Никотинови дъвки
03.19.18
@ 10:35 PM
от GattaNegra
И К. ми вика, че съм наркоманка. Като че ли не знам аз. Нищо, продължавай. Имам нужда – да ме е срам пред някого, когото уважавам, защото явно сама не мога да си дам сметка.
Душата ми се осмърдя от тия цигари. Имам чувството, че ако една седмица само живея в планината и после се върна в тва моето вмирисано на цигари “вкъщи” ще изгоря блока до основи от погнуса. Или няма. Ма ще надушвам чорапите на комшията през стената.
И С. е права. Няма “утре”, няма тън-мън. Човек трябва да реши и да действа, не да си търси извинения.
На Осми сдадох фронта, сега е 10 дни по-късно. Изобщо не ги усетих как минаха. И 16+ години пушене – също. Изнизаха се.
В тия 10 дни имаше всичко. Отричане, глад, нерви, истерия, треперене на клепач, щото се оставих без сън, пътешествия до наблизо и малко по-далеч. Изпокарах се със себе си в колата и два дни беше мир и любов, понеже си бяхме сърдити. Имаше и фази ” на кого му пука” и фази “ще си пуша пък, кво ми дреме”.
Купих си и пуших цигари в кутия. Аз пуша тютюн. Тва в кутията са верно некви мазохисти, дето го пушат. Нищо общо. И смърди, все едно пушиш тоалетно пате. В сравнение, тютюнът е ароматна история.
Говорих с пушачи, с бивши пушачи, с хора, които искат да ги спират и с такива, които никога не са пушили. Всъщност срещнах адски малко подкрепа и разбиране. Пушачите “са си добре и така”, непушачите “никога не ми е хрумвало да се тровя, не мога да те разбера” и бившите пушачи “о, е, тъпо, нали? эпонякога искам да запаля!”.
Некво…
Нямам точно идея от каква подкрепа имам нужда. Но благодаря на тези, по-малко от пръстите на ръката на стругар-пияница, които усещам, че наистина ме подкрепят.
Всяка цигара беше последна, всяко свиване беше с ясното съзнание, че между това и иглата във вената разликата е само медията, иначе е същото. Наркотик.
Кар е прав – човек първо трябва да идентифицира причината “защо”.
Като не съм пушила 5 часа и запаля, светът изведнъж идва на фокус, цветовете са по-ярки, хората стават по-малко досадни… Тоя вкус е вълшебен. Възбуждащ, като целувка, като 210 по магистралата (не, мойта кола не може и не иска да вдига толкоз!), като .. не знам, като какво.
Като яма с отровни шипове на дъното е.
Но всъщност Това време, в което НЕ пуших, само три дни, беше ТОЛКОВА ХУБАВО!
Искам пак!
Опитвам се да се сетя сега за всички хора, усещания и неща, за които мечтая, копнея, желая, искам, съм алчна и ще убия човек за. За да сравнямав тия усещания с “желанието за тоя вкус”.
Точно като болен зъб е. Чоплиш с език, знаеш, че ще заболи, но … и палиш още една.
В момента е 15 ч. на 19 Март и още не съм пушила. Жвакам никотинова дъвка и гледам като болна овца. Времето се влачи. Миналия път нямаше никотинова дъвка. Беше просто чист инат. Тоя път ще пробвам със залъгалка, че да няма рЕзко изтрещяване като ми кажат, че няма от моето кафе или когато ме провокира някой.
Обаче никотиновата дъвка е бош-лаф работа. Нито “облекчава симптомите на отнемане” нито нещо друго прави, освен, че е гадна на вкус. Люта е и се плюнча като бясна лисица, пак ми се пуши, но поне не изпитвам желание да ритам хората в лицата.
Надявам се да издържа цял ден.
—
E.. Запалих. В 19 ч и в 21. Само две цигари, но си е падение.
