HTC Wildfire или как станах Android user заради китаеца и въпреки неадекватната политика на MTel..

в: I Me Mine • So what ? • Today • Книги •

17.10.10 @ 1:44 AM

от GattaNegra

Тъъъй..

Значи, китаеца се оказа тъпо парче и се опита да ми измъкне още $30 за двата дисплея, за да ги избрати наново, понеже очевидно или никога не бяха били изпращани, или пък са се загубили по дългия път от там до тук.

Е, и такива неща се случват. Обаче аз бях чакала повече от два месеца и лекинко беше ми писнало вече. Той си ми върна авоарите, аз за щастие нямаше как да му пиша черна точка вече и приключихме.

пълен текст »

♦ вземи връзка ♦ 2 коментара

Как се варят кестени, или Google не ме обича вече!

в: So what ? • Today • Бисери • Смешки •

16.10.10 @ 7:00 PM

от GattaNegra

Хм.. Оня ден ми трябваше да намеря как се варят кестени, по изричното настояване на майка ми, защото никога не била варила.

Ето илюстрация на какво намерих…

♦ вземи връзка ♦ 1 коментар

Мълчанието и лампата преди началото на тунела.

в: So what ? •

28.08.10 @ 3:44 AM

от GattaNegra

Това е едно малко размишление над хората и връзките между тях. Провокирано е от миналото, в чест на бъдещето.

Имам разни приятели, с които мога да си седя на едно място, примерно в парк и да си мълча. След това да се погледнем и вече сме се разбрали кой какво. Ще се яде ли, ще се ходи ли нанякъде, без значение.Мълчим не, защото няма каков да си кажем, а защото ни е приятно да си мълчим.

Със същите тези хора мога и да си говоря, да споря и да се смея с часове. Всичко зависи от настроението.

(Аз май съм най-скучният човек на света – поне така установих тези дни..)

Случвало се е почти да постигна това с човек, който не ми е приятел, а “приятел”.. Но не е както трябва.

Колкото и да ми е бил на сърце един любим в началото на връзката ни, в края и е било меко казано невъзможно да постигнем съгласие за каквото и да било, дори с много говорене, камо ли с мълчалив разговор само с поглед.

Замислям се: защо става така?

Явно не умея да си избирам хората. Уж се опитвам да се сближа и да търся интересите и желанията на човека “до себе си”, а сякаш постигам точно обратното.

С верен приятел мога да си мълча и да си мисля моите си неща с часове, да си почивам истински, и въпреки това и на двамата / двете ни е приятно и успяваме да се забавляваме, а когато ида някъде с “половинка” се счупваме да направим кефа на другия, и пак нищо не е на ред.

Иска ми се един ден да ида на почивка с гадже, и да е точно толкова мързеливо и едновременно с това щуро и изтрещяло, както става с някакви други хора, които изобщо не са ми толкова близки в разни отношения.

Или може би пък проблемът се появява, когато двама души си станат твърде близки?

Защо хората нямат лампички на челата? Да светят предупредително, в цвят според настроението, та другият да знае какво се случва?

♦ вземи връзка ♦ 7 коментара

Лятооо! :D

в: So what ? • Today • Офисни •

29.07.10 @ 2:15 PM

от GattaNegra

Днес си пуснах официално молбата за кратката лятна отпуска.

Да видим другия месец дали ще успея да се забавлявам така, както всеки ден от този, макар, че бях плътно на работа 🙂

(то и за това нямам пари вече де, хехе, отново, или пък както винаги…)

Хората около мен са в отпускарско настроение, лятото ги е разглезило и разнежило и мъркат и се усмихват, даже най-големите сухари са станали някак… закачливи…

Мислех да се разходя до толкова много места това лято, а ето-то почти свърши…

Море! Чакай ме! 😀

♦ вземи връзка ♦ коментирай

Кога пораства един човек?

в: I Me Mine • So what ? • Today •

15.07.10 @ 1:46 AM

от GattaNegra

Не зная отговора на този въпрос. Не зная дали е възможно да се порасне напълно. Наистина има такива хора, които сякаш никога не са били деца, но те според мен са просто болни.

Днес обаче ми се струва, че човек влиза в света на възрастните не, когато спре да си играе с кукли и камиончета, дори не и след първата петата, осемдесетата целувка, а когато смъртта навлезе в живота му.

Почти всеки на моята възраст е губил някого. Или познава някого, който е преживял ужаса и мъката от загубата на близък човек. В такъв момент няма правилни думи, нито правилни действия. Има шокиращи реакции – омраза към всички, твърде тежки напивания, неадекватни изказвания… Някои хора не могат да се примирят със загубата и се дистанцират от околните, общуват с нежелание дори и с близките си.

Общото – гняв, безсилие и мъка.

Именно заради това са въведени традициите – обреди, панахиди и т.н. – за да обединят хората и да не им позволят да се удавят в мъката си.

За тези две години вече трети от по-близките ми хора пое по последния си път.

Вън е лято, грее слънце. Забравих тези дни (поради нямане на време и неприбиране в човешки часове!) да пиша за това как с разните ми там приятели и познати и т.н. висим по басейните и парковете, слънцето грее, аз съм влюбена в света и нищо конкретно, както и в точно едно определено конкретно нещо и всичко около него едновременно. Ходя на работа и си мечтая да съм в отпуска. Старая се да работя три пъти повече, за да свърша повече, като че ли ще си тръгна по-рано от офиса. Работа винаги има, но след това, когато изляза с приятелите си се чувствам все едно съм на светлинни години, сякаш съм отишла на почивка с всичките си любими хора наведнъж…

А тримата, които си отидоха, вече не виждат небето, не чуват птиците, за тях звездите са угаснали, никога няма да чуят “обичам те” отново.

R.I.P.

Вчера и днес се разхождах по разни гробища. Не зная как точно се чувствам в момента. Сплескано ми е.

Казвайте на хората около себе си, че ги обичате от време на време.

Коментари към този пост няма да има.

♦ вземи връзка ♦ коментирай

F**e Book. To be or not to be?

в: 1337 • I Me Mine • So what ? • Today •

21.06.10 @ 5:49 PM

от GattaNegra

Тъй.

Направих си експериментарно един профил и аз,да видя как ще ми се отрази.

Едно, че познавам разни проклети елементи, дето от там не излизат и по тая причина другаде не могат да бъдат намерени, второ, че ако аз не си направя някой друг ще ми направи, а и не искам да свършвам с N на брой профили (влюбени един в друг)…

Малко тъпо се чувствам, но ..

Винаги мога да го изтрия да речем?

♦ вземи връзка ♦ 4 коментара

Новият офис!

в: 1337 • So what ? • Today • Офисни •

18.05.10 @ 1:13 AM

от GattaNegra

Най-сетне се преместихме.

В събота едвам се завлякох от Студентски до Младост, почти си скъсах дрехите, уморих се, а и не само аз, като куче…

Местихме, опаковахме, плюхме и псувахме, но резултатът е на лице!

В допълнение – в Неделя се занесох да си подредя бюрото, че да може да се работи.

След това – в Латинка, за доволна бира. На връщане към дома, в тролея ме хвана адската параноя, нещо ужасно, всички ми се струваха мега подозрителни… След кратък размисъл установих, че е защото не са в черно и в кожа, а най-обикновени хорица..

Така свикнах да гледам метъли два дни, че …

Е, няма да ви кажа къде е! Да не вземете да дойдете 😀

Обаче ето снимки от новото ми работно място: