Шарени Квадрати
28.09.09
@ 8:55 PM
от GattaNegra
Иде зима.
За да избягам от сивото ежедневие се потопих в шарки 😀
Dum spiro, spero ;)
За да избягам от сивото ежедневие се потопих в шарки 😀
Отидох аз да пия кафе, и оставих котката да се разпорежда.
Понеже кафенето е пред блока, а по това време нямаше гълъби оставих комарника отворен.
Прибирам се и какво да видя – нашата беснее из цялата стая, по леглото, по килима, по паркета – абе НАВСЯКЪДЕ! И подмята нещо.
Приближих се – гледам скакалец. Ама не скакалеченце някое, ами огромна хищна на вид гадина!
Как го е примамила само тя си знае!
Ето фотоси на чудовището!
Изнесох и котката, и жертвата на балкона, но тя пак го внесе вътре. Търкаля се отгоре, подхвърля го, маза го по килима.. На десетия път когато я изнасях с плячката притворих комарника и седнах да я зяпам. Тя обаче лишена от удоволствието да го размазва из стаята и размята по полиците с книги седна и го изяде :P~
Дали скакалците не пренасят някакви болести?
П.С. Не си оставям котката на балкона сама без надзор, но когато има прясно пране тя обикновено не излиза, защото и мирише! 🙂
Моят приятел и аз – не сме водили котката :)))
Изложени бяха доста стоки и аксесоари за всякакви животни – кучета, котки, гризачи, терариумни, рибки, коне и конни спортове …
Имаше и какво да научим, осъществихме нови контактил Той е запален акварист, аз обичам повече котки. И джербили.
Обясниха ни разни неща, нагледахме се на играчки и тоооолкова много храни и аксесоари.. Даже и подаръци получихме – котешка тоалетна Бенто и мостри от Mglior Gatto и Nutram.
От друга страна най-сетне се докопах до желаната храна за Джербили.
Прибрахме се, отворих храната за Джербили и тогава котката започна да напомня, че не е получила вечерята си. Отворих пакетчето Нутрам за домашни котки – сред мострите имаше и такова – и го предложих на Пиу. Но тя продължи да досажда. За това и дадох няколко от топчестите хрупки, които видях в храната за Джербили. За всеобщо учудване Пиу пренебрегна Нутрам и изяде първо хрупките от храната за гризачи…
Или моята котка е откачена, или храната за Джербили е доста особена… 🙂
Таа … не е лошо да отидете и да разгледате изложението. Има неща, които не се срещат в малките квартални магазини. Разнообразието от храни за котки и кучета е огромно, има какво да се види и научи!
Рекламните материали, листовките и брошурките се раздават щедро и предлагат доста смислена информация.
Единственото, което прави отрицателно впечатление е, че в доста от тях има непростими правописни грешки. Не мога да си обясня как водещи фирми наемат неграмотни преводачи. Те или не са толкова водещи, или не ценят българския пазар , или не се интересуват от мнението на клиентите си. Единствено заради правописните грешки не бих си купила някои продукти. Ако грижата им за маркетинга и рекламата е такава, какво ли слагат в котешката храна?
тя на бой налита вместо да се гали и да мърка;
във легени със сапунка пълни с четири лапи бърка.
Ето я сега – запъхтяна като гонче
в зъби носи ми пирончe!
И това е истински случай! След като направих комарниците Пиу много възмутена, че не е изчистен хубаво балкона занесла на гаджето ми един крив пирон от разпиляните по земята.
Кора – гоблен от спомени. Тъмно-ментов полумрак. Самото Време долита понякога за да поспи сгушено в гъстия листак.
Две палми – най красивите от всичките – ужасно му липсваха. И пъргавите маймуни, и шарените жирафи, пъстроцветните пеперуди, пухкавите котета и спокойните крави.. Никой от тях не остана.
Май имаше нещо с тия маймуни. Раят не можеше да си спомни точно, но като че ли един от видовете бе по-специален.
Последни си бяха тръгнали кокошките. Мястото, където ровеха преди изпъкваше като грозна рана. И все пак Раят не се решаваше да изличи нечистотиите. Ами ако се върнеха? Къде щяха да ровят тогава? На друго място ли?
Той се оправдаваше с по този начин, но дълбоко в себе си знаеше, че би искал кокошото място да е в готовност, защото точно тези пернати най-трудно се решиха да го напуснат.. И може би поне те щяха да се върнат?
Поне те..
Той не знаеше защо го изоставиха. Шефът така каза – така и стана.
А той остана да чака самотен. Ветровете зараздърпваха из него сенки на изчезнали неща – единствиното, което му беше останало.
Като огромно вярно куче, раят и до днес стои в студеното Нищо и застинал очаква отново да бъде намерен.
Годишнината бе чествана в зала 7 на НДК в гр. София.
Хора се събраха, казаха се красиви неща.
В памет на големия писател говориха видни интелектуалци и членове на семейството.
В края на честването, което завърши с чаша вино в памет на писателя бяха изпълнени родопски песни на гайда.
Когато ми кипне… Като днес…
Добре, че е котката!
За тази котка преминаването от фаза “спяща” през “хайде да играем” до “ще изкормя всичко плюшено” е точно 1 минута. 🙂 😀 😉