Концертът на Пол Анка и Бай Ганьо
11.07.11
@ 4:27 PM
от GattaNegra
Та значи, дойде заветният момент Пол Анка да повесели българите.
Концертът се състоя в НДК-то на културата, билетите бяха доста скъпи, поне нашите, и озвучаването беше прекрасно.
Мистър Анка беше неотразим, концертът щеше да е оргия за сетивата ми.
Но..Винаги има поне едно “но”.
Ами няколко неща, няколко от мен, няколко от около мен..
Когато го слушам тоз човек на запис – няма значение първият или последният албум, музиката ми се струва весела и пълна с живот. Да скоча и да затанцувам 1 вид.
В Залата обаче прекарах половината време в рев, без да зная защо. Или прекалено се вълнувах, че е дошъл човекът да ни попее, или нещо в музиката беше, или защото след три дни (демек днес) излизам от поредната Сатурнова дупка – не зная, но ми беше страааашно тъжно. Хахава работа.
Сега стига за мен, да обърна малко внимание и на Ганьо Балкански.
Значи, Ганьо, горкият, няма Замунда, няма Ютюб, той живее в каменната ера. Горкият той! Платил е 100 – 150 лв. за билет, за да иде на тоя концерт значи, и да си го запише (типрестайшлиси!) с телефона, да снима, да блещи дисплея в очите на околните в тъмната зала, и общо взето по тоя мизернишки начин да вкисне останалите НИЕ, които просто искаме да гледаме шоуто.
Да си записват хората, всеки е пробвал. 2 мин., 5 мин., 15 чин – бива.
Обаче не МАСОВО 2 часа и половина!
И нито един не видях да му пука как аджеба се чувства идиота, чийто очи биват осветени от гадния дисплей.
Освен това в Интернет има всичко! Днес не е като преди 15 години, когато я има, я няма, интернетът е с модем и е на мегабайти… Тогава всеки гледаше да докопа и да запише и си беше направо разбираемо… А и такива неща правехме ние, хлапетата на по 12-15…
Вместо да си гледаш концерта, ти си се емнал да снимаш и записваш, все едно за това ти плащат, и то с ясната идея, че от това материал няма да излезе, само размазни.
Paul Anka дори се погаври с един, който беше звъннал на някого и му беше “пуснал” да слуша концерта на телефона. Взе значи той апаратът и му запя на ушенце: Здрасти, как си, защо не си тук, а слушаш така, по телефона?
Това бяха ВЪЗРАСТНИ хора, възрастни колкото майка ми, баща ми или дядо ми..
Цялата сцена ми напомни на времето, когато ходех на курсове по Английски в BBC центъра с някакви банкери и бизнесмени, и те, само те, за разлика от всички, които бяхме в училищна възраст, преписваха като идиоти непрекъснато един от друг, и само дебнеха да излезе преподавателят, за да му чопнат бележника.
То имаше и камери в залите де, но кой да гледа…
Браво Ганьо, пак се прославихме с теб!
