Бързам да напиша този пост с усмивка на уста, преди да се е стопила в утрото.
Та значи седя си аз, потънала в блажена дрямка, доволна, че пооочтииии разгадах как да настроя нещото с грифа и кабела, което се предполага да е китара, а струните му са като живи, след като изчетох половината Интернет и по-точно се успокоих, че те като са-нови-и-не-се-свири-на-тях-са-така..
Щото вече наистина се съмнявах, че нещо в мен не е в ред (то това си е вярно де, но се отнася за други неща.)
ОФИЦИАЛНО НЕ поднасям извиненията си на всички, на които съм звъннала или писала в пет сутринта.
Да си знаете!
Хахаха!
Преди малко ми звъни телефона.
Гледам аз и се дивя – не вярвам на ушите си:
Заеби японеца, дето ми писа на Скайп, щото паднали сървърите (видях по-късно, че са успели да събудят когото трябва по темата – машините се върнаха… горкото дзвер, каето и да е то… !) Отсвирих го, Японеца, щото нали съм merely Zoiper съпорт, какво разбирам аз от сървъри хехех.
Навремето в училище бях луда по едно момче, но така и не му казах. (Това беше когато бях на 12! Той беше най-умното ПРИЛИЧНО изглеждащо момче в класа ни, а и харесваше книгите на Карл Май, освен това беше добро и възпитано дете-точно като мен )
(То па като река да си кажа, все едно им дреме на дърветата.. казват, че щяло да ми мине.. Абе, както и да е..)
Какво да видя – звъни идиота. А то е пет.
Не вдигнах естествено – написах му SMS
След 3 мин. – пак звъни 🙂
Разговора се въртеше около някакъв диск и как всеки път късно вечер у нас светело. Ми ше свети ми, на тъмно ли да седя?! 😀 (той младежа и малко комшия ми се пада).
Пожелах културно “Лека Нощ” 😀 и затворих.
Обаче защо всеки път това, че някой ми звъни посред нощ не ме ядосва, а ме кара да се усмихвам?
В Сряда миналата седмица ли беше, не беше ли, нямахме ток, та за това се оказа, че и топла вода няма.
И аз като герой след всичките коремни преси и въртене на обръч сутринта – бам, в банята, и се изкъпах със студена вода.
Понеже половината колеи изкараха грипа,реших, че няма страшно – и мен това ме чака и без това.
Да, ама не!
Благодарение на сока от лимон всяка сутрин мен грипът ме подмина като пътен знак.
В Събота пък местихме офис, и понеже се насвиних като прасе пак се изкъпах – ДА ! АЗ съм първият официално изкъпал се в новия ни офис, понеже има не една а ДВЕ бани – със студена, не, хладка вода.
После ме валя дъжд.
Ходих по джапанки.
Ходих полу-гола или не добре облечена.
От Понеделник се боря с усещането, че се разболявам, но днес се събудих с болящо ВСИЧКО и без глас. :)Толкова прегракнала .. мечтата на всеки мъж..
Почаках, почаках, дано ми мине. После почаках да спре да вали и право при докторката.
Даде ми антибиотици, болничен, заръки и ми издърпа ушите.
Сега се гуша в леглото, опитвам се да си настроя китарата, а това не е особено лесно, защото струните са нови и само се разместват ту оттук, ту оттам, а разни приятели и познати ме окуражават по чатовете и месинджърите и ми радват душата.
В събота едвам се завлякох от Студентски до Младост, почти си скъсах дрехите, уморих се, а и не само аз, като куче…
Местихме, опаковахме, плюхме и псувахме, но резултатът е на лице!
В допълнение – в Неделя се занесох да си подредя бюрото, че да може да се работи.
След това – в Латинка, за доволна бира. На връщане към дома, в тролея ме хвана адската параноя, нещо ужасно, всички ми се струваха мега подозрителни… След кратък размисъл установих, че е защото не са в черно и в кожа, а най-обикновени хорица..
Така свикнах да гледам метъли два дни, че …
Е, няма да ви кажа къде е! Да не вземете да дойдете 😀
Кой-какво, не ме интересува, аз реших да ги продам и да си купя за Rammstein 😀 За мен и за мама, да сме по-точни 😀
Уговорих далаверата, разбрах се с хората, и търтих от офиса.
Задръстването беше канско, пътя – прашен.. абе епична история един вид…
Долазих аз до парка, намериха се познати и не само и си спретнахме едно хубаво бирене на патици.
Ето материал за размисъл:
Девойка се плацика в езерце. А може да е предрешен лебед? Нали имаше една такава приказка…
Пихме, пяхме, концертът свърши, ето я мизерията..както винаги се вижда, когато светнат лампите в киното.
След концерта изчакахме много пияните да си вземат въздух и се понесохме към Студентски град, за да се опитаме да поспим, да си допием бирата и просто да се наприказваме. Доста хора не се бяха виждали с други хора от кила време, трети пък не можеха да заемат други положения, освен хоризонтални.
Направиха ми невероятен комплимент – имала съм хубав гръб! Ха!
Заспа се в малките часове, а съботата – работен ден.. ще местим офис.. Лудница!
Тази година Трябва да ида до Созопол. No matter what!
Писна ми да сънувам Созопол.
Тоест аз до сега не знаех,че това е точно той, но сънувам фрагменти от някакъв морски град непрекъснато.
Понякога няма име, понякога е Созопол.
Сега снощи се събраха и зная, че сънувам Созопол.
Но вчерашния ми сън бие всички рекорди на идиотщина.
Вероятно е плод на снощните събития (висяхме в Кривото до 4, аз неуспешно се опитвах да се напия – за пореден път, само хабя алкохола … един идиот взе да снима наляво-надясно и щях да го претрепя, а разните елементи от компанията даже не простяха достатъчно… ) ..все пак ми писна да сънувам Созопол такъв, какъвто не е!
***
Мотаем се ние по площада – тоя пред пощата в Стария град. Само че в съня ми той е ОГРОМЕН. Мотаейки се стигаме до изложба от миналото и бъдещето -това и друг път съм го сънувала:
Застинали фигури в разни превозни средства, като фокусът е върху машините.
Батмобил, танкове, ракети, една замразена- буквално замразена и скована от скреж изглеждаше – синя кола, летящи чинии, смачкани останки от коли и други.. Изложбата беше на (?) макети с естествена големина, някои от които доста реалистични и плашещи. Експонатите показваха особени машини, или митологични такива, футуристични проекти на невъзможни коли, амфибии…
Пътят между тях – наклонен и хлъзгав.
След това започнахме да бягаме от някого. За това вече нямам спомен.
Бягайки аз се откъсвам от компанията и срещам един друг познат (не казвам кого, да няма припаднали, нищо, че е само сън..). От дума на дума и от век на век се озоваваме в къщата му. Някакво супер екзотично място – oldstyle шик, не мога да го опиша. Абе много яко! Имаше дърворезби и камини, картини в златни рамки, огромни маси… Озоваваме се, разбира се (От какво се разбира бе? От естеството на кошмара?…) в някакво огромно легло, цялото в орнаменти и ковано желязо, с жълт балдахин от нещо супер ефирно, бродирано с огромни лилии.. Не, екшън не е имало – говорехме си нещо. По-точно разказваше ми той нещо супер интересно, само дето не помня какво точно. В един момент аз забелязвам един паяк – огромен и ярко зелен -в брадата му. Посягам да го махна и се оказва, че там има още три същите. А той:
– “Не ми ги пипай, остави ги да си лазят, аз така се изрусявам!”
Шок и Ужас!
През това време из къщата изведнъж защъкват разни хора и започват да се питат коя съм. Оказва се, че къщата не е точно къща, тоест тя му е втората къща, и освен това е резиденция или нещо от сорта. Това бяха като че ли слугите. Пича е преследван от папараци. Гоним някакъв тип да му извием врата из паркчето пред централния плаж на Стария Созопол.
Накрая го хващат ченгетата и му осветяват лентите, защото бил незаконен.
Изведнъж се озовах пред една сергия с картички и в тоя момент се събудих в студена пот, зъзнеща, защото в стаята като че да беше под нулата!
We – the ppl what were with me started running from something frightening. I do not remember details here.
. Running i got away, lost. I met Ananas. Talking about i do not remember what we just appeared in his home. A very very strange, fancy place.
oldstyle = Old wooden furniture , old fireplaces, old mantlepieces, old and huge tables, goblens, paintings with golden frames, wood-carvings, strange lightbulbs. He was not he, i mean he looked like another, different person, but it was him.,
Suddenly we end in some bed, but no action, He was telling me a story, something very interesting, but i can not remember what. the fact for me in one bed alone with A -shocking. wtf.
The bed was huge, made by smithened iron, with curtains made from some very thin yellow thing with lillys embroided, very beautiful. Suddenly i saw a huge green spider in his beard. I was trying to remove it, i saw two more, then he said ” Leave them alone, they are helping me to become blond”
WTF ??!!
Then out of nowhere some ppl are crossing the room, watching me suspiciously. He says “no worries , those are my servants” . shock and fear again. He was stalked by some papparazzi. Suddenly- we are chasing a guy along the beach side alley in Sozopol, i am sure, i know that street from I was very young. There appeared some blue dressed guys and took the film from the camera, the sun damaged it. There was something more but i do not remember it. some music maybe. I saw a stall with postcards in front of me and i was just buying one when i woke up , freezing.
Нещо ме прихвана днес и реших а си намеря това парче в YouTube.
Търсих, рових и какво намерих.
Не зная защо, но това доста ми хареса, макар вероятно да е рейтингов трик, убедена съм, че българите в публиката на тоя концерт са скачали от радост също като феновете тук:
Your cruel device
Your blood, like ice
One look could kill
My pain, your thrill
I want to love you but I better not touch (Don’t touch)
I want to hold you but my senses tell me to stop
I want to kiss you but I want it too much (Too much)
I want to taste you but your lips are venomous poison
You’re poison running through my veins
You’re poison, I don’t want to break these chains
Your mouth, so hot
Your web, I’m caught
Your skin, so wet
Black lace on sweat
I hear you calling and it’s needles and pins (And pins)
I want to hurt you just to hear you screaming my name
Don’t want to touch you but you’re under my skin (Deep in)
I want to kiss you but your lips are venomous poison
You’re poison running through my veins
You’re poison, I don’t wanna break these chains
Poison
One look could kill
My pain, your thrill
I want to love you but I better not touch (Don’t touch)
I want to hold you but my senses tell me to stop
I want to kiss you but I want it too much (Too much)
I want to taste you but your lips are venomous poison
You’re poison running through my veins
You’re poison, I don’t wanna break these chains
Poison
I want to love you but I better not touch (Don’t touch)
I want to hold you but my senses tell me to stop
I want to kiss you but I want it too much (Too much)
I want to taste you but your lips are venomous poison, yeah
I don’t want to break these chains
Poison, oh no
Runnin’ deep inside my veins,
Burnin’ deep inside my veins
It’s poison
I don’t wanna break these chains
Poison
Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here:
Cookie Policy
![[angel9.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/angel9.gif "[angel9.gif]"){kind=small}
![[smile314.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/smile314.gif "[smile314.gif]"){kind=small}
(Това беше когато бях на 12! Той беше най-умното ПРИЛИЧНО изглеждащо момче в класа ни, а и харесваше книгите на Карл Май
, освен това беше добро и възпитано дете-точно като мен ![[smile321.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/smile321.gif "[smile321.gif]"){kind=small}
)![[smile218.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/smile218.gif "[smile218.gif]"){kind=small}
(То па като река да си кажа, все едно им дреме на дърветата.. казват, че щяло да ми мине.. Абе, както и да е..
)![[Winner.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/Winner.gif "[Winner.gif]"){kind=small}
![[smile151.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/smile151.gif "[smile151.gif]"){kind=small}
![[smile337.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/smile337.gif "YESS"){kind=small}
![[smile265.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/smile265.gif "[smile265.gif]"){kind=small}
