Dum spiro, spero ;)
Нещо ме прихвана днес и реших а си намеря това парче в YouTube.
Търсих, рових и какво намерих.
Не зная защо, но това доста ми хареса, макар вероятно да е рейтингов трик, убедена съм, че българите в публиката на тоя концерт са скачали от радост също като феновете тук:
Your cruel device
Your blood, like ice
One look could kill
My pain, your thrill
I want to love you but I better not touch (Don’t touch)
I want to hold you but my senses tell me to stop
I want to kiss you but I want it too much (Too much)
I want to taste you but your lips are venomous poison
You’re poison running through my veins
You’re poison, I don’t want to break these chains
Your mouth, so hot
Your web, I’m caught
Your skin, so wet
Black lace on sweat
I hear you calling and it’s needles and pins (And pins)
I want to hurt you just to hear you screaming my name
Don’t want to touch you but you’re under my skin (Deep in)
I want to kiss you but your lips are venomous poison
You’re poison running through my veins
You’re poison, I don’t wanna break these chains
Poison
One look could kill
My pain, your thrill
I want to love you but I better not touch (Don’t touch)
I want to hold you but my senses tell me to stop
I want to kiss you but I want it too much (Too much)
I want to taste you but your lips are venomous poison
You’re poison running through my veins
You’re poison, I don’t wanna break these chains
Poison
I want to love you but I better not touch (Don’t touch)
I want to hold you but my senses tell me to stop
I want to kiss you but I want it too much (Too much)
I want to taste you but your lips are venomous poison, yeah
I don’t want to break these chains
Poison, oh no
Runnin’ deep inside my veins,
Burnin’ deep inside my veins
It’s poison
I don’t wanna break these chains
Poison
Мдам, вече прекалих изглежда.
Мога да кажа, че ми е жал, защото се запознах с някои страхотни хора там.
Няма да ви изреждам приятели, за да не ви излагам 😀 
Вчера с майка ми поехме на път към Зоопарка.
Цел на упражнението – да се намери щъркел, че да си махнем мартениците.
Времето беше слънчево-дъждовно.
Синьото небе и слънцето усмихнато надничаха иззад облаците.
През цялото време ту валя, ту гря..
“Дъжд вали, слънце грее – мечка се жени”.
Само дето в ЗооПарка не видяхме нито една мечка, ако не се брои Енота 😀
Първо чакахме 88 сто години, после пък слязохме на грешната спирка…
На връщане автобуса ни подмина и трябваше да чакаме следващия. Аз щях да умра от глад.. На спирката нямаше нищо за ядене, накрая се залъгах с едни задушени картофи от някаква будка. Дадох три на едно псе, и то да е доволно, а майка ми само ми се смееше каква съм ламя. Следващия път тръгвам към зоологическата само с храна, компас и карта.
В зоологическата градина е чисто, зелено и красиво. Разни птици се разхождат насам-натам извън клетките – например огромните шарени пауни, които подлитват насам-натам и разните стада патки, блатни птици, разни соколоподобни, мишеядни и т.н.
Има доста пълни клетки. Има и доста осиновени животни – май не видях нито едно от големите да няма патрон.
Ето малко снимки. Освен другото забравихме и фотоапарата, та се наложи да снимам с телефона. За това снимките са .. абе вижда се за какво иде реч.
Shutter Island e .. драма.
От кога гледам драми ли?
Ми.. не гледам, но така се случи.
Няма и да започна да гледам 🙂
Вчера с приятел изгледахме този филм, защото се доверихме на рейтинга му.
Даже в IMDB е 8???
Остави, че е с Ди Каприо, който поне е заприличал на нещо …Филмът няма специални ефекти, драмата е ултра плоска – смелата публика я разгада на 15-тата минута.
Филмът се отнася за един тип, който е ченге и разследва в някаква лудница.
Единственото, което се забелязва са кадрите с природа, море, гора.
Оказва се, че филмът е по книга.
Мисля да я намеря и да я прочета, за да разбера каква е идеята на цялата история.
Best regards на всички рейтинги, ама според мен тия хора просто гледат глупости.
Отново мега изтрещяла работа.
Ставам аз сутринта и започвам да си търся тютюна, дето съм си го купила вчера на ИББ.
И започвам да се сещам за простотиите от МИНАЛОТО ИББ.
Да де ама тютюн няма.
След това, О Ужас! се оказва, че аз съм сънувала цяло ИББ – тоест съм сънувала цяла нощ, че съм пила цяла нощ…
E.. не е далеч от истината но…
______
По рано същата нощ сънувах, че се прибирам в хотела си с един автобус. По пътя се запознх с един тип – фотограф – и трябваше да му се обаждам нещо.
Хотелът беше огромен, адски скъп и навсякъде разни джаджи и украшения.
В .. как се казва.. Фоаето имаше нещо като кафене ли, и аз не зная.
Та станах аз от там. През цялото време се кефех каква готина шапка имам. Бежова непалска ушанка – имам същата, но червена и много и се радвах на тая че е бежова.
Не си спомням много нататък, но отново на връщане срещам типа с фотоапарата и му казвам “ехее, аз вече и на ски ходих..” Докато си търсех магнитната карта – или ключовете – забелязах, че имам и идиотско яке с 1205450 джоба…
В хотела като салонен управител работеше момичето от Кривото..
След това се оказа, че някаква моя позната е настанена в друго крило в същия комплекс.
Страшно луксозно, с някакви огромни стаи, с по пет канапета едва ли не в стая.
Аз бях – не зная защо – изведнъж с трима познати —от реалния живот дори. Минахме през нейната Резиденция, но тя спеше.
Оказа се, че тая обстановка в хотелския апартамент и друг път съм я сънувала, изобщо не мязаше на хотел.
Тръгнахме си, а аз забелязах, че по светлите и просторни коридори има витрини с .. глави накиснати във формалин. Мисля, че нямаше тела, но глави всякакви – животински, човешки, таласъмски. Имаше указателни табелки – някои съдържаха подробна справка едва ли не като от енциклопедия от кой мит е даденото същество. Не видях нито едно познато лице хаха в тия витрини.
Някои изглеждаха съвсем живи, други си личеше, че са на по сто години…
_______________
Друг фрагмент от сън.
С познат – или познати, не помня – влизаме посред нощ в едно кафене и ще си купуваме сандвичи.
Там продавачката се опитва да украси едно нещо като малка чантичка с някакви сини ужасии, че било проект за училище ли, подарък за приятелка ли – не разбрах.
Опитвах се 15 минути да я убедя да дойде до нас с тъпото нещо да го украсим като хората с мъниста, или да ме даде да го украся. само и само да ми продаде накрая тия безумни сандвичи, а тя ревеше ли ревеше, че било грозно.. То ту беше от плат, ту от кожа. Спомням си, че се чудех от къде да взема извита игла и щях да звъня на Червото да ми даде назаем… Не помня какво стана накрая, но си спомням досадата, която изпитвах през цялото време.
Миналият Август писах за красотата близо до детската площадка. TУK
Тя вече е още по-красива, но явно има прогрес.
Оня ден-около-миналата-седмица се явили два камиона (хората говорят, не ги видях лично), бишнали тук и там и оставили следното след себе си:
Дали някой си е купил имота или какво не съм проверявала.
Единственото, на което се надявам (и дано не само аз) е да не вдигнат някой MaLL на това място!
Тази разруха се намира на метри от Детската градина…
В неделя, а и не само, всеки разхождащ се из Дружба 1 може да се натъкне на следното:
Това бялото отстрани е жградата на ДЕТСКАТА градина…
Ние всички сме мишки…
Белите мишки на нечие въображение.
Чудя се обаче кои са Хората в тая история.
Снимките са от Неделя – Втори Май.
Ако Преди Демокрацията, или както там смята уважаемият ми дядо ми скъпият електорат е бил тлъста дебела бяла мишка, сега май някой се опитва да изпие кръвчицата на последните изпосталели екземпляри мишка, лабораторна, бяла.
Била съм твърде млада, за да оценя достойнствата на соц-строя. И теорията на Комунизма не ми е известна.
Обаче…
В Неделя ходих на разходка.
От блока ми до езерото в Дружба 1 няма много път. Ето какво съзряха очите ми:
С няколко думи- ако инвалидът благовори да си паркира колата на така указаното място, заобиколи сградата от другата страна и се добере до рампата … там го чакат разбити плочки и натрошен бетон.
Бас, че боята за мястото за паркиране е по-скъпа от цимента…
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer