тавана висят от онези старите лампи с плетени кабели и конични абажури и се полюляват.

Работим на дълги метални маси, чак е смешно колко големи, по няколко души на маса. Пищят и щракат машини.

До масите, на помощни масички с колела има струпани стерилни кутии с изкуствени тъкани, кости, стави и цели крайници.

Едни от нас почистват раните, други монтират протезите, трети шият и бинтоват.

Ето на тази и го няма половината крак. Ще сменим целия, че излиза по-евтино като ресурс на организма да се адаптира. Нервите се извеждат на конектор. Големите кръвоносни съдове се закачат. За малките се поставя среда за развитие. Щрак-щрак.

Следващия.

Следващият има сдробена опашка. Да скъсим или да сменим? Скъсяваме с два прешлена. Тия нерви нямат закачане! А костите му са толкова фини!

Следващия.

Пише “Спешен, без уши”. Всъщност бил е спешен след пожара. Сега просто няма уши. Слагаме черни. Жълтите са свършили, а на единствените останали, конекторът им е прецакан и чакаме техниците.
Щрак -Щрак -Пинг… Ето, вече има уши. След два до пет дни ще чува, след седмица ще започне да си ги управлява и да ги мърда насам -натам…



по-стари