Dum spiro, spero ;)
Подмамих се да го прочета това от “Аутопсия” (беее.. не е отврат, ма …), която пък прочетох заради “Ферма за трупове” (стори ми се интересна май.. преди два века..)
Е.. Мерси.
Тотално заплетна история, твърде много действащи лица, прекалено много подробности.. Като че ли някой и е дал един сак пари и и е казал “Пиши тука, че не’ам време!” и тя послушно е бълвала.
Книгата ми се стори като вулгарен учебник по шахмат, честно.
Котакът на шефа обича да дреме на същите места, както и моята котка 🙂
Снимките са събирани доста време 🙂
Ето го, как се е размазал на стола ми 🙂
Това е на бюрото на един колега 🙂
А ето я и Пиу 🙂
Та значи, дойде заветният момент Пол Анка да повесели българите.
Концертът се състоя в НДК-то на културата, билетите бяха доста скъпи, поне нашите, и озвучаването беше прекрасно.
Мистър Анка беше неотразим, концертът щеше да е оргия за сетивата ми.
Но..Винаги има поне едно “но”.
Ами няколко неща, няколко от мен, няколко от около мен..
Когато го слушам тоз човек на запис – няма значение първият или последният албум, музиката ми се струва весела и пълна с живот. Да скоча и да затанцувам 1 вид.
В Залата обаче прекарах половината време в рев, без да зная защо. Или прекалено се вълнувах, че е дошъл човекът да ни попее, или нещо в музиката беше, или защото след три дни (демек днес) излизам от поредната Сатурнова дупка – не зная, но ми беше страааашно тъжно. Хахава работа.
Сега стига за мен, да обърна малко внимание и на Ганьо Балкански.
Значи, Ганьо, горкият, няма Замунда, няма Ютюб, той живее в каменната ера. Горкият той! Платил е 100 – 150 лв. за билет, за да иде на тоя концерт значи, и да си го запише (типрестайшлиси!) с телефона, да снима, да блещи дисплея в очите на околните в тъмната зала, и общо взето по тоя мизернишки начин да вкисне останалите НИЕ, които просто искаме да гледаме шоуто.
Да си записват хората, всеки е пробвал. 2 мин., 5 мин., 15 чин – бива.
Обаче не МАСОВО 2 часа и половина!
И нито един не видях да му пука как аджеба се чувства идиота, чийто очи биват осветени от гадния дисплей.
Освен това в Интернет има всичко! Днес не е като преди 15 години, когато я има, я няма, интернетът е с модем и е на мегабайти… Тогава всеки гледаше да докопа и да запише и си беше направо разбираемо… А и такива неща правехме ние, хлапетата на по 12-15…
Вместо да си гледаш концерта, ти си се емнал да снимаш и записваш, все едно за това ти плащат, и то с ясната идея, че от това материал няма да излезе, само размазни.
Paul Anka дори се погаври с един, който беше звъннал на някого и му беше “пуснал” да слуша концерта на телефона. Взе значи той апаратът и му запя на ушенце: Здрасти, как си, защо не си тук, а слушаш така, по телефона?
Това бяха ВЪЗРАСТНИ хора, възрастни колкото майка ми, баща ми или дядо ми..
Цялата сцена ми напомни на времето, когато ходех на курсове по Английски в BBC центъра с някакви банкери и бизнесмени, и те, само те, за разлика от всички, които бяхме в училищна възраст, преписваха като идиоти непрекъснато един от друг, и само дебнеха да излезе преподавателят, за да му чопнат бележника.
То имаше и камери в залите де, но кой да гледа…
Браво Ганьо, пак се прославихме с теб!
Твърди се, че по сънищата на човек може да се разбере твърде много за него самия, за бъдещето и изобщо това и онова.
Не зная това доколко е вярно, но определено сънувам откачени неща.
Тези дни сънувах:
Сън I:
Това ми е най-кифленският сън евър 😀
Сънувах, че съм си поръчала един спецален крем (това отговаря на истината – наистина си бях поръчала един), обаче когато отидох да го взема от аптеката ме препратиха на друго място. Там се оказа, че кремът не е този, а един друг, Американски, и не струва 16 лв. колкото онзи, който бях поръчала, а 1529 лева (нещо такова беше, не помня точното число.)
Бях изпаднала в потрес, понеже нямах намерение да дам толкова пари, но пък ми бяха направили персонална услуга да ми го доставят.
Отгоре на всичко в аптеката ми обясниха – вече на яве, че няма да ме огрее, понеже в момента не го внасят тоя крем изобщо. 🙁
Сън II:
Аз съм котка, или лисица, или нещо по средата – не си спомням, и се промъквам в един склад, в който има и пилета. Сънят беше много детайлен, имаше стари щайги, паяжини, каци от зеле, саннъци и бурета – като в Diablo. Попаднах там през някакъв отвор на тавана, с цел да открадна пилетата, но не успях да изляза. От някъде дойдоха хора и тръгнаха да ме преследват. Точно преди да се събудя си спомням, че исках да им кажа, че уж без да искам съм попаднала там, но после си дадох сметка, че не съм човек и няма да ме разберат.
Много странно беше когато се събудих, че съм се сънувала като друго нещо, а не човек.
Сън III:
Това пък вече е убер идиотско.
Офисът ни вече не беше както е, а представляваше един адски тесен коридор, в който бюрата бяха под ъгъл, като на някой от по- подредените паркинги.
Компютрите заемаха цялата стена отдясно, бучаха неимоверно, а шефът се кефеше, че нямало да даваме пари за климатици, защото компютрите били поддържали постоянна температура.
Освен това се размотаваше наоколо с едно руло Bellana ръка и мрънкаше, че сме хабели прекалено много тоалетна хартия.
WTF!
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer
