Новата ми китара и тя е карък. Ще си купя тромбон.

в : Artкитарамузикаремонт

02.23.14

@ 10:27 PM

от GattaNegra

Страшен карък ме гони с тия китари – преди години исках  да се науча, обаче нещо нашите ме нахраниха, че с нокти на китара бла бла и задари пуберската си възраст не рачих да махна ноктите та като резултат поотложих ученето.

Тогава една кремона се моташе у нас, но безславно загина : първа фаза – предна дъска, изкорубена от влага, щото някой я метна в мазето … втора фаза – китарата  паднала, предната дъска вече строшена . Много беше красива в моите очи ама => в кофата.

По-късно изрових от мазето орфея на майка ми, ама грифа беше отлепен, и тя също отиде в кофата без колебания.

Същата съдба споходи и някаква друга китара – пак БГ шедьовър, кафява на цвят , хармония ли, нямам идея, освен, че искаха да я изхвърлят, аз я взех, купих струни, сложих ги и грифът изведнъж се отлепи с едно ПЛЯС и аз се ядосах и => в кофата.

Това, понеже надлежно ми обясниха, че лютиерите били скъпо удоволствие, а и не се намирали лесно бла-бла. Е , сега като чета темите, не мисля, че съм сбъркала особено, дето съм ги изхвърлила тия китари. Да не говорим, че всичките имаха някакви кофти емоции около себе си. Инструменти са, жал ми е, ама…

Скоро  реших да се  пробвам да се уча пак, купих си електрическа китара, книги, ютюб… Но душа ми не ще електрическа, иска акустична и това е. Всички в хор припяват, че съм пълен идиот, ама на. На тая електрическата нещо и разбъзикахме тия неща с пружинките и до там беше, няма настройване.

Навих се да си купя акустична, даже  с познат музикант се уговорих да ме води в някакъв магазин, обаче с условие, че ми е ограничен бюджета. Става  ясно вече, че нямам амбции да ставам Про. Ако може нещо на Бийтълс  и да речем Черно фередже там с трите акорда да си дрънкам – добре ще е, за собствен кеф, даже и публика не ща.

Ами това е, признавам си, нямам нито слух, нито амбиции, ще ми простите, нали?

Та, мислех си аз, четох там, четох тук и реших, че кофти китайска китара или кофти българска може да си купи човек за малко пари, ама аз пък не ща съвсем кофти и ме осени да търся китара на старо. Пък и са ми казвали, че свирен инструмент има душа, човеците там са си мислели някакви неща докато са свирили, обичали са, плакали са, инструмента е доказан и т.н.

Преди няколко дни намерих една на старо, ходихме с мои приятели, гледахме, купихме я. Gibson Maestro – стартова китара, не лоша, за цената, която платих е идеална. Продавачът се оказа много мило момче, видяхме се в арт кафето на орлов, там и те са мили хора, дадоха ни да я тестваме, да я пробваме, нямаше проблеми. Даже и с калъф ме оборудва човекът, да не зъзне китарата. Имаше само една уговорка – да си сменя струните, че бяха старички.

Доволни и щастливи носим вчера китарата в един магазин да и сменят струните и стана ясно, че ама изоообщо нищо не сме гледали. Още с ваденето на китарата от калъфа служителя  в магазина смени две бои и набързо отхлаби струните едва ли не с писъци. Явно човека е професионалист и наистина му пука, независимо дали ще му занесеш скъпа китара или евтина черупка. Евала на такива хора!

Оказа се, че магаренцето било тръгнало да се отлепва и ау! край!, можело всеки момент да ме плесне през лицето!  – бързо ни пратиха при лютиер, да го оправи.

Отидохме ние, лютиера се казва Венци и е в центъра на София, много любезен човек, личи му, че е майстор и като му гледам ателието все едно съм в джуджешка работилница – инструменти всякакви, подредени по конец, всичко се намира с едно протягане..

Видя я той китарата и каза, че няма проблем да я оправи, за това я оставих там.

Електрическата пък оставих в магазина да и сменят струните и да и оправят калибровката, че можела и тя да свири…

Та… Ето, на китари не ми върви. Ще взема да се откажа и да си взема я тромбон, я нещо ударно, поне да не се плаша от онова ПЛЯНГ на скъсаните струни.

Аз обаче още вярвам, че в старите инструменти има смисъл и няма да се откажа да си купувам стари инструменти, нищо, че може да се наложи да влея средства.

Освен това мисля, че  момъка, от който купих китарата също не е знаел за проблема на магаренцето, за това не го обвинявам в нищо.  А и приказката за зелника я знаем… 😀 Аз обаче китарата си я харесвам и я намирам за доста приятна, радвам се, че се сдобих с нея.

 

4 коментари »

  1. chernobyl каза:

    February 24, 2014 в 6:21 PM

    Китарката е хубава, става за подрънкване за удоволствие, а този проблем лесно се оправя, няма грижи 🙂 със здраве да си свириш!

  2. GattaNegra каза:

    February 24, 2014 в 6:25 PM

    Благодаря ти от сърце! Надявам се с този ремонт да прекъсна кофти веригата и следващите ми инструменти да нямат болежки за лекуване!

  3. вълци каза:

    February 26, 2014 в 12:06 AM

    привет, за последващ вземи камертон 😉 едничко ла- няма струни, няма проблеми.
    p.s. успех иначе 🙂

  4. GattaNegra каза:

    February 26, 2014 в 11:22 AM

    Амии.. начи така е, ама и не е така, щото ако не избера правилната повърхност няма да звъни и т.н. или ще е прекалено … винаги може да се усложнят нещата 😀

добави

Spam protection by WP Captcha-Free