Самотният Рай
09.16.09
@ 7:42 PM
от GattaNegra
Раят стоеше самотен и се разглеждаше.
Две палми – най красивите от всичките – ужасно му липсваха. И пъргавите маймуни, и шарените жирафи, пъстроцветните пеперуди, пухкавите котета и спокойните крави.. Никой от тях не остана.
Май имаше нещо с тия маймуни. Раят не можеше да си спомни точно, но като че ли един от видовете бе по-специален.
Последни си бяха тръгнали кокошките. Мястото, където ровеха преди изпъкваше като грозна рана. И все пак Раят не се решаваше да изличи нечистотиите. Ами ако се върнеха? Къде щяха да ровят тогава? На друго място ли?
Той се оправдаваше с по този начин, но дълбоко в себе си знаеше, че би искал кокошото място да е в готовност, защото точно тези пернати най-трудно се решиха да го напуснат.. И може би поне те щяха да се върнат?
Поне те..
Той не знаеше защо го изоставиха. Шефът така каза – така и стана.
А той остана да чака самотен. Ветровете зараздърпваха из него сенки на изчезнали неща – единствиното, което му беше останало.
Като огромно вярно куче, раят и до днес стои в студеното Нищо и застинал очаква отново да бъде намерен.
