Котката посреща зимата
16.10.10
@ 6:56 PM
от GattaNegra
Пиу посреща зимата удобно сгушена на библиотеката до масата. Кой я знае защо си навира чицето в лампата. А тя е с енергоспестяваща крушка – не би трябвало да топли един вид…
Морски приключения
03.09.10
@ 3:11 AM
от GattaNegra
И така, славната ни компания се наторвари на 15-ти Август в бубу-то и потеглихме към големиия син аспирин.
Ненужно е да изпадам в подробности относно пътуването. Достатъчно е да спомена, че в едната кола имаше бременно момиче, а в другата съвсем малко бебе. Никакво пушене в колата (и по-добре, защото 4 възрастни човека и едно бебе само от дим имат нужда), често спиране (аз така обичам и без това) и бвано каране (и това не е крайно лошо нещо).
Тръгнахме около 4 часа през нощта към Бургас и в 11 бяхме там.
След шокиращото откритие (хе хе хе!), че в Бургас имат не една, а цели три Billa-и, моите приятели все пак ме откриха и си ме прибраха. Не тръгнах с тях в петък, защото не ми се ходеше на Spirit of Bourgas. Те обаче изглеждаха доста доволни…
Не след дълго най-сетне се озовах на плажа в Ахтопол.
Той е .. нелицериятен, меко казано. Даже май имаше и едно умряло делфинче. Или може да е било друго нещо… Цялата компания, както никога в пълен консенсус отсъди: “Тук повече не!”.
На следващия ден се занесохме до Арапя. И това беше “грешката” ни, защото се оказа, че там има място, водата е чиста, има спасители, не ти дерат пет кожи за един чадър и освен това е пълно с приятели и познати на този и онзи и купонът ще е щур.
Под щур купон визирам всички останали, защото аз на третата вечер успях да се простудя, освен това си лягах с кокошките, защото на-море-си-е-на-море и не излизах от водата, та едва ми оставаше сила да ям вечер.
Първата вечер паднах като талпа на леглото и се намерих в същата поза сутринта.
Втората ми беше адски горещо, поради което се изнесох на двора със спалния чувал и се проснах на един шезлонг “само да изчакам да стане по-късно и да се разхлади”, но установих, че там си ми е идеално и си заспах като котка в пране.
Третата вечер – онази, в която настинах така тъпо (ами в Ахтопол нямаше топла вода, понеже бяхме всъщност в собствено бунгало на приятели, но бойлерът беше изгорял предния месец, и къпането там със студена не беше проблем, но в него ден реших да се изкъпя посред къмпинга на Арапя с маркуча, но нямах нищо за обличаве..) спах отново в леглото си, или по-скоро кихах там.
Четвъртата нощ преспах под открито небе между две палатки, заслушана в разговорите наоколо и беше страхотно! (те ме караха да вляза вътре, но на мен ми се спеше под звездите!)
Петата нощ отново спах на шезлонга пред бунгалото. Сутринта се събудих от силният вятър, който накланяше смокиновите дървета и размяташе каекво ли не из въздуха. От безопасното укритие на розовия ми спален чувал всичко изглеждаше доста красиво…
Ето снимки от Ахтопол:
Плажът.
На него е кръчмата с великата бисквитена торта и поносимите спагети. Правят и Мохито! ;D
Следва снимка от самия плаж. Прекрасно е човек да се облегне на нещо – да речем надуваемо, да зяпа небето или хората или гората! (да, точно така – на големия плаж на Арапя панорамата надясно е заета изцяло от гора!) Също толкова очарователно ми се струва да си лежа, вълните да ме люлеят и да подремвам, или да си чета вестника, докато си пийвам ледено Мартини от термоса..
Това е снимка от .. и на тази кръчма и забравих името. Макар, че цяла вечер се чудих от къде точно мирише, (а може да е вунял или отходният канал или нещо рибешко изхвърлено някъде, но аз нали с моя нос…) а това място предлагат разни неща, и те са доста вкусни, в керемида или не. Менюто е особено трудно за четене, защото е яко разбъркано, но наистина ми се стори вкусно. Смятам да ида отново, за да се убедя, че е смрадливо и храната е гадна, но се съмнявам да стане така. ;D
И да не чета коментари относно тоалета си! 😀 Това ми е пижамата ;D
Намери се и едно място с добра пилешка супа, но нямам снимки от там.
Аз непрекъснато търсех нещо, което да отнеса от там за спомен, и накрая реших да са магнитчета за хладилник. Е, няма такава глупост – нещо с мидички и т.н., отпред с надпис “Бургас”, а отзад – made in china. Успях да намеря две без такъв надпис де..
Заминахме си почти разплакани Арапя. Човек не обича да си тръгва изобщо от подобни места!
А аз, честно да си призная усетих желание да се прибера в София още в четвъртък вечерта. Както ми беше настинало за капак в петък заспах на плажа. Да си изгорял и да кихаш не си е работа! А и ми стана много мъчно за котката, нашите и .. някои други хора..
Планът беше да останем една вечер в Бургас и да отлитаме към София. Аз подло си мислех как ще пия едно кафе и ще се петна на влака, за да съм си вкъщи още на другата сутрин.
Там, в шареният и шумен Бургас най-сетне се запознах на живо с Женина.
Говорили сме си и сме станали толкова близки през това време, а не се бяхме виждали лице в лице нито веднъж!
Изключително много се радвам че се запознахме с нея и нейното прекрасно семейство. Ако всички хора бяха като тях Земята щеше да е доста по-прекрасно място!
Естествено не хванах никакъв влак. Разхождахме се и двата дни насам-натам., пихме кафета, говорихме си и тъжни и весели неща и се смяхме. Беше страхотно! Два дни могат да са като два часа.
За жалост и от там нямам никакви снимки. Но пазя достатъчно в сърцето си.
Сега вече има две места, от които не искам да си тръгвам!
А ето я и Жорката! Легнала е и все едно не желае да ме пусне да си тръгна!
Пиу !
29.06.10
@ 1:38 PM
от GattaNegra
Щях да пиша дълъг пост по въпроса колко готини и умни животни са котките, но .. оставям темата недописана и пускам само една снимка на Пиу.
Не е в най-интелигентския си вид де…
![[smile112.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/smile112.gif "[smile112.gif]"){kind=small}
Рилски Манастир
@ 12:42 AM
от GattaNegra
Днес друго търсех, но ето едни снимки от Манастира в Рила и пътя до там 😀
Те са .. от миналата Есен, пък и времето беше мрачно ..
С това прекрасно създание се запознах в двора на манастира 😀
Снимки от пътя нататък.
Любимци .. за вграждане :D
@ 12:26 AM
от GattaNegra
А..
На мен жал ми стана.. Ама пък го увековечих 😀
Куче за вграждане …
Слънце над гората ;)
29.03.10
@ 2:45 PM
от GattaNegra
Слънце грее над гората,
носят ми кафе в кревата!
Нужно е, помни, старание,
щом оформяш нечие възпитание!
Въпреки, че на моменти бяс те хваща,
след години се отплаща!
😀
Среднощни размишления по обед..
@ 2:45 PM
от GattaNegra
Вчера вечерта нямах Интернет, иначе щях да напиша егати глупостите.
Тоест – имах, но за малко и с прекъсвания – цялата къща беше пълна с гости от сутринта – налагаше се да драпам за Нет само, когато някой помолеше. Нетът – от AP-то на някакви анонимни комшии се държеше като водата в чешмата по времето на Янчулев. Така и така бях обещала да не цикля онлайн два дни…
Да видим днес дали ще успея да ги изгенерирам добре 🙂
=^-^=
Лежа си аз, а вън вятърът клати камбанките по японската ябълка.
Котките се разхождат по керемидите. Някои ги е хванало мартенското настроение и се гонят по покрива. Чува се все едно търчи конницата на Хан Аспарух. Чудя се кога ли ще ми падне покрива на главата…
Сестра ми спи на леглото си на другата страна на стаята.
Заслушвам се в познатото дишане, в котките, вятъра, камбанките и виковете на разните нощни твари в гората.
Печката вече е стоплила и се налага да се пресегна да я изключа, но ме мързи страшно, въпреки жегата. Доста странно е – топло, тихо, а още не е лято.
Още няма щурци.
Мисля..
Какво прави хората щастливи?
Постигнатите цели, разбира се, и стремежът да имат нови по-добри и по-сложни такива.
Добре. Аз в момента нямам цели, точно в този миг целта ми е да заспя и да сънувам приказки, а утре да ида на работа в добро настроение и наспана. Там конкретни цели- колкото щеш:
- да не се изнервя,
- да свърша всичко и да ми остане време за нещо допълнително,
- да се усмихвам, въпреки, че вероятно още преди средата на работния ден нещо ще ме вкисне,
- да направя поне три хубави неща за някой друг днес, колкото и дребни да са те…
- …
Само дето в момента се чувствам ужасно щастлива. Може би е заради времето? Или заради това, че напоследък народа наоколо ми оправя настроението, а ако нещо не ми харесва ставам и си заминавам и не ми пука…
Веселихме се с гостите доста.
И преди това – в Събота се намери кой да ми успокои нервите… Има такива хора – “успокоява, гушка, раз(тр/см)ива” 😀
Малко като “кърти, чисти, извозва” 😀
(не, не съм си намерила ново гадже – говоря за една приятелка – нарцистична кучка (отново го казвам на майтап, и ако пак ми се обидиш, пак ще ти се извинявам половин час! 🙂 ))
@}-,-}-`-
Май успях с генерирането…
Окупирала съм бюрото на един колега, който забегна в отпуск и се чудя как да му завладея територията за постоянно- това е най-клюкарското място в офиса, същевременно тихо и тъмно.
Може би ако му боядисам бюрото розово сам ще го отстъпи…:)
Мога да си мисля на спокойствие, че даже и да намеря поизгубеното напоследък удоволствие от работата (бачкай, бачкай, бачкай, а вечер като си тръгнеш бъди доволен от свършеното и вместо да си кажеш “Бах, най-сетне и тоя ден избутах!” да планираш какво да вършиш утре и да ти е леко на сърцето… (Моля, недей да звъниш на психиатрията още!:) ) )
Или и това е пролет?
Като казах пролет…
Днес на двора окачих тазгодишната мартеница на едно цъфнало дръвче :))
А над езерото грее слънце и даже май е пристигнал щъркела! 😀
Нови игли за коса
01.03.10
@ 9:35 PM
от GattaNegra
Ето другите игли, които си направих.
Първите две са от преди месец, а последните – от днес.
Надявам се кактусчето ми да не е страдало от това, че го ползвах за модел.
Тази ръка представлява месингов медальон – ръката на щастието или нещо от сорта.
Рибките са от един магазин за турски стоки – тичичния магазин за лев. Като бях малка ги продаваха по морето за маса пари във вид на медальон на връвчица.
