Лятото свършва
07.09.09
@ 7:04 PM
от GattaNegra
Завършвам сезона на цветята с това.
Направени са много набързо.
Dum spiro, spero ;)
Направени са много набързо.
Eто, че пак натам ме отвя.
Заварих козите все още там, макар от хиляди глави да са останали едва осемдесетина.
Хората в селото си спомнят с носталгия горомните стада, а аз съжалявам, че не можах да погаля някоя от тези. Много са плашливи с непознати.
Ядох и козе сирене, и беше страхотно! А като малка нямаше начин някой да ме накара да го опитам дори.
Къщата още си стои. И ни чака.
Ето какво вижда тя всеки ден.
Там е и дървото, под което си бях направила градинка като малка. Точно до портата, пред къщата. Така и не успяха да цъфнат онези цветя, защото точно там не е достатъчно слънчево…
Чешмата на двора
Любимият ми бор
Таласъмът, който беше окачен над стълбите и от когото се страхувах навремето.
Ден след традиционния бобен празник честван ежегодно в Радоил бе открита и чешма-паметник на писателя.
Макар в този ден да се разнесе вестта за трагедията, сполетяла корабчето в Румъния, хората проведоха мероприятието. Предварително потготвената програма бе отменена и само малка част от заплануваното бе изпълнено. Дори и малко стопли сърцата на хората в навъсения есенен ден.
Чешмата откриха с речи кметът, съпругата на Гебо.
Изказаха се роднини и хората, които са осъществили проекта.
Минаха кукери от Перник и Челопеч. Да изпъдят злото и да донесат доброто. Казвам минаха, защото се оказа, че от тях доста са сред опечалените заради трагедията с корабчето. Нямаха настроение за традиционните майсторски танци, за това само минаха и подскочиха само за да пропъдят таласъвите и караконджолите.
Времето доста застудя, дори преваля.
Мероприятието продължи с литературно четене в читалището. Изказаха се приятели на писателя. Няма да изброявам поименно, нека никой да не се обижда, но започна ли, ще излезе статия два лакътя!
В кметството
се вдигнаха няколко наздравици. Забелязахме колко оригинална и колоритна е българката.
От няколко години насам в него се провежда международен фолклорен фестивал, известен под името “Бобфест“. Шареното множество, традиционните носии и разбира се – фасулът приготвен по оригинални рецепти правят този празник желан и весел.
Пред читалището се мъдри емблемата на феста, а жените разсипват фасул в дъното на черковния дворл
Аз не можах да присъствам. Всичко е свършило на пети септември, но и днес на шести човек има възможност да опита вкусните ястия.
Църквата е много красива и добре поддържана. Нацъфтели и благоуханни стръкове радват душата с красотата си.
Малко го преработих.
Ето го оригинала.
Тогава ми се стори направо труден за рисуване, но сега може би защото имам повече опит ми беше много по-лесно.
Кожата на котката и обонянието и са ХИЛЯДИ пъти по-чувствителни от нашите. Иде да рече, че къпане с ароматизиран шампоан, сапун и т.н. е изключено, както и прилагането на други видове козметика за хора.
За целта се налага разходка до аптеката, или ВЕТЕРИНАРНАТА аптека и снабдяване с кучешки/котешки шампоан.
Ами защото в зоо-тата може и да намериш някой с откъслечни познания или недозавършил подобна специалност, но обикновено там креят неизявени поп-фолк певици, имащи идеята, че по цял ден ще мачкат пухчовци. На последните изобщо не липсва наглостта да ти пробутат Пауч с изтекъл срок, и то за кучета, докато ти пазаруваш за котка. Маркира го, слага го в торбата и когато ти с писък го измъкваш, тя заявява, че е вече маркиран и не може да го смени.
Та за това – от аптеката, или от ветеринарната аптека кротичко си тръгваш с кучешки/котешки шампоан. Даже и да няма за котета – кучешки ще е по-добре, отколкото да се ползва човешки.
Всяка котка смята човека за длъжен да и дава храна, и че с това взаимоотношенията се изчерпват. Е, може и малко галене отвреме на време, за да не секва храната.
Не съм убедена, че котките имат наистина нужда от къпане. Те прекрасно се справят и сами по техния си начин!
В такива моменти Нас ни е страх повече от котката! Котките знаят, че ние сме глупави идиоти, които дават храна и с мяу-мяу могат да се качат на главите ни! И колкото по-идиотски неща измисляме, толкова по-сигурно е, че наградата ще е голяма, защото ще сме гузни!
Действието е добре да не се развива на балкона, за да не изскочи котката през парапета ако се изтръгне.
Широка баня е добре, но още по-добре къпането да се проведе в кухнята или в коридора.
Защото банята кънти.
Котките не се кефят на течаща вода и на кънтенето на банята.
Така. Сега е редно човек да поеме дълбоко дъх. Ако е пушач – да изпуши една цигара или да си направи кафе за да си успокои нервите.
През цялото време трябва в главата на къпещите да кънти следната мисъл:
Аз съм шефът! Дори на котката да не и харесва, ще трябва да търпи!
Котката не бива да усети и помен от колебание!
Котката се хваща за двата чифта лапи.
Внимателно се поставя в легена без излишни движения. Трябва да е като в седнало положение – стабилна, да няма усещането, че може да потъне. Може задните лапи да бъдат освободени и вместо това – да бъде държана за кожата на врата. Майките – котки така носят котенцата и за това котките имат инстинкт при улавяне на това място да не буйстват. Освен това има нервни вериги, които се пресичат, когато котката е уловена по този начин, за това не трябва вратът и да бъде извиван или да се стиска!
Съществено важно е освен това да не се изпускат предните лапи.
На котето трябва да се говори успокоително, без паника и писъци! Репликите между двамата участници се размевят тихо и любезно.
Животинчето може да стои мирно, а може и да се дърпа. Ако се държи здраво няма страшно.
Докато единият държи и говори успокоително, човекът, който помага мокри котката. Не с тасче, не с канче, а със шепи.
За сапунисването с шампоана е необходимо изваждането на котката отстрани на пода или повдигането и над легена. Това е процедура подходяща както за мръсна котка, така и за хора, които не ги мързи.
Друг вариант, който аз не ползвам е да се сложи шампоана в легена.
Та .. сапунисваме котката и разтъркваме внимателно.
От изключителна важност е вода да не влиза в устата, ушите и очите!!!
Котката вече издава сърцераздирателни звуци.
Човешкият елемент обаче нимателно, но твърдо държи лапите и ако котето се дърпа – хваща за врата. Не е нужно стискане. Принципно котката би трябвало да стои мирна някъде от момента, в който е била сапунисна. Вероятно стоически изчаква момента да се изпикае на леглото.
Плакне се веднъж в първия леген и веднъж във втория и – готово!
Небходимо уточнение: колко пъти ще плакнем котката зависи и от големината на котката и обема на легена. По козината не трябва да остава сапун! Изплакнете възможно най-добре!
Но аз няма да напиша нето ред за това. 🙂
Смалих ВСИЧКИ картинки.
Сега се надявам, да се отварят по-добре!
🙂
Пиу страшно много обича да клюкарства на всички посоки. Днес – нагоре.
Мммм! Котешка трева!
Когато не дъвче тревата спи в нея, но не можах да снимам толкова бързо 🙂