Как се копае гроб.

в: I Me Mine • So what ? • Домашни любимци • освобождение •

24.03.19 @ 12:27 PM

от GattaNegra

Първо, нещо трябва да умре. Никой с всичкия си не копае гробове просто за спорта.

Второ, трябва ти спокойствие. Бързо няма да стане. Копаенето е бавна работа.

Трето, трябва да си носиш вода. Човек ожаднява.

Копаеш и мислиш. Спомняш си. Започват да валят “ако”-тата. Трябва да си съсредоточен и да напипаш ритъма.

Има камъни и коренища. Червеи. Като ти писне и се отчаяш, че не ти стига силата, че времето минава, а не си до никъде, спомняш си как одеве започна на равна поляна. Ей като това петно там, ама там има и от ония, лилавите цветенца.

Като цяло гробът е различна дупка от тази, в която садиш дърво. Оная е весела дупка. Тая-не.

Стъпвай вътре спокойно, но да знаеш, че така копането се затруднява, понеже натъпкваш пръстта с тежестта си.

В началото е тегаво, след това някак преваляш работата и тръгва. От там нататък вече става бързо. Умиротворяваш се.

Скоро си готов. Ръбовете са почти прави ъглите и те. Дълбочината е прилична. Камъните са отделени настрана.

Е, винаги можеш да направиш гроба по-дълбок, пък се сещаш, че искаше да посадиш нещо, но го забрави.

Пускаш, зариваш и си готов?

Не. Тогава потъваш. Понеже до момента си бил фокусиран в конкретната задача, изведнъж цялата окончателност на нещата те шибва в мозъка като с мокър сапунен парцал.

Няма вече… И то няма наистина. Тоя път вече няма време за отлагане, пазарлъци и гледане на другата страна. Няма надежда нещо да си се объркал и ей-сега да се окаже, че всъщност ще садиш малини.

Пореви си. Реването е естествена реакция и си има своя смисъл.

Обърни се и не гледй зад гърба си. Пий два аспирна и се наспи.

Освен ако не ти е това професията, на друтия ден ще си като парцал.

Но всеки, абсолютно всеки трябва да е копал гроб поне веднъж в живота си.

Животът се ражда в смъртта и без нея няма живот.

♦ вземи връзка ♦ коментирай

Homo homini lupus est

в: I Me Mine • So what ? • Today • бунище • Помия •

20.03.19 @ 2:04 PM

от GattaNegra

Забелязвам една противна тенденция. Ше кажеш – падам от Марс, Луната или нещо. Но оня ден под душа размишлявах.
Щом си траеш и чакаш – в болница, на опашка, пред гише, новини, пари, абе изобщо щом ти търсиш нещо или имаш да взимаш, никой не те отразява, нито нещо си дава зор.
В момента, в който имаш нещо да даваш, телефонът става червен, няма време да му се зареди батерията.
Значи сЕкакви лицемерия на цивилицазията можем да си ги наврем в гъза, общо взето.
пълен текст »

♦ вземи връзка ♦ коментирай

Няма вече Пикла-Маци :(

в: I Me Mine • Today • Домашни любимци •

17.03.19 @ 12:59 PM

от GattaNegra

Нашата Пикла – Маци вече е във вечните слънчеви поля 🙁

Живя обичана и, надявам се, щастлива, с нас 10 години.

Около два месеца, в две клиники се мъчиха да разберат какво и е, защо повръща жълто и не яде.
Търсиха проблеми с черен дроб, панкреас, щитовидна жлеза, депресия, зъби, паразити, инфекциозни болести, тумори, секво… Нищо не откриха.

Лошото е, че “за да ми спестят едни пари” доста от изследванията се направиха, според мен, по-късно, отколкото бе разумно.
Всъщност нищо не спестих.
Маци си отиде в мъки, общата сметка в двете клиники е над 2К.

Не обвинявам конкретно никого. Дори след аутопсията не се разбра какво е причинило всичко. Докторите направиха каквото можаха. Стараха се. Понякога животът е такъв.

Обърне ли се колата – пътища много. Но обещавам и се заклевам на никого повече няма да позволя “да ми спестява” каквото и да е.

♦ вземи връзка ♦ коментирай