Значи, китаеца се оказа тъпо парче и се опита да ми измъкне още $30 за двата дисплея, за да ги избрати наново, понеже очевидно или никога не бяха били изпращани, или пък са се загубили по дългия път от там до тук.
Е, и такива неща се случват. Обаче аз бях чакала повече от два месеца и лекинко беше ми писнало вече. Той си ми върна авоарите, аз за щастие нямаше как да му пиша черна точка вече и приключихме.
Не зная отговора на този въпрос. Не зная дали е възможно да се порасне напълно. Наистина има такива хора, които сякаш никога не са били деца, но те според мен са просто болни.
Днес обаче ми се струва, че човек влиза в света на възрастните не, когато спре да си играе с кукли и камиончета, дори не и след първата петата, осемдесетата целувка, а когато смъртта навлезе в живота му.
Почти всеки на моята възраст е губил някого. Или познава някого, който е преживял ужаса и мъката от загубата на близък човек. В такъв момент няма правилни думи, нито правилни действия. Има шокиращи реакции – омраза към всички, твърде тежки напивания, неадекватни изказвания… Някои хора не могат да се примирят със загубата и се дистанцират от околните, общуват с нежелание дори и с близките си.
Общото – гняв, безсилие и мъка.
Именно заради това са въведени традициите – обреди, панахиди и т.н. – за да обединят хората и да не им позволят да се удавят в мъката си.
За тези две години вече трети от по-близките ми хора пое по последния си път.
Вън е лято, грее слънце. Забравих тези дни (поради нямане на време и неприбиране в човешки часове!) да пиша за това как с разните ми там приятели и познати и т.н. висим по басейните и парковете, слънцето грее, аз съм влюбена в света и нищо конкретно, както и в точно едно определено конкретно нещо и всичко около него едновременно. Ходя на работа и си мечтая да съм в отпуска. Старая се да работя три пъти повече, за да свърша повече, като че ли ще си тръгна по-рано от офиса. Работа винаги има, но след това, когато изляза с приятелите си се чувствам все едно съм на светлинни години, сякаш съм отишла на почивка с всичките си любими хора наведнъж…
А тримата, които си отидоха, вече не виждат небето, не чуват птиците, за тях звездите са угаснали, никога няма да чуят “обичам те” отново.
R.I.P.
Вчера и днес се разхождах по разни гробища. Не зная как точно се чувствам в момента. Сплескано ми е.
Казвайте на хората около себе си, че ги обичате от време на време.
Направих си експериментарно един профил и аз,да видя как ще ми се отрази.
Едно, че познавам разни проклети елементи, дето от там не излизат и по тая причина другаде не могат да бъдат намерени, второ, че ако аз не си направя някой друг ще ми направи, а и не искам да свършвам с N на брой профили (влюбени един в друг)…
В Сряда миналата седмица ли беше, не беше ли, нямахме ток, та за това се оказа, че и топла вода няма.
И аз като герой след всичките коремни преси и въртене на обръч сутринта – бам, в банята, и се изкъпах със студена вода.
Понеже половината колеи изкараха грипа,реших, че няма страшно – и мен това ме чака и без това.
Да, ама не!
Благодарение на сока от лимон всяка сутрин мен грипът ме подмина като пътен знак.
В Събота пък местихме офис, и понеже се насвиних като прасе пак се изкъпах – ДА ! АЗ съм първият официално изкъпал се в новия ни офис, понеже има не една а ДВЕ бани – със студена, не, хладка вода.
После ме валя дъжд.
Ходих по джапанки.
Ходих полу-гола или не добре облечена.
От Понеделник се боря с усещането, че се разболявам, но днес се събудих с болящо ВСИЧКО и без глас. :)Толкова прегракнала .. мечтата на всеки мъж..
Почаках, почаках, дано ми мине. После почаках да спре да вали и право при докторката.
Даде ми антибиотици, болничен, заръки и ми издърпа ушите.
Сега се гуша в леглото, опитвам се да си настроя китарата, а това не е особено лесно, защото струните са нови и само се разместват ту оттук, ту оттам, а разни приятели и познати ме окуражават по чатовете и месинджърите и ми радват душата.
Тази година Трябва да ида до Созопол. No matter what!
Писна ми да сънувам Созопол.
Тоест аз до сега не знаех,че това е точно той, но сънувам фрагменти от някакъв морски град непрекъснато.
Понякога няма име, понякога е Созопол.
Сега снощи се събраха и зная, че сънувам Созопол.
Но вчерашния ми сън бие всички рекорди на идиотщина.
Вероятно е плод на снощните събития (висяхме в Кривото до 4, аз неуспешно се опитвах да се напия – за пореден път, само хабя алкохола … един идиот взе да снима наляво-надясно и щях да го претрепя, а разните елементи от компанията даже не простяха достатъчно… ) ..все пак ми писна да сънувам Созопол такъв, какъвто не е!
***
Мотаем се ние по площада – тоя пред пощата в Стария град. Само че в съня ми той е ОГРОМЕН. Мотаейки се стигаме до изложба от миналото и бъдещето -това и друг път съм го сънувала:
Застинали фигури в разни превозни средства, като фокусът е върху машините.
Батмобил, танкове, ракети, една замразена- буквално замразена и скована от скреж изглеждаше – синя кола, летящи чинии, смачкани останки от коли и други.. Изложбата беше на (?) макети с естествена големина, някои от които доста реалистични и плашещи. Експонатите показваха особени машини, или митологични такива, футуристични проекти на невъзможни коли, амфибии…
Пътят между тях – наклонен и хлъзгав.
След това започнахме да бягаме от някого. За това вече нямам спомен.
Бягайки аз се откъсвам от компанията и срещам един друг познат (не казвам кого, да няма припаднали, нищо, че е само сън..). От дума на дума и от век на век се озоваваме в къщата му. Някакво супер екзотично място – oldstyle шик, не мога да го опиша. Абе много яко! Имаше дърворезби и камини, картини в златни рамки, огромни маси… Озоваваме се, разбира се (От какво се разбира бе? От естеството на кошмара?…) в някакво огромно легло, цялото в орнаменти и ковано желязо, с жълт балдахин от нещо супер ефирно, бродирано с огромни лилии.. Не, екшън не е имало – говорехме си нещо. По-точно разказваше ми той нещо супер интересно, само дето не помня какво точно. В един момент аз забелязвам един паяк – огромен и ярко зелен -в брадата му. Посягам да го махна и се оказва, че там има още три същите. А той:
– “Не ми ги пипай, остави ги да си лазят, аз така се изрусявам!”
Шок и Ужас!
През това време из къщата изведнъж защъкват разни хора и започват да се питат коя съм. Оказва се, че къщата не е точно къща, тоест тя му е втората къща, и освен това е резиденция или нещо от сорта. Това бяха като че ли слугите. Пича е преследван от папараци. Гоним някакъв тип да му извием врата из паркчето пред централния плаж на Стария Созопол.
Накрая го хващат ченгетата и му осветяват лентите, защото бил незаконен.
Изведнъж се озовах пред една сергия с картички и в тоя момент се събудих в студена пот, зъзнеща, защото в стаята като че да беше под нулата!
We – the ppl what were with me started running from something frightening. I do not remember details here.
. Running i got away, lost. I met Ananas. Talking about i do not remember what we just appeared in his home. A very very strange, fancy place.
oldstyle = Old wooden furniture , old fireplaces, old mantlepieces, old and huge tables, goblens, paintings with golden frames, wood-carvings, strange lightbulbs. He was not he, i mean he looked like another, different person, but it was him.,
Suddenly we end in some bed, but no action, He was telling me a story, something very interesting, but i can not remember what. the fact for me in one bed alone with A -shocking. wtf.
The bed was huge, made by smithened iron, with curtains made from some very thin yellow thing with lillys embroided, very beautiful. Suddenly i saw a huge green spider in his beard. I was trying to remove it, i saw two more, then he said ” Leave them alone, they are helping me to become blond”
WTF ??!!
Then out of nowhere some ppl are crossing the room, watching me suspiciously. He says “no worries , those are my servants” . shock and fear again. He was stalked by some papparazzi. Suddenly- we are chasing a guy along the beach side alley in Sozopol, i am sure, i know that street from I was very young. There appeared some blue dressed guys and took the film from the camera, the sun damaged it. There was something more but i do not remember it. some music maybe. I saw a stall with postcards in front of me and i was just buying one when i woke up , freezing.
Ставам аз сутринта и започвам да си търся тютюна, дето съм си го купила вчера на ИББ.
И започвам да се сещам за простотиите от МИНАЛОТО ИББ.
Да де ама тютюн няма.
След това, О Ужас! се оказва, че аз съм сънувала цяло ИББ – тоест съм сънувала цяла нощ, че съм пила цяла нощ…
E.. не е далеч от истината но…
______
По рано същата нощ сънувах, че се прибирам в хотела си с един автобус. По пътя се запознх с един тип – фотограф – и трябваше да му се обаждам нещо.
Хотелът беше огромен, адски скъп и навсякъде разни джаджи и украшения.
В .. как се казва.. Фоаето имаше нещо като кафене ли, и аз не зная.
Та станах аз от там. През цялото време се кефех каква готина шапка имам. Бежова непалска ушанка – имам същата, но червена и много и се радвах на тая че е бежова.
Не си спомням много нататък, но отново на връщане срещам типа с фотоапарата и му казвам “ехее, аз вече и на ски ходих..” Докато си търсех магнитната карта – или ключовете – забелязах, че имам и идиотско яке с 1205450 джоба…
В хотела като салонен управител работеше момичето от Кривото..
След това се оказа, че някаква моя позната е настанена в друго крило в същия комплекс.
Страшно луксозно, с някакви огромни стаи, с по пет канапета едва ли не в стая.
Аз бях – не зная защо – изведнъж с трима познати —от реалния живот дори. Минахме през нейната Резиденция, но тя спеше.
Оказа се, че тая обстановка в хотелския апартамент и друг път съм я сънувала, изобщо не мязаше на хотел.
Тръгнахме си, а аз забелязах, че по светлите и просторни коридори има витрини с .. глави накиснати във формалин. Мисля, че нямаше тела, но глави всякакви – животински, човешки, таласъмски. Имаше указателни табелки – някои съдържаха подробна справка едва ли не като от енциклопедия от кой мит е даденото същество. Не видях нито едно познато лице хаха в тия витрини.
Някои изглеждаха съвсем живи, други си личеше, че са на по сто години…
_______________
Друг фрагмент от сън.
С познат – или познати, не помня – влизаме посред нощ в едно кафене и ще си купуваме сандвичи.
Там продавачката се опитва да украси едно нещо като малка чантичка с някакви сини ужасии, че било проект за училище ли, подарък за приятелка ли – не разбрах.
Опитвах се 15 минути да я убедя да дойде до нас с тъпото нещо да го украсим като хората с мъниста, или да ме даде да го украся. само и само да ми продаде накрая тия безумни сандвичи, а тя ревеше ли ревеше, че било грозно.. То ту беше от плат, ту от кожа. Спомням си, че се чудех от къде да взема извита игла и щях да звъня на Червото да ми даде назаем… Не помня какво стана накрая, но си спомням досадата, която изпитвах през цялото време.
Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here:
Cookie Policy
![[smile3537.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/smile3537.gif "[smile3537.gif]"){kind=small}
![[kiss4.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/kiss4.gif "[kiss4.gif]"){kind=small}
![[smile218.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/smile218.gif "[smile218.gif]"){kind=small}
![[smile286.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/smile286.gif "[smile286.gif]"){kind=small}
