Да илядите!
01.11.18
@ 3:24 PM
от GattaNegra
Нямам предвид само профисионалните преподаватели, или личностите като Левски и Ботев.
пълен текст »
Dum spiro, spero ;)
Нямам предвид само профисионалните преподаватели, или личностите като Левски и Ботев.
пълен текст »
И тази, както всяка година патриотите, христианите и обикновените дементори ревнаха още от оня ден.
Момчето и кучето тичали из парка.
Изведнъж кучето хукнало нанякъде.
Вчера кучето тича за последен път из парка.
Мийте тия ръце!
Дори в офис средите напоследък вършее ентеро вирус ли е, салмонелоза ли е, само та си знае!
Страшно е!
Хора падат на легло!
Внезапно повалени, току преди годишния си отпуск, преди да заминат на поклонение пред моретата и планините, те се гърчат в спазми!
Миг невнимание, докато се пънат да повръщат и хоп! става им топло и приятно по дължината я на левия, я на десния крачол!
Има и по лошо!
Въртят си го в семейството и си заразяват децата, бабите и любовниците!
И. ме посъветва да пия фреш от цитрус, като ми се допуши. Е, на, нарамила съм сутринта едно еднолитрово шише сок от портокали и го надувам.
Всъщност в офиса не ми се пуши. Изпитвам едно бледо желание да ида да запаля, но не е нещо кой-знае какво.
Проблемът е, когато съм ИЗВЪН офиса – мога да пуша по всяко време.
Вчера, например, вечерта, много се нервирах и в момента на паленето имах ясната идея, че една, пет, десет цигари няма да ми оправят проблема, нали, ма пушачът е тъпо животно. Просто палиш и бягаш, не решаваш нищо.
Никотиновите дъвки са шит.
Eй го, какво прави навика. Става 11 и 30 и аз търся да си свия цигарка.
Добре, че зарязах тютюна в колата.
И К. ми вика, че съм наркоманка. Като че ли не знам аз. Нищо, продължавай. Имам нужда – да ме е срам пред някого, когото уважавам, защото явно сама не мога да си дам сметка.
Душата ми се осмърдя от тия цигари. Имам чувството, че ако една седмица само живея в планината и после се върна в тва моето вмирисано на цигари “вкъщи” ще изгоря блока до основи от погнуса. Или няма. Ма ще надушвам чорапите на комшията през стената.
И С. е права. Няма “утре”, няма тън-мън. Човек трябва да реши и да действа, не да си търси извинения. пълен текст »
Искам да спра цигарите.
Тва е мръсен наркотик, който ти изпива силата и волята, вмирисва ти душата и те кара да пълзиш, вместо да летиш.
И гладът не е толкова страшен, колкото осъзнаването на собственото ти падение.
Ще го напиша в първо лице.
Тютюнът е мръсен гаден наркотик, който ми изпива силата, вмирисва ми душата и ме кара да пълзя, вместо да летя.
И гладът за цигара не е толкова страшен, колкото осъзнаването на собственото ми падение. Тук, сега, в момента.
Даже днес станах много навреме за работа. Даже и щях да стигна навреме. Даже исках да стигна навреме.
Опитах се. Даже бях свежа тая сутрин и преди да пия кафе. пълен текст »
Като торба на осиротяло кенгуру
влачат се зимните дни.
Не грее ли слънцето
на мен все ми се спи.
Като земя без птици,
така е тихо в ушите ми, чак даже кънти.
Не чувам ли вятър да шепне в листата,
на мен все ми се спи.
Като сърна пред фарове,
така е вцепенена душата ми.
Щом навън е студено,
на мен все ми се спи.
Не искам да слушам за ските ви,
за “пудра” и лифт и за снежни игри!
Върнете ми лятото, жаркото,
с мохитото, с дългите дни!
Това е Живко.
Живко е печен тип.
Когато сяда в заведение, Живко поздравява сервитьора, казва „моля“, „благодаря“ и „довиждане“.
Живко е мъжко момче, но освен да остави бакшиш, няма да го заболи, ако се усмихне на този, който му наси чиниите.
Не се дръж като задник, бъди като Живко!