Dum spiro, spero ;)
Пиу си хареса лаптопа ми като ново място за дрямка.
Точно си пуснах филмче, и ето я и нея 🙂
Ако ви се стори, че получавате странни съобщения от мен в чата посред нощ значи съм заспала с лаптопа, а Пиу ме замества в разговора 😀
За да мога да ги откачам през зимата.
И за да мога да сменям мрежата, когато се наложи. Като я опече слънцето, или я скъса котката да речем.
Тя вече свети маслото на мрежата на прозореца, и за това реших, че е настъпил подходящия момент.
За жалост открих, че размерите на прозореца и балконската врата са май нестандартни за нещата, които се продават:
Имаше в Практикер готови комарници .
Първото нещо, когато решиш да си правиш комарници е: опищи махалата!
Опищях.
Така се случи, че когато стартирах проекта помагачи много-много нямаше.
За това подбрах най-добрия си приятел Еlmo и се занесохме в Събота до Практикер:
—————————————————
около 100 лв.
Мерихме с рулетки, рязахме с триони, ковахме с пирони, завинтвахме винтчета и бодохме кабърчета.
Сега имам комарници на прозореца И на вратата.
И не пластмасови, а дървени. Също толкова паянтови са :), но сама съм си ги правила 
Е не абсолютно сама.
Първо Elmo се развихри – “Премери това!”,”Отрежи онова!”, “Дръж ги сега тези ето така!”, “Ееей! Това жена с отвертка … ”
Разходихме се отново до магазина за още две летви, защото бяхме срязали на криво предишните, и се заехме с прозореца.
Аз не се справям добре с напасване на панти и висене от прозореца с винтоверт. Също и в меренето ме няма.
Доста се дразня понякогя, че ние хората имаме само по две ръце. Поне една в повече щеше да ми е от голяма полза в придържането на разни неща на място докато ги закова да речем.
Абе с едно изречение – за никъде не си без някой около теб!
А днес намацах с боята докато си пих кафето.
След като се справихме с направата на комарниците, трябваше наново да се лакирам, защото си съсипах лака докато боядисвах.
Носеше гръмкото име “Тигър 7-М“.
Собственикът ЯВНО се окакал, и бръкнал в кацата с меда. Завлякъл клиенти.
И понеже да дължиш пари не е нрестъпление, може би още не ги е върнал.
Но Господари на ефира направиха предавания. После май нещо и с господарите е станало, защото за предаванията от 2008 г. няма информация на сайта им. За 2009 – също.
Намирам предаванията във VBOX7.
Магазинът е подпален, разграбен, унищожен.
Снимките говорят сами.
Сега там спят разни… Нищо лошо, но те не винаги “просто спят”… Уличното осветление ГО НЯМА отново. Между спирката на 88/604 и блоковете 97, 96, 95, 88е тъмно като в рог. ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ!
Хората ги е страх да ходят по улицата вечер.
Пуснах нова жалба. Вероятно резултатът отново ще е половинчат и за малко..
Господари на Ефира е определено полезно предавне. Но дали и сред други техни репортажи резултатът е бил подобен?
Сега кой да се погрижи тази сграда да бъде съборена и разчистена, че да не се приютяват там тъмни субекти? Собственикът очевидно е фалирал, а може и да е в затвора. Но понеже да дължиш пари не е наказуемо можем да го чакаме да вземе мерки векове на ред.
А опасността е реална, всеки ден. Какво се прави в такива случаи?
Как ли един човек стига до състояние да пали играчки?
Ето една запалена играчка.
Играчките са за да ни топлят и пазят.
Колко ли мрази света някoй, който убива играчки?
Защо?
А колко е голяма крачката до това да посегне на животно?
Всичките книги са номер едно и връх на сладоледа!
Почти всичко е добро, но любими са ми:
И трите истории за Господаря Ли сазаслужили салтанати и реверанси.
Харесвам всичките от поредицата Китайски Загадки с изключение на последната.
Най-много ми харесват:
Много добре не помня, някои много ми харесват, ама аз на хартия съм ги чела повечето.
Намирам някои от творбите му за тежки, но харесвам:
Землемория като бях малка много ми харесваше, а сега ми се струва откачена.
Хиперион е увлекателно четиво.
Нищо чудно, може и да ми хареса някой ден. Нарочно е в тоя списък – давам му време 
Любим писател-фантаст!
О! любим ми е!
Този човек ме кара да се смея и да плача всеки път, когато чета книгите му!
Бялата ръкавица ми харесва, другите – не чак толкова.
Приказките са вълшебни
За другите не помня, но за Крадецът-джентълмен ми се върти , че го четох в захлас.
Талисманът е хубав ужас.
Очите на Дракона е детска приказка. Или поне за такова е писана …
Томичукалата е книга, която не искаш да четеш!
Ами .. то има и много други, ама дай да не прекалявам
Оказа се, че като и дадеш леген с вода пощурява!
Не се знае дали би позволила да я изкъпем но …
Пиква си има любима оранжева въдица. Не ми се вярваше, но и е любимата играчка! 🙂
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer
