сън: Оракул
14.04.10
@ 2:14 PM
от GattaNegra
Сънувах егати странното нещо.
Имаше едно момиченце – не ми става ясно от къде се познавахме.
То беше уродливо.
И беше Оракул. Предсказваше бъдещето.
Разказа ми по много странен начин за новия офис.
В апартамента, който щяхме да наемаме било извършено убийство.
Там живял някакъв художник. Обаче не ми стана ясно той ли убил някого, или е бил убит.
Както и да е – тя се превърна в един познат и се промъкнахме, за да го разгледам.
Тя ми го беше показала някак си преди това – всичко беше в кръв. Имаше много хубави картини по стените, но изпръскани. Образите, които тя ми показваше бяха черно-бели, но когато отидохме на място всичко беше в цвят и нямаше никакви петна, нищо.
Просто страхотен апартамент. Изглеждаше все едно обитателите току-що са излязли за разходка.
Момиченцето беше уродливо, както вече казах – не мога да го опиша- едновременно с ръце, но само с една ръка. Едновременно с крака, но пък само с един крак. Май му имаше и нещо на личицето, но не помня…
Имаше нещо.. абе .. странно.
Та .. спипаха ни, че сме се промъкнали и избягахме, но тя се спъна или и аз не знам и падна. Счупиха и се три пръста от ръката.
След това върху нея мина един бял микробус и и нарани гръбнака. Беше се свила като ембрион на асфалта, а аз се протегнах и отместих микробуса както си вървеше, че поне мина над нея, а не я смачка.
Секунда по-рано стоях гърбом на тротоара и се заплесвах по някак си странно появилите се от нищото чисто бели патета и зайчета. Бяха точно като от Великденска картичка, но бели като сметана.
Много странни. Микробуса я блъсна точно докато се чудехме защо няма котенца или кученца.
Тя почти не можеше да говори, едната и страна се парализира. Реших да я нося в болница.
Намерихме една книжарница, пред нея един кашон. Реших да я сложа СЕДНАЛА в него и да я занеса така. Тя всъщност беше не-по-голяма от лисица или дребно куче. Много мъничка.
А книжарницата, или издателството нямам идея, в съня ми принадлежеше на мой колега. Обаче не помня на кого.
Кашона беше от ЕДНА книга – луксозно издание. ПАН или нещо подобно пишеше. с шарени букви. Жълто, зелено, червено. Това трябва да е било името на издателството…
Леля и се обади в това време. Забравям да спомена, че майка и почти не се сещаше, че има дете, защото я гледаше леля и.
Та леля и се обади и тя започна:
“О-о-о, лельо, здравей! Ами какво правя, паднах тука, ха-ха и си отчупих три пръста, ама нищо. След това ме прегази един камион и сега отивам в болница..”
Гледах и остатъцте от пръстите докато говореше по мобилния. Все едно бяха отрязани. Ръката и приличаше на ръка на порцеланова кукла. Телефона и беше същия, като на мацката, дето вчера седеше на бара в Латинка…
Тук се събудих.
А майка ми в това време довтаса, и каза, че е сънувала уродливо зайче с осем крака. Били му закърнели задните крака, и ходело само на предните четири. Представих си го като странна скарида…
Ако си записвам сънищата редовно ще ме приберат на Четвърти, убедена съм!
