Zoiper fan art :]
25.10.10
@ 12:47 AM
от GattaNegra
Тази е в чест на продукта, за който всъщност работя.
Направих и по една за другите три колежки в офиса.
Dum spiro, spero ;)
Тази е в чест на продукта, за който всъщност работя.
Направих и по една за другите три колежки в офиса.
Тази се получи от една, която снимах и пуснах тук, но вече я няма, защото и изгубих висулката.
Тези трите мама ми ги направи.
С двете по-малки могат да се връзват опашки и плитки.
Тук ще събирам тъпи реплки от фимли, които са ми направили впечатление.
Cold Case – Намират кости на жокей и коне. Единият от детективите: “Someone didn’t want this jockey to make it to the finish line…”
CSI – Намират полу-разложен труп. Един от следователите без да иска стъпва върху него. Патоанатомът в моргата: “I appreciate Nick doing the “Y” incision for me, though I generally prefer a scalpel to a boot.”
CSI Las Vegas – Намират убити съпрузи. Патоанатомът се появява закъснял: “I am sorry I am late. This is appears to be one of these days..” Ченгето, което се мотка наоколо отговаря: “They are not going anywhere” (това си е направо клише).
Оуу! Йе! Както всеки път, когато чуя “филм с Брус Уилис” и този път ми се изправиха ушичките. Като добавиш и Моргън Фриймън прогнозата става направо положителна. Гледах го вчера на кино, (добре де, какво значи ВИП зала? Там даже няма дупки за колата, а поставки – ВИП можеш да се олееш по-качествено ли, що ли?) и мога да кажа, че от доста време не ми се е случвало да изляза от салона и да започна да звъня насам-натам и да казвам “Йеееее! Колко гтоин филм гледаааах!” Историята е общо-взето шпионска, пълно е с бум-бам-тряс, мистър Уилис отново ни показва пърформънс в стил (как не се сетихте?!) Умирай Трудно.. Филмът има свеж диалог, шегичките изобилстват наравно с престрелките. За разлика от последните два филма на Джоли, които гледах, не ме е яд за парите похарчени за да гледам този.
Тъъъй..
Значи, китаеца се оказа тъпо парче и се опита да ми измъкне още $30 за двата дисплея, за да ги избрати наново, понеже очевидно или никога не бяха били изпращани, или пък са се загубили по дългия път от там до тук.
Е, и такива неща се случват. Обаче аз бях чакала повече от два месеца и лекинко беше ми писнало вече. Той си ми върна авоарите, аз за щастие нямаше как да му пиша черна точка вече и приключихме.
Хм.. Оня ден ми трябваше да намеря как се варят кестени, по изричното настояване на майка ми, защото никога не била варила.
Ето илюстрация на какво намерих…
Пиу посреща зимата удобно сгушена на библиотеката до масата. Кой я знае защо си навира чицето в лампата. А тя е с енергоспестяваща крушка – не би трябвало да топли един вид…