в: I Me Mine • Today •
23.04.10
@ 5:42 PM
от GattaNegra
В Топ-пет на гадостите е да имаш тонове работа, да си я харесваш, а да нямаш време да я свършиш всичката.
Ей така, не зная как, но времето лети като ..
Нямам време за ни-що!
В топ-пет е да има ред причини да не можеш да вземеш отпуск.
А и да взема – какво ще правя? И каква кочина ще заваря, когато се върна?
Още едно в топ пет – да ти се случват лайна.
Колкото по-високо летиш, от толкова по-високо падаш – факт. Но аз не искам да падам.
Не успявам да направя достатъчно интелигентен анализ изглежда, за да видя къде се подхлъзнах…
Топ-пет – да искаш невъзможни неща.
На това още му се вика “да мечтаеш“. Да искаш неща, дето знаеш, че няма как да станат.
Още по-в топ-пет е мечтите ти да се сбъдват.
Всеки път, когато наистина си пожелая нещо, то наистина се сбъдва. После си го бия в главата. Понеже желанията, истинските желания, са на подсъзнателно ниво, и не винаги излизат от устите ни наистина точно както са формулирани в главите ни.
Древното проклятие гласи “Да се сбъдват всичките ти мечти”.
♦ вземи връзка
в: Today • Сънища •
17.04.10
@ 9:41 PM
от GattaNegra
Ъх..
Лях…
Този е гаден..наистина.
И не мога да му измисля заглавие.
И не помня много подробности…
И така:
Днес сънувах, че с майка ми сме убили пет човека, за да скрием някаква тайна.
И ги бяхме сварили под налягане, за да се отървем от труповете.
Нарязани на малки парчета ги давахме на котките.
Елемент от съня:
Режа някакъв голям кокал на дъската на мивката. Кокалът направо сварен до омекване.
Аз си облизвам пръстите.
Имаше странен вкус – като на не добре приготвено Овнешко (миризливо).
В този сън един от станалите храна за котките беше циганин.
В съня не се споменаваше кого точно съм опитала, но ако е циганина .. дали наистина варен циганин има вкус на овнешко?
Друг елемент от същия сън:
Возим се няколко човека на една теснолинейка, на път към някакво малко място.
Теснолинейката минава през нещо като пазар (никога не съм ходила на такъв, но и друг път съм го сънувала).
С мен са баща ми, който в този сън е ВОЕНЕН (копеле, баща ми ама НИКОГА не е имал НИЩО общо с военен…ъхх..!), някакъв, дето е полицай или нещо от сорта и жена му – много красива жена (прилича на една приятелка на майка ми, дето я помня от когато бях малка) – и още някакви хора, дето не ги помня.
Клати си се значи теснолинейката през оня ми ти пазар, много мърляво място.. А аз виждам, че минаваме точно покрай един кашон, дето съм скрила пликче с кокали..
Едно куче спи наблизо.
И аз си мисля: “Добре бе .. утрепахме пет човека.. Не ми ли е гадно? Как още не са ни хванали?”.
Оглеждам се наоколо.
И продължавам да си мисля: “Е, какво пък… Всеки трябва да убие някого поне веднъж в живота си!”
Е, от тая мисъл се събудих.
Егати..гадостите сънувам…
♦ вземи връзка
в: Today • Сънища •
15.04.10
@ 12:55 PM
от GattaNegra
Днес сънувах, че отговарям на тикети.
Това правя по цял ден де, но защо трябва и да си сънувам работата?
Беше доста странно – много нестандартни тикети имаше.
Но се събудих с някои много добри идеи в главата 🙂
♦ вземи връзка
в: Today • Сънища •
14.04.10
@ 2:14 PM
от GattaNegra
Сънувах егати странното нещо.
Имаше едно момиченце – не ми става ясно от къде се познавахме.
То беше уродливо.
И беше Оракул. Предсказваше бъдещето.
Разказа ми по много странен начин за новия офис.
В апартамента, който щяхме да наемаме било извършено убийство.
Там живял някакъв художник. Обаче не ми стана ясно той ли убил някого, или е бил убит.
Както и да е – тя се превърна в един познат и се промъкнахме, за да го разгледам.
Тя ми го беше показала някак си преди това – всичко беше в кръв. Имаше много хубави картини по стените, но изпръскани. Образите, които тя ми показваше бяха черно-бели, но когато отидохме на място всичко беше в цвят и нямаше никакви петна, нищо.
Просто страхотен апартамент. Изглеждаше все едно обитателите току-що са излязли за разходка.
Момиченцето беше уродливо, както вече казах – не мога да го опиша- едновременно с ръце, но само с една ръка. Едновременно с крака, но пък само с един крак. Май му имаше и нещо на личицето, но не помня…
Имаше нещо.. абе .. странно.
Та .. спипаха ни, че сме се промъкнали и избягахме, но тя се спъна или и аз не знам и падна. Счупиха и се три пръста от ръката.
След това върху нея мина един бял микробус и и нарани гръбнака. Беше се свила като ембрион на асфалта, а аз се протегнах и отместих микробуса както си вървеше, че поне мина над нея, а не я смачка.
Секунда по-рано стоях гърбом на тротоара и се заплесвах по някак си странно появилите се от нищото чисто бели патета и зайчета. Бяха точно като от Великденска картичка, но бели като сметана.
Много странни. Микробуса я блъсна точно докато се чудехме защо няма котенца или кученца.
Тя почти не можеше да говори, едната и страна се парализира. Реших да я нося в болница.
Намерихме една книжарница, пред нея един кашон. Реших да я сложа СЕДНАЛА в него и да я занеса така. Тя всъщност беше не-по-голяма от лисица или дребно куче. Много мъничка.
А книжарницата, или издателството нямам идея, в съня ми принадлежеше на мой колега. Обаче не помня на кого.
Кашона беше от ЕДНА книга – луксозно издание. ПАН или нещо подобно пишеше. с шарени букви. Жълто, зелено, червено. Това трябва да е било името на издателството…
Леля и се обади в това време. Забравям да спомена, че майка и почти не се сещаше, че има дете, защото я гледаше леля и.
Та леля и се обади и тя започна:
“О-о-о, лельо, здравей! Ами какво правя, паднах тука, ха-ха и си отчупих три пръста, ама нищо. След това ме прегази един камион и сега отивам в болница..”
Гледах и остатъцте от пръстите докато говореше по мобилния. Все едно бяха отрязани. Ръката и приличаше на ръка на порцеланова кукла. Телефона и беше същия, като на мацката, дето вчера седеше на бара в Латинка…
Тук се събудих.
А майка ми в това време довтаса, и каза, че е сънувала уродливо зайче с осем крака. Били му закърнели задните крака, и ходело само на предните четири. Представих си го като странна скарида…
Ако си записвам сънищата редовно ще ме приберат на Четвърти, убедена съм!
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • So what ? • Today •
29.03.10
@ 2:45 PM
от GattaNegra
Вчера вечерта нямах Интернет, иначе щях да напиша егати глупостите.
Тоест – имах, но за малко и с прекъсвания – цялата къща беше пълна с гости от сутринта – налагаше се да драпам за Нет само, когато някой помолеше. Нетът – от AP-то на някакви анонимни комшии се държеше като водата в чешмата по времето на Янчулев. Така и така бях обещала да не цикля онлайн два дни…
Да видим днес дали ще успея да ги изгенерирам добре 🙂
=^-^=
Лежа си аз, а вън вятърът клати камбанките по японската ябълка.
Котките се разхождат по керемидите. Някои ги е хванало мартенското настроение и се гонят по покрива. Чува се все едно търчи конницата на Хан Аспарух. Чудя се кога ли ще ми падне покрива на главата…
Сестра ми спи на леглото си на другата страна на стаята.
Заслушвам се в познатото дишане, в котките, вятъра, камбанките и виковете на разните нощни твари в гората.
Печката вече е стоплила и се налага да се пресегна да я изключа, но ме мързи страшно, въпреки жегата. Доста странно е – топло, тихо, а още не е лято.
Още няма щурци.
Мисля..
Какво прави хората щастливи?
Постигнатите цели, разбира се, и стремежът да имат нови по-добри и по-сложни такива.
Добре. Аз в момента нямам цели, точно в този миг целта ми е да заспя и да сънувам приказки, а утре да ида на работа в добро настроение и наспана. Там конкретни цели- колкото щеш:
- да не се изнервя,
- да свърша всичко и да ми остане време за нещо допълнително,
- да се усмихвам, въпреки, че вероятно още преди средата на работния ден нещо ще ме вкисне,
- да направя поне три хубави неща за някой друг днес, колкото и дребни да са те…
- …
Само дето в момента се чувствам ужасно щастлива. Може би е заради времето? Или заради това, че напоследък народа наоколо ми оправя настроението, а ако нещо не ми харесва ставам и си заминавам и не ми пука…
Веселихме се с гостите доста.
И преди това – в Събота се намери кой да ми успокои нервите… Има такива хора – “успокоява, гушка, раз(тр/см)ива” 😀
Малко като “кърти, чисти, извозва” 😀
(не, не съм си намерила ново гадже – говоря за една приятелка – нарцистична кучка (отново го казвам на майтап, и ако пак ми се обидиш, пак ще ти се извинявам половин час! 🙂 ))
@}-,-}-`-
Май успях с генерирането…
Окупирала съм бюрото на един колега, който забегна в отпуск и се чудя как да му завладея територията за постоянно- това е най-клюкарското място в офиса, същевременно тихо и тъмно.
Може би ако му боядисам бюрото розово сам ще го отстъпи…:)
Мога да си мисля на спокойствие, че даже и да намеря поизгубеното напоследък удоволствие от работата (бачкай, бачкай, бачкай, а вечер като си тръгнеш бъди доволен от свършеното и вместо да си кажеш “Бах, най-сетне и тоя ден избутах!” да планираш какво да вършиш утре и да ти е леко на сърцето… (Моля, недей да звъниш на психиатрията още!:) ) )
Или и това е пролет?
Като казах пролет…
Днес на двора окачих тазгодишната мартеница на едно цъфнало дръвче :))
А над езерото грее слънце и даже май е пристигнал щъркела! 😀
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • Today •
20.03.10
@ 4:32 PM
от GattaNegra
“Защо ти е пък тоя Twitter?” ме попита един от онези, които вече не са.
Е*а ли го за какво ми е. Защото да речем си нямам… Или нещо да не видя. От любопитство..
Надявам се да ми е забавно.
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • Today • китара •
19.03.10
@ 12:04 PM
от GattaNegra
Тази седмица от понеделник до петък беше същинска въртележка.
- у нас е кочина – а уж чистих 🙁
- скапа ми се захранването на епилатора
- скапа ми се батерията на телефона
- котката си счупи дамаджаната с храната
- скъсах една струна на китара, дето не е моя
- вързах тенекия на маса народ
- шефът ми избухна като бойлер в тръстики по повод моето непрестанно закъсняване за работа
- счупи ми се първата игла за коса
- поправих я, но тя пак се счупи
Та така…
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • Today •
10.03.10
@ 1:57 AM
от GattaNegra
Може би никога няма да спра да плача на това парче.
Ето – сега го слушам и ми се къса сърцето.
Може би никога няма да мога да слушам Scorpions отново.
Но така стоят
нещата.
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • So what ? • Today •
@ 1:53 AM
от GattaNegra
“За какво ти е тоя блог?”
ме питат разни хора.
“Ами то май никой не го чете!”
“Ама къде са коментарите?”
“Що пишеш такива глупости?”
Абе .. хора..
Я ..
Пиша, защото ми е забавно. Това си е моето мнение.
Това са нещата които не ме мързи да споделя. Или не са “Не е ваша работа”.
А трябва ли да пиша коментари към изключително “ориентираните към добруванета на народа” политически събития?
Или за така наречените Випове… ъх! например “Новата връзка на Драго Чая” или “Моят идол Преслава..”, “Защо Тризначките не се омъжиха за фитнес треньора на Катерина Евро?”
ОМГ.
И не, няма да си направя FACEBOOK. Едвам започнах да ползвам Скайп.
подивявам вече!
Ня – ма!
Пиша си тук и това е.
И изобщо не държа да ми коментират – нали така и така дъвчем всичко в чата хаха 😀
Не е нужно да джвакаме навсякъде какъв е кошмар това, в което живеем. Дано успявам да изгоня негативното от постовете си. 😀
♦ вземи връзка
