Нов дисплей! Урааа!

21.07.10 @ 2:10 PM

от GattaNegra

Най сетне!

Поръчах си нов дисплей от Китаеца!

Дано по-скоро дойде, че ходя като пиян щъркел с един здрав и древен сапунер и едно нещо, ставащо само за MP3 плейър без екран, да не говорим от кога не съм чела книга.

Мотая се с един опърпан парцал, купен от сергията за левче и като гледам на какво е заприличала вече твърдо се убеждавам, че не мога да пазя книги и това е.

Не, че книите не са за четене ноо… тази просто ме е срам да я чета в автобусите просто!

Опитвам се да гледам позитивно на нещата, и да разправям налява и надясно, че като не чета в момента имам повече време за повече летни занимания, но простата истина е, че .. ох.. ЧЕТЕ МИ СЕЕЕЕ!!!

Защо не си купя bookreader -ли? ами тежки, обемисти и върде чупливи са, поне за мен. Като мъкна лаптопа и телефона почти навсякъде не желая да има още едно нещо, за което да се притеснявам. Повечето от познатите ми, които си купиха такива неща незнайно защо си ги държат вкъщи.

♦ вземи връзка ♦ 2 коментара

Кога пораства един човек?

в: I Me Mine • So what ? • Today •

15.07.10 @ 1:46 AM

от GattaNegra

Не зная отговора на този въпрос. Не зная дали е възможно да се порасне напълно. Наистина има такива хора, които сякаш никога не са били деца, но те според мен са просто болни.

Днес обаче ми се струва, че човек влиза в света на възрастните не, когато спре да си играе с кукли и камиончета, дори не и след първата петата, осемдесетата целувка, а когато смъртта навлезе в живота му.

Почти всеки на моята възраст е губил някого. Или познава някого, който е преживял ужаса и мъката от загубата на близък човек. В такъв момент няма правилни думи, нито правилни действия. Има шокиращи реакции – омраза към всички, твърде тежки напивания, неадекватни изказвания… Някои хора не могат да се примирят със загубата и се дистанцират от околните, общуват с нежелание дори и с близките си.

Общото – гняв, безсилие и мъка.

Именно заради това са въведени традициите – обреди, панахиди и т.н. – за да обединят хората и да не им позволят да се удавят в мъката си.

За тези две години вече трети от по-близките ми хора пое по последния си път.

Вън е лято, грее слънце. Забравих тези дни (поради нямане на време и неприбиране в човешки часове!) да пиша за това как с разните ми там приятели и познати и т.н. висим по басейните и парковете, слънцето грее, аз съм влюбена в света и нищо конкретно, както и в точно едно определено конкретно нещо и всичко около него едновременно. Ходя на работа и си мечтая да съм в отпуска. Старая се да работя три пъти повече, за да свърша повече, като че ли ще си тръгна по-рано от офиса. Работа винаги има, но след това, когато изляза с приятелите си се чувствам все едно съм на светлинни години, сякаш съм отишла на почивка с всичките си любими хора наведнъж…

А тримата, които си отидоха, вече не виждат небето, не чуват птиците, за тях звездите са угаснали, никога няма да чуят “обичам те” отново.

R.I.P.

Вчера и днес се разхождах по разни гробища. Не зная как точно се чувствам в момента. Сплескано ми е.

Казвайте на хората около себе си, че ги обичате от време на време.

Коментари към този пост няма да има.

♦ вземи връзка ♦ коментирай

Тъмно като в кучи gz, мокро като в блато, що е то? – Обратната страна на луната III.

в: Today • Бисери •

02.07.10 @ 12:51 AM

от GattaNegra

Одисеите ми с прибирането до вкъщи след мръкнало продължават.

Пред супермаркетите наместо детска площадка има цяла джунгла. Улиците са осветени само от луната и тук-таме някой прозорец.

Днес побеснях и от факта, че където и да стъпя имаше само вода вода вода и пак вода.

Прибрах се мокра като кокошка, даже гащите ми бяха мокри, за съдържанието на раницата да не говорим.

Улиците преливаха и заливаха тротоарите.

След като се изкъпах намерих сайта на Столична Община и ето какво им написах (адресирано до кмета на София, разбира се).

Може да е малко смешно, може и да има няколко или доста правописни грешки, обаче… другата алтернатива щеше да бъде да избягам утре от работа и вероятно да прекарам събота и неделя в ареста.

Бих желала да обърна вниманието Ви към безхаберното отношение на общинската администрация на района, в който живея – град София, жк. Дружба 1 – към рутинните проблеми.

Поне от 2009 г. нееднократно подавам сигнали по телефона до Улично осветление – София по повод това, че в карето, в което живея, уличното осветление НЕ работи.

С тях съм имала особени разговори, цитирам: “Не можем да направим инспекция в момента, защото поставяме Коледните украси!”

Как тази фирма си върши работата е И мой проблем. Като жител на поверения Ви град и страдащ от нападения по улиците гражданин съм заинтересована от качеството на работата им.

Как местните управници вършат своята работа е Ваш, също както и мой проблем.

От години наред на улицата на която живея лампите са вечно изгорели.

Не се ли правят инспекции?

Кметовете не са ли жители на същите тези градове, квартали и блокове?

Не пътуват ли с градски транспорт?

Не ходят ли пеш?

Не вижда ли никой какво става по улиците?

Вечер, по тъмно, човек дори не може да си види пътя пред краката!

С настъпването на пролетно-летния сезон пред обикновените граждани се изправя още един проблем. Дъждовна вода, кал и киша по надупчените тротоари, заети от паркирани коли и цели езера по наводнените улици.

Кой отпушва каналите в София?

Трябва ли да викна частна фирма да изчисти/подмени/ремонтира решетките на улицата пред блока?

Защо газим във вода до глезените, щом се наложи да ходим пеш?

Моля, приемете искрените ми извинения по повод това, че адресирам жалбата си до Вас. Работното ми време не ми позволява да отида и да се срещна лично с кмета на района, в който живея и да му поставя въпросите/проблемите си. Не мисля, че е редно да се налага да излизам в отпуск за целта.

Смятам, че споменатите от мен по-горе проблеми са недопустими за един столичен град. Мисля още, че разрешаването им трябва да става автоматично. Каква е функцията на районната управа, ако не да се грижи за добруването на гражданите в поверените и райони?

Гласувах за Вас, както и много столичани, с надеждата, че ще видим някаква промяна. За нас като данъкоплатци е важно да виждаме, че избраните от нас си вършат работата.

За нас като жители на големия град не е важно само да се лъснат важните улици, когато има чуждестранна делегация. За нас е важно да сме сигурни в безопасността на домовете си и да не се чувстваме застрашени, докато ходим по улиците.

Срам ме е, че живея в такъв град! Моля Ви, накарайте отговорните да се засрамят, че са допуснали да стане такъв!

С уважение…

Да видим отговор ще има ли, и какъв ще е той.

♦ вземи връзка ♦ 5 коментара

Rammstein/Manowar live in Sofia!!!

в: Today • музика •

24.06.10 @ 6:54 PM

от GattaNegra

Размазващо!!!

Нечовешко!

Позамотахме се с идеята да изпуснем първите две групи, но се оказа, че влязохме точно за Alice in Chains.

Организацията по преминаването на някои се е сторила твърде смотана, на мен лично само ми направи впечатление, че не можех да вляза от където ми хрумне, а само през точно определен вход написан на билета ми. Полицаите и целия персонал бяха изключително любезни, за разлика от друг път 🙂 Може да е било заради майка ми 🙂

Купихме си дъждобрани и сива надуваема топка с надпис SoniSphere и се добрахме до тайфата, нетърпеливо влязла преди нас.

Присъстващите от компанията се пощипваха с майтапи “Блек Метъл” по повод цвета на някои от Alice in Chains.

Майка ми директно се отцепи с книга на Пратчет, а аз първо се преборих да си взема моята от раницата на едно от нашите момчета, после пообиколих в търсене на познати.

Не можах да си намеря почти никой от обичайните заподозрени, но за това пък бях с достатъчно Весела Компания и купонът започна от рано.

Започна да се стъмва, излязоха и Manowar и ни ..разочароваха.

Факт е, че държаха реч на български и то в чест на паметта на Dio и Георги Панайотов (макар да ме обявите за много неграмотна нямам идея кой е този..вероятно е бил добър човек де…)

Имаше някакви проблеми с озвучаването и .. абе не беше като в Каварна..

Тоалетните бяха идиотски разположени, имаше доста опашки, но както се оказа хора, които не се бяха виждали години на ред се срещаха точно в него район непрекъснато.

Даже видяхме двама младежи да пишкат едновременно, за по-бързо.

След Manowar настана тишина.

Имахме време за по бира и по някоя шега и закачка.

Rammstein излязоха страшно ефектно, продължиха разбиващо и ни отнесоха.

Нямам изобщо никакви подходящи думи за да опиша фурора.

Ефектите бяха скандални – горелки, огньове, светлини и декори…

Мога да кажа, че съм доволна.

Дано дойдат пак 🙂

След концерта се изнесохме към кривото, където заварихме няколко човека останали от поредната IBB среща.

Имаме си още гласове, но мен лично днес ме боли врата. (то от чупенето на крака, няма от какво да е 🙂 )

♦ вземи връзка ♦ 3 коментара

Metallica live in Sofia

в: Today • музика •

22.06.10 @ 11:55 PM

от GattaNegra

Парк.

Мокро.

Метъли.

Бира.

METALLICA!

Озвучаването беше тихичко, така, щото ние, седящите на ръба на езерото да можем да си чуем приказката на спокойствие.

Нямаше и много хора отвън. Иска ми се да вярвам, че тълпата, която обкръжаваше стадиона по време на концерта на AC/DC е била вътре тои път.

Вечерта беше хладна, но не прекалено.

Компанията идиоти пя, пика, простя и пи.

Весело е, щом е Лято!

♦ вземи връзка ♦ коментирай

Читанка vs Чалга

в: Today • Книги •

@ 6:53 PM

от GattaNegra

(Картинката е от ТУК)

Събуждам се днес и що да видя:

Читанката изчезналаааа….

пълен текст »

♦ вземи връзка ♦ 3 коментара

F**e Book. To be or not to be?

в: 1337 • I Me Mine • So what ? • Today •

21.06.10 @ 5:49 PM

от GattaNegra

Тъй.

Направих си експериментарно един профил и аз,да видя как ще ми се отрази.

Едно, че познавам разни проклети елементи, дето от там не излизат и по тая причина другаде не могат да бъдат намерени, второ, че ако аз не си направя някой друг ще ми направи, а и не искам да свършвам с N на брой профили (влюбени един в друг)…

Малко тъпо се чувствам, но ..

Винаги мога да го изтрия да речем?

♦ вземи връзка ♦ 4 коментара

Простотия от родния офис IV

в: Today • Офисни •

17.06.10 @ 5:36 PM

от GattaNegra

Това всъщност е само една простотия.

Ч..ъъъъ….колегата ми “поднесе” цвете – осмомъд четирихуйик, изографисан на “бюрото” ми.

Ето го.

Днес пък заплаши, че ще ме залее с Шанел, ама цяло шише, че да вуня и да плаша хората (силно парфюмиран човек може да изгони същото количество хора около себе си, колкото и силно некъпан такъв).