Dum spiro, spero ;)
“Защо ти е пък тоя Twitter?” ме попита един от онези, които вече не са.
Е*а ли го за какво ми е. Защото да речем си нямам… Или нещо да не видя. От любопитство..
Надявам се да ми е забавно.
Тази седмица от понеделник до петък беше същинска въртележка.
Та така…
Вчера се прибрах в едно приятно-размазано настроение след много прекрасна (на вкус) служебна вечеря с едни колеги и шефове, и се оказа, че зарядното за лаптопа ми е останало в офиса.
Е, какво прави човек в 10 вечерта без ток?
Страда.
Страдах аз, с бутилка малиново вино и малко Irish Mist пред това.. 🙂
Оказа се, че любимите ми мръсни песни не са с “дръпни тук, свирни там”, а с АКОРДИ.
Така и не ги научих всичките, но май ще се наложи.
Упражнявах се доста време, отрязах си цели четири нокътя.. Сега не си чувствам възглавничките на пръстите. 🙂
Обаче .. спете и сънувайте как ви свиря “Бика Мучо” 😀
Ето едно много добро място за намиране на приятни неща.
Взех си малиново вино и Irish Mist. Обаче Irish Mist e леко твърде сладък да се пие чист.Малко ем е яд, че не си взех половин литър Бейлис….
Специален поздрав за всички, на които главата им е пълна с дунапрен и се чувстват демотивирани.
Well, show me the way
To the next whiskey bar
Oh, don’t ask why
Oh, don’t ask why
Show me the way
To the next whiskey bar
Oh, don’t ask why
Oh, don’t ask why
For if we don’t find
The next whiskey bar
I tell you we must die
I tell you we must die
I tell you, I tell you
I tell you we must die
Oh, moon of Alabama
We now must say goodbye
We’ve lost our good old mama
And must have whiskey, oh, you know why
Oh, moon of Alabama
We now must say goodbye
We’ve lost our good old mama
And must have whiskey, oh, you know why
Well, show me the way
To the next little girl
Oh, don’t ask why
Oh, don’t ask why
Show me the way
To the next little girl
Oh, don’t ask why
Oh, don’t ask why
For if we don’t find
The next little girl
I tell you we must die
I tell you we must die
I tell you, I tell you
I tell you we must die
Oh, moon of Alabama
We now must say goodbye
We’ve lost our good old mama
And must have whiskey, oh, you know why
Наред с творбата на Дан Симънс скоро отново захванах да препрочета “Истината” на Пратчет.
Четох ги паралелно, както винаги.
Е, “Истината” снощи свърши. Не можах да си легна докато не я довърша.
Разказва се за млад благородник, който не се кефи да лъже, а Големият Шеф пък му натриса на главата отговорността да оцелее и ако обича да не дразни никого.
Баща му е пълен задник, а освен него на главата му са банда грамотни джуджета, градската стража, вампир …
Може би никога няма да спра да плача на това парче.
Ето – сега го слушам и ми се къса сърцето.
Може би никога няма да мога да слушам Scorpions отново.
Но така стоят
нещата.
“За какво ти е тоя блог?”
ме питат разни хора.
“Ами то май никой не го чете!”
“Ама къде са коментарите?”
“Що пишеш такива глупости?”
Абе .. хора..
Я ..
Пиша, защото ми е забавно. Това си е моето мнение.
Това са нещата които не ме мързи да споделя. Или не са “Не е ваша работа”.
А трябва ли да пиша коментари към изключително “ориентираните към добруванета на народа” политически събития?
Или за така наречените Випове… ъх! например “Новата връзка на Драго Чая” или “Моят идол Преслава..”, “Защо Тризначките не се омъжиха за фитнес треньора на Катерина Евро?”
ОМГ.
И не, няма да си направя FACEBOOK. Едвам започнах да ползвам Скайп.
подивявам вече!
Ня – ма!
Пиша си тук и това е.
И изобщо не държа да ми коментират – нали така и така дъвчем всичко в чата хаха 😀
Не е нужно да джвакаме навсякъде какъв е кошмар това, в което живеем. Дано успявам да изгоня негативното от постовете си. 😀
Седя си аз и чакам, да ми дойде музата да ида да се изкъпя, че да излизам.
Някои дремят на дивана зад мен, котката е окупирала другия стол…
Адски ме мързи. Оказа се, че нямам нито един годен за употреба пълнител за електронната цигара, и се двоумя дали да си свия една или да отмъкна пълнител от тия на майка ми. Лошото е, че са по-силни и модела е друг. Може и да не станат за моята.
Мобилният ми е на silent от сутринта, когато ме събуди дебилната аларма. Интересно – събуди ме в неработен ден, а в работните не я чувам.
Днес направих разни backup-и, четох глупости, ядох палачинки…
…
И съм заспала.
Маса народ ми е счупил телефона от звънене, и скайпа, и jabber-а, а аз си спя.
Дано няма обидени.. Ама добре си поспах на клавиатурата. 😀
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer