Лятооо! :D

в: So what ?TodayОфисни

29.07.10

@ 2:15 PM

от GattaNegra

Днес си пуснах официално молбата за кратката лятна отпуска.

Да видим другия месец дали ще успея да се забавлявам така, както всеки ден от този, макар, че бях плътно на работа 🙂

(то и за това нямам пари вече де, хехе, отново, или пък както винаги…)

Хората около мен са в отпускарско настроение, лятото ги е разглезило и разнежило и мъркат и се усмихват, даже най-големите сухари са станали някак… закачливи…

Мислех да се разходя до толкова много места това лято, а ето-то почти свърши…

Море! Чакай ме! 😀



Пиу !

в: Домашни любимциЩрак! Марийка...

29.06.10

@ 1:38 PM

от GattaNegra

Щях да пиша дълъг пост по въпроса колко готини и умни животни са котките, но .. оставям темата недописана и пускам само една снимка на Пиу.

Не е в най-интелигентския си вид де…

[smile112.gif]



Софийски Зоопарк I – Quest completed

в: TodayЩрак! Марийка...

09.05.10

@ 3:42 AM

от GattaNegra

Вчера с майка ми поехме на път към Зоопарка.

Цел на упражнението – да се намери щъркел, че да си махнем мартениците.

Времето беше слънчево-дъждовно.

Синьото небе и слънцето усмихнато надничаха иззад облаците.

През цялото време ту валя, ту гря..

“Дъжд вали, слънце грее – мечка се жени”.

Само дето в ЗооПарка не видяхме нито една мечка, ако не се брои Енота 😀

Първо чакахме 88 сто години, после пък слязохме на грешната спирка…

На връщане автобуса ни подмина и трябваше да чакаме следващия. Аз щях да умра от глад.. На спирката нямаше нищо за ядене, накрая се залъгах с едни задушени картофи от някаква будка. Дадох три на едно псе, и то да е доволно, а майка ми само ми се смееше каква съм ламя. Следващия път тръгвам към зоологическата само с храна, компас и карта.

В зоологическата градина е чисто, зелено и красиво. Разни птици се разхождат насам-натам извън клетките – например огромните шарени пауни, които подлитват насам-натам и разните стада патки, блатни птици, разни соколоподобни, мишеядни и т.н.

Има доста пълни клетки. Има и доста осиновени животни – май не видях нито едно от големите да няма патрон.

Ето малко снимки. Освен другото забравихме и фотоапарата, та се наложи да снимам с телефона. За това снимките са .. абе вижда се за какво иде реч.

пълен текст »



Буболечки и цветенца :D

в: Щрак! Марийка...

05.05.10

@ 1:01 AM

от GattaNegra

Това са снимки от Миналия Май 😀



Рилски Манастир

в: Щрак! Марийка...

@ 12:42 AM

от GattaNegra

Днес друго търсех, но ето едни снимки от Манастира в Рила и пътя до там 😀

Те са .. от миналата Есен, пък и времето беше мрачно ..

С това прекрасно създание се запознах в двора на манастира 😀

Снимки от пътя нататък.



Хубаво е, иде лято…

в: Today

26.04.10

@ 1:58 PM

от GattaNegra

Вчера си извадих колелото на разходка за пръв път тая година.

Много му хареса, само че на мен не чак толкова.

Като изключим, че има луди да ми се вържатда излязат в 12 през нощта да караме (много приятна компания си имах indeed) се оказа, че моето колело не може изобщо да се кара, защото гумата, задната, мамка и! се охлабила. А аз нямам ключове рийши..

Та през пет минути спирах да я “намествам”.

Ей сега ще взема гедоре-то и ще види тя!

😀

А фарът ми сдава багажа, защото пластините вътре за се раяли тотално.. или батериите са слаби, нищо, че вчера ги купих.

Ех, да имах мултицет, ама като нямам…

Вчера през нощта времето беше чу-дес-но!

Колите – ги нямаше.

ПтиШките- цвъркаха.

На кафето на НДК имаше само пет кучета, даже пияници нямаше.

После в Кривото пък имаше картофи на фурна и кафе – мням мням мням!

Много се уморих и ме дошубя да минавам през парка, за това карах по разни тротоари. Даже имаше място за минаване, да не вярваш.

Аз се прибирам, а тролеите излизат .. Върнах се поне десет години назад, когато това ми беше редовния номер.

😀



Слънце над гората ;)

в: Today

29.03.10

@ 2:45 PM

от GattaNegra

Слънце грее над гората,

носят ми кафе в кревата!

Нужно е, помни, старание,

щом оформяш нечие възпитание!

Въпреки, че на моменти бяс те хваща,

след години се отплаща!

😀



Среднощни размишления по обед..

в: I Me MineSo what ?Today

@ 2:45 PM

от GattaNegra

Вчера вечерта нямах Интернет, иначе щях да напиша егати глупостите.

Тоест – имах, но за малко и с прекъсвания – цялата къща беше пълна с гости от сутринта – налагаше се да драпам за Нет само, когато някой помолеше. Нетът – от AP-то на някакви анонимни комшии се държеше като водата в чешмата по времето на Янчулев. Така и така бях обещала да не цикля онлайн два дни…

Да видим днес дали ще успея да ги изгенерирам добре 🙂

=^-^=

Лежа си аз, а вън вятърът клати камбанките по японската ябълка.

Котките се разхождат по керемидите. Някои ги е хванало мартенското настроение и се гонят по покрива. Чува се все едно търчи конницата на Хан Аспарух. Чудя се кога ли ще ми падне покрива на главата…

Сестра ми спи на леглото си на другата страна на стаята.

Заслушвам се в познатото дишане, в котките, вятъра, камбанките и виковете на разните нощни твари в гората.

Печката вече е стоплила и се налага да се пресегна да я изключа, но ме мързи страшно, въпреки жегата. Доста странно е – топло, тихо, а още не е лято.

Още няма щурци.

Мисля..

Какво прави хората щастливи?

Постигнатите цели, разбира се,  и стремежът да имат нови по-добри и по-сложни такива.

Добре. Аз в момента нямам цели, точно в този миг целта ми е да заспя и да сънувам приказки, а утре да ида на работа в добро настроение и наспана. Там конкретни цели- колкото щеш:

  • да не се изнервя,
  • да свърша всичко и да ми остане време за нещо допълнително,
  • да се усмихвам, въпреки, че вероятно още преди средата на работния ден нещо ще ме вкисне,
  • да направя поне три хубави неща за някой друг днес, колкото и дребни да са те…

Само дето в момента се чувствам ужасно щастлива. Може би е заради времето? Или заради това, че напоследък народа наоколо ми оправя настроението, а ако нещо не ми харесва ставам и си заминавам и не ми пука…

Веселихме се с гостите доста.

И преди това – в Събота се намери кой да ми успокои нервите… Има такива хора – “успокоява, гушка, раз(тр/см)ива” 😀

Малко като “кърти, чисти, извозва” 😀

(не, не съм си намерила ново гадже – говоря за една приятелка – нарцистична кучка (отново го казвам на майтап, и ако пак ми се обидиш, пак ще ти се извинявам половин час! 🙂 ))

@}-,-}-`-

Май успях с генерирането…

Окупирала съм бюрото на един колега, който забегна в отпуск и се чудя как да му завладея територията за постоянно- това е най-клюкарското място в офиса, същевременно тихо и тъмно.

Може би ако му боядисам бюрото розово сам ще го отстъпи…:)

Мога да си мисля на спокойствие, че даже и да намеря поизгубеното напоследък удоволствие от работата (бачкай, бачкай, бачкай, а вечер като си тръгнеш бъди доволен от свършеното и вместо да си кажеш “Бах, най-сетне и тоя ден избутах!” да планираш какво да вършиш утре и да ти е леко на сърцето… (Моля, недей да звъниш на психиатрията още!:) ) )

Или и това е пролет?

Като казах пролет…

Днес на двора окачих тазгодишната мартеница на едно цъфнало дръвче :))

А над езерото грее слънце и даже май е пристигнал щъркела! 😀



“Мх! Ша гу цилива! С масло!!!”

в: TodayБисериДомашни любимциСмешки

28.03.10

@ 12:25 AM

от GattaNegra

На майка ми днес какво и се случило:

Отишла тя на пазара за животни на Подуене да купува храна на мишките (джербили).

По пътя към сергията с царевица я атакувал мъж с пъдпъдъци и се опитал да и подари един.

Изведнъж се оказало, че наоколо всъщност се разгаря скандал – съседният пъдпъдъкопродавец смъкнал цените на пернатите с 50 стотинки, което предизвикало дивата ярост на нашия човек!

В резултат  той решил, че ще подарява своите птици. На кого – ами на всеки срещнат.

Тикайки по една птица в ръцете на почти всеки минувач, успял да обзаведе малка тълпа новоопъдпъдъчени люде, доста от които нямащи никаква идея какво им се случва.

Някакъв човек от тълпата:

“Ма вземете се разберете бе, мама ви стара!”

Подбилият цените продавач:

“Ма ние имаме различни майки!?”

Настанилият се да ги псува минувач:

“Ми тогава – “Майките ви стари!!!”

Майка ми пък в това време се опитва да обясни на озверелия фермер, че ние вкъщи имаме котка и пъдпъдъкЪТ няма да оцелее твърде дълго.

Той:

“Ба! Ти ш’гу раниш Идна седмица и след това ето-така му извиваш врата и в тавата!”

Новозаформените неволни собственици на пернати някак успяват да усмирят търговеца.

Майка ми ползва намалението за да пробута пилето обратно, но като чувствителна душа лепва една целувка на темето на горкото животинче…

Подарявачът:

“Мх! Ша гу цилива! С масло!!!”



по-новипо-стари