Страшен карък ме гони с тия китари – преди години исках да се науча, обаче нещо нашите ме нахраниха, че с нокти на китара бла бла и задари пуберската си възраст не рачих да махна ноктите та като резултат поотложих ученето.
Тогава една кремона се моташе у нас, но безславно загина : първа фаза – предна дъска, изкорубена от влага, щото някой я метна в мазето … втора фаза – китарата паднала, предната дъска вече строшена . Много беше красива в моите очи ама => в кофата.
По-късно изрових от мазето орфея на майка ми, ама грифа беше отлепен, и тя също отиде в кофата без колебания.
Същата съдба споходи и някаква друга китара – пак БГ шедьовър, кафява на цвят , хармония ли, нямам идея, освен, че искаха да я изхвърлят, аз я взех, купих струни, сложих ги и грифът изведнъж се отлепи с едно ПЛЯС и аз се ядосах и => в кофата.
Това, понеже надлежно ми обясниха, че лютиерите били скъпо удоволствие, а и не се намирали лесно бла-бла. Е , сега като чета темите, не мисля, че съм сбъркала особено, дето съм ги изхвърлила тия китари. Да не говорим, че всичките имаха някакви кофти емоции около себе си. Инструменти са, жал ми е, ама…
Та значи, дойде заветният момент Пол Анка да повесели българите.
Концертът се състоя в НДК-то на културата, билетите бяха доста скъпи, поне нашите, и озвучаването беше прекрасно.
Мистър Анка беше неотразим, концертът щеше да е оргия за сетивата ми.
Но..Винаги има поне едно “но”.
Ами няколко неща, няколко от мен, няколко от около мен..
Когато го слушам тоз човек на запис – няма значение първият или последният албум, музиката ми се струва весела и пълна с живот. Да скоча и да затанцувам 1 вид.
В Залата обаче прекарах половината време в рев, без да зная защо. Или прекалено се вълнувах, че е дошъл човекът да ни попее, или нещо в музиката беше, или защото след три дни (демек днес) излизам от поредната Сатурнова дупка – не зная, но ми беше страааашно тъжно. Хахава работа.
Сега стига за мен, да обърна малко внимание и на Ганьо Балкански.
Значи, Ганьо, горкият, няма Замунда, няма Ютюб, той живее в каменната ера. Горкият той! Платил е 100 – 150 лв. за билет, за да иде на тоя концерт значи, и да си го запише (типрестайшлиси!) с телефона, да снима, да блещи дисплея в очите на околните в тъмната зала, и общо взето по тоя мизернишки начин да вкисне останалите НИЕ, които просто искаме да гледаме шоуто.
Да си записват хората, всеки е пробвал. 2 мин., 5 мин., 15 чин – бива.
Обаче не МАСОВО 2 часа и половина!
И нито един не видях да му пука как аджеба се чувства идиота, чийто очи биват осветени от гадния дисплей.
Освен това в Интернет има всичко! Днес не е като преди 15 години, когато я има, я няма, интернетът е с модем и е на мегабайти… Тогава всеки гледаше да докопа и да запише и си беше направо разбираемо… А и такива неща правехме ние, хлапетата на по 12-15…
Вместо да си гледаш концерта, ти си се емнал да снимаш и записваш, все едно за това ти плащат, и то с ясната идея, че от това материал няма да излезе, само размазни.
Paul Anka дори се погаври с един, който беше звъннал на някого и му беше “пуснал” да слуша концерта на телефона. Взе значи той апаратът и му запя на ушенце: Здрасти, как си, защо не си тук, а слушаш така, по телефона?
Това бяха ВЪЗРАСТНИ хора, възрастни колкото майка ми, баща ми или дядо ми..
Цялата сцена ми напомни на времето, когато ходех на курсове по Английски в BBC центъра с някакви банкери и бизнесмени, и те, само те, за разлика от всички, които бяхме в училищна възраст, преписваха като идиоти непрекъснато един от друг, и само дебнеха да излезе преподавателят, за да му чопнат бележника.
Позамотахме се с идеята да изпуснем първите две групи, но се оказа, че влязохме точно за Alice in Chains.
Организацията по преминаването на някои се е сторила твърде смотана, на мен лично само ми направи впечатление, че не можех да вляза от където ми хрумне, а само през точно определен вход написан на билета ми. Полицаите и целия персонал бяха изключително любезни, за разлика от друг път 🙂 Може да е било заради майка ми 🙂
Купихме си дъждобрани и сива надуваема топка с надпис SoniSphere и се добрахме до тайфата, нетърпеливо влязла преди нас.
Присъстващите от компанията се пощипваха с майтапи “Блек Метъл” по повод цвета на някои от Alice in Chains.
Майка ми директно се отцепи с книга на Пратчет, а аз първо се преборих да си взема моята от раницата на едно от нашите момчета, после пообиколих в търсене на познати.
Не можах да си намеря почти никой от обичайните заподозрени, но за това пък бях с достатъчно Весела Компания и купонът започна от рано.
Започна да се стъмва, излязоха и Manowar и ни ..разочароваха.
Факт е, че държаха реч на български и то в чест на паметта на Dio и Георги Панайотов (макар да ме обявите за много неграмотна нямам идея кой е този..вероятно е бил добър човек де…)
Имаше някакви проблеми с озвучаването и .. абе не беше като в Каварна..
Тоалетните бяха идиотски разположени, имаше доста опашки, но както се оказа хора, които не се бяха виждали години на ред се срещаха точно в него район непрекъснато.
Даже видяхме двама младежи да пишкат едновременно, за по-бързо.
След Manowar настана тишина.
Имахме време за по бира и по някоя шега и закачка.
Rammstein излязоха страшно ефектно, продължиха разбиващо и ни отнесоха.
Нямам изобщо никакви подходящи думи за да опиша фурора.
Ефектите бяха скандални – горелки, огньове, светлини и декори…
Мога да кажа, че съм доволна.
Дано дойдат пак 🙂
След концерта се изнесохме към кривото, където заварихме няколко човека останали от поредната IBB среща.
Имаме си още гласове, но мен лично днес ме боли врата. (то от чупенето на крака, няма от какво да е 🙂 )
Преди да разгледам акордите секанех да напиша, че и това е за “раздвижване на пръстите”. Явно като цяло аз си падам по подобни “лекичко” звучащи нещица.
Песничката е цели 3 секунди..
Звученето доста ми допада, но виждам проблем с B иF#.
Доста трудно ми е (за сега) да си изкълча пръстите в тия позиции..
HELLOWEEN: Pink Bubbles Go Ape
from album 'Pink bubbles go ape'
tabbed by: Jussi Finnila
jaf@kuovi.oulunsalo.fi
intro
|-----------------|
|-----------------|
|---9---9---9---9-|
|---9---9---9---9-|
|-7-------7-------|
|-----7-------7---|
verse
|---------------------------------------------------------------------------|
|---------------------------------------------------------------------------|
|---9---9---9---9---8---8---8---8---9---9---9---9---8---8---9-9-------------|
|---9---9---9---9---9---9---9---9---9---9---9---9---9---9---9-9-------------|
|-7-------7-------9-------9-------7-------7-------9-------7-----------------|
|-----7-------7-------7-------7-------7-------7-------9---------------------|
Some people are much too smart
They know everything before it starts
Eating wisdom with the pail
No wonder when it sticksB B F# B a: 2In your darkest hour I will sing this song for you e: 5 4 2E B
Cry and tell and slander yell
A F# B
and grumble well so loud for heaven's sake
E (pick this chord backwards)
Pink bubbles go ape!
В Сряда миналата седмица ли беше, не беше ли, нямахме ток, та за това се оказа, че и топла вода няма.
И аз като герой след всичките коремни преси и въртене на обръч сутринта – бам, в банята, и се изкъпах със студена вода.
Понеже половината колеи изкараха грипа,реших, че няма страшно – и мен това ме чака и без това.
Да, ама не!
Благодарение на сока от лимон всяка сутрин мен грипът ме подмина като пътен знак.
В Събота пък местихме офис, и понеже се насвиних като прасе пак се изкъпах – ДА ! АЗ съм първият официално изкъпал се в новия ни офис, понеже има не една а ДВЕ бани – със студена, не, хладка вода.
После ме валя дъжд.
Ходих по джапанки.
Ходих полу-гола или не добре облечена.
От Понеделник се боря с усещането, че се разболявам, но днес се събудих с болящо ВСИЧКО и без глас. :)Толкова прегракнала .. мечтата на всеки мъж..
Почаках, почаках, дано ми мине. После почаках да спре да вали и право при докторката.
Даде ми антибиотици, болничен, заръки и ми издърпа ушите.
Сега се гуша в леглото, опитвам се да си настроя китарата, а това не е особено лесно, защото струните са нови и само се разместват ту оттук, ту оттам, а разни приятели и познати ме окуражават по чатовете и месинджърите и ми радват душата.
Кой-какво, не ме интересува, аз реших да ги продам и да си купя за Rammstein 😀 За мен и за мама, да сме по-точни 😀
Уговорих далаверата, разбрах се с хората, и търтих от офиса.
Задръстването беше канско, пътя – прашен.. абе епична история един вид…
Долазих аз до парка, намериха се познати и не само и си спретнахме едно хубаво бирене на патици.
Ето материал за размисъл:
Девойка се плацика в езерце. А може да е предрешен лебед? Нали имаше една такава приказка…
Пихме, пяхме, концертът свърши, ето я мизерията..както винаги се вижда, когато светнат лампите в киното.
След концерта изчакахме много пияните да си вземат въздух и се понесохме към Студентски град, за да се опитаме да поспим, да си допием бирата и просто да се наприказваме. Доста хора не се бяха виждали с други хора от кила време, трети пък не можеха да заемат други положения, освен хоризонтални.
Направиха ми невероятен комплимент – имала съм хубав гръб! Ха!
Заспа се в малките часове, а съботата – работен ден.. ще местим офис.. Лудница!
Нещо ме прихвана днес и реших а си намеря това парче в YouTube.
Търсих, рових и какво намерих.
Не зная защо, но това доста ми хареса, макар вероятно да е рейтингов трик, убедена съм, че българите в публиката на тоя концерт са скачали от радост също като феновете тук:
Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here:
Cookie Policy
