Как се копае гроб.

в: I Me MineSo what ?Домашни любимциосвобождение

24.03.19

@ 12:27 PM

от GattaNegra

Първо, нещо трябва да умре. Никой с всичкия си не копае гробове просто за спорта.

Второ, трябва ти спокойствие. Бързо няма да стане. Копаенето е бавна работа.

Трето, трябва да си носиш вода. Човек ожаднява.

Копаеш и мислиш. Спомняш си. Започват да валят “ако”-тата. Трябва да си съсредоточен и да напипаш ритъма.

Има камъни и коренища. Червеи. Като ти писне и се отчаяш, че не ти стига силата, че времето минава, а не си до никъде, спомняш си как одеве започна на равна поляна. Ей като това петно там, ама там има и от ония, лилавите цветенца.

Като цяло гробът е различна дупка от тази, в която садиш дърво. Оная е весела дупка. Тая-не.

Стъпвай вътре спокойно, но да знаеш, че така копането се затруднява, понеже натъпкваш пръстта с тежестта си.

В началото е тегаво, след това някак преваляш работата и тръгва. От там нататък вече става бързо. Умиротворяваш се.

Скоро си готов. Ръбовете са почти прави ъглите и те. Дълбочината е прилична. Камъните са отделени настрана.

Е, винаги можеш да направиш гроба по-дълбок, пък се сещаш, че искаше да посадиш нещо, но го забрави.

Пускаш, зариваш и си готов?

Не. Тогава потъваш. Понеже до момента си бил фокусиран в конкретната задача, изведнъж цялата окончателност на нещата те шибва в мозъка като с мокър сапунен парцал.

Няма вече… И то няма наистина. Тоя път вече няма време за отлагане, пазарлъци и гледане на другата страна. Няма надежда нещо да си се объркал и ей-сега да се окаже, че всъщност ще садиш малини.

Пореви си. Реването е естествена реакция и си има своя смисъл.

Обърни се и не гледй зад гърба си. Пий два аспирна и се наспи.

Освен ако не ти е това професията, на друтия ден ще си като парцал.

Но всеки, абсолютно всеки трябва да е копал гроб поне веднъж в живота си.

Животът се ражда в смъртта и без нея няма живот.



Homo homini lupus est

в: I Me MineSo what ?TodayбунищеПомия

20.03.19

@ 2:04 PM

от GattaNegra

Забелязвам една противна тенденция. Ше кажеш – падам от Марс, Луната или нещо. Но оня ден под душа размишлявах.
Щом си траеш и чакаш – в болница, на опашка, пред гише, новини, пари, абе изобщо щом ти търсиш нещо или имаш да взимаш, никой не те отразява, нито нещо си дава зор.
В момента, в който имаш нещо да даваш, телефонът става червен, няма време да му се зареди батерията.
Значи сЕкакви лицемерия на цивилицазията можем да си ги наврем в гъза, общо взето.
пълен текст »



Няма вече Пикла-Маци :(

в: I Me MineTodayДомашни любимци

17.03.19

@ 12:59 PM

от GattaNegra

Нашата Пикла – Маци вече е във вечните слънчеви поля 🙁

Живя обичана и, надявам се, щастлива, с нас 10 години.

Около два месеца, в две клиники се мъчиха да разберат какво и е, защо повръща жълто и не яде.
Търсиха проблеми с черен дроб, панкреас, щитовидна жлеза, депресия, зъби, паразити, инфекциозни болести, тумори, секво… Нищо не откриха.

Лошото е, че “за да ми спестят едни пари”  доста от изследванията се направиха, според мен, по-късно, отколкото бе разумно.
Всъщност нищо не спестих.
Маци си отиде в мъки, общата сметка в двете клиники е над 2К.

Не обвинявам конкретно никого. Дори след аутопсията не се разбра какво е причинило всичко. Докторите направиха каквото можаха. Стараха се. Понякога животът е такъв.

Обърне ли се колата – пътища много. Но обещавам и се заклевам на никого повече няма да позволя “да ми спестява” каквото и да е.



Освобождението

в: освобождениепразници

04.03.19

@ 12:18 AM

от GattaNegra

Днес, в деветата седмица от годината, празнуваме освобождението.

Колко смели мъже и жени са дали живота си, за да гледам днес слънцето свободна?

Не зная. И историята не е много сигурна – разни все драпат да я вчесват -както мъдро казва една моя добра приятелка “интереса клати феса”.

Нека е честит светлия празник!

Едно пиленце ми разказа история, за която е 110% сигурно, че точно така се е случила, и с която лично аз завинаги ще свързвам датата Трети Март.

Тя също е история за Освобождение. История за приятелството, живота и смъртта. Меко казано.

пълен текст »



Мартенски

в: мартеници

01.03.19

@ 9:34 AM

от GattaNegra

Навън е пролет.

Девета седмица от годината.

Нека следващите 44, че и нататък, да сме здрави и да успяваме да правим нещата, които обичаме.

Ето и мартенски нокти по повода.



Малки победи над страшни врагове. С малки стъпки… FUKIN’ BABY STEPS!!

в: I Me MineSo what ?Today

28.02.19

@ 2:52 PM

от GattaNegra

Пък Цицерон бил казал, че най-страшният враг на човек е той самия.
И е прав.
Скоро разчиствах един шкаф с боклуци, натрупанаи през годините и мислих за това как се променят приоритетите.
Как човек сам си пречи.

Имам да свалям 2 кила от бала, помниш ли? После се добавиха и още две по две , от Англия.
пълен текст »



Ендорфини в чиния по пътеката към бич бодито. ИЛИ НЕ?

в: I Me MineTodayВкуснидиета

15.02.19

@ 12:25 AM

от GattaNegra

И те така.

Кантарът, тая адска машина, взе да показва некви неадекватни работи.

пълен текст »



Свети Трилентин :)

в: So what ?Today

14.02.19

@ 1:11 AM

от GattaNegra

Сетих се за моята съученичка Криси.

Тя слушаше Продиджи, пушеше и пиеше в 5ти клас, искаше да учи в СХУПИ, рисуваше интересно, имаше уста във формата на плюшен гъз, къса подстрижка на черта под ушите, замечтан поглед и Цици. Момчетата си падаха по нея, зубрачките не я харесваха, баба ми не я одобряваше 🙂

Вече не помня кой изпадна в див потрес, когато Криси (или Бубето?) му написа в лексикона стихчето (цялото!) 🙂

“Когато цъфнат Теменугите
и работите тръгнат зле,
еби им майката на другите
и гледай ти да си добре!…”

Чудя се понякога какво ли е станало с Криси?
Надявам се, че е Добре,здрава, обичана и обичаща. Дано е щастлива с някого.

Но…Друга ми беше мисълта.

пълен текст »



Констатации от една дума.

в: Today

12.02.19

@ 4:02 PM

от GattaNegra

Много мразя тоя надут и превзет начин на изразяване и констатиране с една дума.
Примерно, някой познат на масата мрънка половин час,да му олекне, компанията си знае, че имал тежка седмица и му е криво на душата. Детето има двойка, кучето се сбило, тъщата на гости, колата нещо тропа, комшията не връща 150те лв взети на заем, а жената се цупи и не пуска, щот оня ден бил забравил на леля и именния ден… А, да. И шефа му е дебил, то се знае.

пълен текст »



по-стари