Dum spiro, spero ;)
Не ми издържаха нервите.
В момента пред заплата най-много ми се харчат пари.
За това вчера реших да реша да седна и да си направя игла.
Речено-сторено.
Ето го резултата:
Ябълката – манекен беше изядена на финала.
Луднала съм по игли за коса.
Не зная защо, но идеята да си нося косата с игла, а не с ластичКА ми допада до разлигавяне.
Не съм въздишала така по куклите Барби дори наврмето!
Ето какво намерих по темата:
Тези направо искам да ги купя всичките.
А къщата е пълна с мъниста …
Така искам да си направя сама една игла …
Или да си купя някоя …
Нито една от приятелките ми не носи игла..
Дали ще ми е удобно?
Макар, че между тях се мъдрят и една или две измислени, 😀 немовците, зеброобразната и синьо-черната ги гледах от снимка.. 8)
Те са в чест на морския аквариум на гаджето ми. 
А там чичо Танг е болен, 🙄 и аз се надявам, че ще оздравее скоро.
Helloween – Halloween (1987) on YouTube
P.S. Така де … сега след като другата “мацка” ми разреши да постна снимката дето я постнах без да съм питала дишам по-леко 🙂
а аз, макар да имам идея къде и с кого ще ходя, нямам никаква идея какво да облека.
Такааа.. помислих, помислих, и го измислих.
Небходими уреди и материали:
Взима се значи лепило за хартия – от прозрачното. Или от онова кафявото – и се намазва по лицето с четка за рисуване. Първото намазване трябва да е внимателно, добре е на лицето преди това да е намазано с крем.
Гадничко е, обаче .. върши работа.
След това отгоре се слагат салфетки/т.хартия.
После пак лепило…
После пак хартия…
Продължаваме в същия дух, докато се образува нещо като маска.
Тази маска трябва да бъде внимателно свалена от лицето, така, щото формата и да остане. На духащата печка или със сешоара много старателно се изсушава.
Сега е правилният момент излишните стърчащи отстрани неща да се изрежат и оформят правилно дупките за гледане.
Парчето тел се огъва по формата и се наглася по периферията. То служи за да поддържа формата в последствие.
С Момент-а или хелмито се залепва обикновения плат от вътрешната страна, да покрие телта. Когато лепилото засъхне минаваме с черния спрей, за да добие завършеност.
С Момент-а или хелмито се залепва кадифето от външната страна. Това може много добре да дооформи маската.
Следва добавяне на джувки, пера, камъчета, ластик за закрепване…
Ами .. това е 🙂
А ето го и моят краен резултат:
>
Много е важно телта да е много добре закрепена между двата слоя плат, за да може маската да стои правилно на лицето. Моята стои даже и без ластик!
Успех!
За да избягам от сивото ежедневие се потопих в шарки 😀
Кора – гоблен от спомени. Тъмно-ментов полумрак. Самото Време долита понякога за да поспи сгушено в гъстия листак.
Две палми – най красивите от всичките – ужасно му липсваха. И пъргавите маймуни, и шарените жирафи, пъстроцветните пеперуди, пухкавите котета и спокойните крави.. Никой от тях не остана.
Май имаше нещо с тия маймуни. Раят не можеше да си спомни точно, но като че ли един от видовете бе по-специален.
Последни си бяха тръгнали кокошките. Мястото, където ровеха преди изпъкваше като грозна рана. И все пак Раят не се решаваше да изличи нечистотиите. Ами ако се върнеха? Къде щяха да ровят тогава? На друго място ли?
Той се оправдаваше с по този начин, но дълбоко в себе си знаеше, че би искал кокошото място да е в готовност, защото точно тези пернати най-трудно се решиха да го напуснат.. И може би поне те щяха да се върнат?
Поне те..
Той не знаеше защо го изоставиха. Шефът така каза – така и стана.
А той остана да чака самотен. Ветровете зараздърпваха из него сенки на изчезнали неща – единствиното, което му беше останало.
Като огромно вярно куче, раят и до днес стои в студеното Нищо и застинал очаква отново да бъде намерен.
Годишнината бе чествана в зала 7 на НДК в гр. София.
Хора се събраха, казаха се красиви неща.
В памет на големия писател говориха видни интелектуалци и членове на семейството.
В края на честването, което завърши с чаша вино в памет на писателя бяха изпълнени родопски песни на гайда.
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer