в: I Me Mine • So what ? • Today • ниско качество •
29.01.13
@ 12:48 PM
от GattaNegra
Не зная с кой акъл са я направили там където е тая метростанция Младост 3 . Заслужават да им вземат колите и да ги накарат всеки ден те, бабите и дъщерите им да се возят там до пукване.
Днес реших да не ходя на работа с такси, защото бях на зъболекар, а да взема градския транспорт. Беше 10 часа и реших, че имам време да опитам метрото.
Първо чаках във ветрилника да светне зелено на пешеходния светофар на Стадиона 5 мин, чаках метрото във ветрилника долу около 10 мин, после се возих около 15 мин в невероятната гъчканица, но не пречеше и да е ветрилник в същото време, така че хем смърди на спарени тела, хем не разбираш кой те опипва и ти бърка в джоба, хем пък си и настиваш в това време.
После се озовах в нищото – два строежа и един паркинг, в далечината – булеварди.
Запитах минувачка как да стигна до Младост 4 и тя сподели, че е от Люлин и идея си няма къде е.
Вървяхме заедно във ветрилника 15 мин. по непочистени тротоари с насрещен вятър и една смътна идея накъде да вървим.
После се разделихме – всяка по пътя си, но не и преди някакъв капут да се опита да ни отнесе точно пред макдоналдса, щото видиш ли ние пресичаме, но според него трябва да летим.
После вървях още 10 мин. в насрещният вятър за да стигна до спирката и 10 минути чакане на автобус. Оказа се, че понеже не зная какъв автобус да хвана съм хванала грешния. Слязох във ветрилника навън отново само след една спирка..
Чаках още 10 мин. Исках да хвана такси, но свободни таксита не минаха, мина само едно Омега Транс… е не мерси!
След това се возих 5, но с всички екстри – вой на криви врати, вой на двигател, воят на вятъра из автобуса, много тежки парфюми, непрана циганка, един, който си “подреждаше джоба” и една две жени, които упорито отказваха да ме оставят да стигна до шофьора за да си купя билет.
После вървях още 10 мин. във ветрилника за да стигна до офиса.
Общо ме вя 80 минути, от които общо се возих 15.
В момента главата ме боли зверски, а краката ми са чисто мокри.
Искам да има частен АД за идиотите, които менажират градския транспорт, инспекторите и всички подкупни боклуци, които купуват и одобряват разпадащи се автобуси и не глобяват когото трябва заради изпотрошените спирки и липсващите табели. И с един специален кръг за всички клъсти свини, заставащи на най-тясното в автобуса и пречещи на хората да си купят билет, самите те возейки се гратис!
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • So what ? • Today •
28.01.13
@ 2:11 AM
от GattaNegra
Когато дядо ми се разболя по-миналото лято, не искаха да го лекуват, не искаха да пратят у нас лекар дори, защото бил стар.
Сега той не отиде да гласува на референдума – каза , че щом бил стар да го лекуват, бил стар и да гласува. В София живеем, за сведение.
Обаче повечето от тия 20 процента са точно дядовците и бабите – тая държава не ще да ги лекува, щото били стари, но те и гласуват, ако и да са стари.
Това му е на Сергей победата! Старците, които са лъгани цял живот!
Ако вдигаме пак темата за тоя референдум да си помислим за дядовците и бабите си!
♦ вземи връзка
в: So what ? • Today •
18.01.13
@ 1:23 PM
от GattaNegra
За момент не можах да повярвам какво прочетох в новините – задължителни детски градини и задължително обучение на децата преди това?! Нима управляващите не са наясно с истерията, която обхваща всички родители щом стане време за записване на детето в детска градина? Никой ли не помни реденето на опашки, скандалите с подкупи и т.н.? Как очакват, че когато този закон се приеме ще може и да се спазва, при положение, че няма достатъчно места за всички деца? Невъзможно е допълнителните детски заведения, необходими за настаняването на всички деца да изникнат като гъби за една нощ! Тези, които в момента съществуват не са на необходимото ниво – самите сгради се рушат, ниско платените служители не се справят с работата, санитарните норми не се спазват..
Говорейки за това се питам – има ли достатъчно квалифицирани педагози, които да бъдат назначени? Има ли пари, с които да им се плаща? И в момента има недостиг на педагози в училищата и заплатите им не са от най-високите. Не познавам човек, който да си спомня с добро “лелките” в детската градина. Може би е нужно господа депутатите да слязат на земята!
Друга тема е как ще накарат ромското мнозинство да си прати децата в детските градини, и дали изстрадалата българка е съгласна нейното дете да посещава същата детска градина, да хваща въшки и т.н.? Скоро в ефир Меглена Кунева изрази мнение, че не може да се дават социални помощи без някаква инвестиция от страна на подпомаганите – в слчая трудова заетост, желание да се обучават и т.н. И все пак, аз се замислям: дали парите, които едно окъсано циганче изкарва на месец на улицата с просия, джебчийство и т.н. за майка си са по-малко, отколкото получава тя като помощи от държавата за същия период? Дали ще предпочете да го прати на задължителна детска градина, за да вземе помощите, и да се лиши от страничния си доход, или ще го остави на улицата и ще се откаже от помощите?
Училището е равен старт за всички, но не означава, че всички сме еднакви. Има деца, които се развиват по-бързо и по-добре от други. Как ще изтрием тяхната уникалност още преди да се е проявила, ще я смажем в пресата на задължителните забавачки и детски градини, където стискат, защото тоалетните са мръсни, спят по две в креватче, защото следобедният сън е задължителен, мръзнат на студено, защото градината няма пари за ток и парно, ядат стари храни, защото няма контрол?
♦ вземи връзка
в: Today • Домашни любимци •
19.11.12
@ 12:38 PM
от GattaNegra
С този пост се извинявам на всичките си съседи.
След като аз спрях да чукам и тропам до никое време, то Кити реши да ме замести. Днес е първият път в който мога да кажа, че не съм спала заради коте с топче.
Това е една доста радостна новина, понеже значи, че котката се чувства добре и не я е страх, мисли за забавления, а не само да се крие и да яде като прасе, че утре може и да няма.
Доктора рече, че трябвало да се виждат чак в средата на Януари.
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • Today •
16.11.12
@ 12:40 PM
от GattaNegra
Какво се случи за тези три седмици по време на прословутия ремонт – пиша, че доста хора ме питат къде съм изчезнала и какво става.
Всичко започна с най-невинното “дай да преградим хола, че много трудно се отоплява зиме, а се спи и в него!”
Нашите са адски консервативни и трудно се решават на такива драстичности, но ето, навих ги – къде с мрънкане, къде с писъци… ОБАЧЕ от двете новообразувани стаи само едната ще има балконска врата. Решихме, че там и без това прозорците са калпави, за това ще се сменят и ще се избие. Но ще трябва да се премести радиатора.
И така от копчето стана балтон.
Четохме форуми, мислихме и ето резултатите 🙂
Майка ми уж да мести радиатори, а с майстора от топлофикацията направо сменили радиаторите с алуминиеви. Много са красиви – моя си има и шаренко.
Сменихме дограмите в трите стаи, в които се спи, което причини агония на прахосмукачката и съседите. Не съм очаквала, че смяната на дограми създава толкова много боклук. Всичко веше с два пръста бял прах отгоре. Може би се дължи на това, че трябваше да се кърти в две от стаите, за да се сложат балконски врати, понеже нямаше. Да, решихме, че щом ще се кърти в хола, защо да не изкъртят и в спалнята, че и тя да излиза на балкон? СААВ е правилната фирма. Така мисля 🙂 Мили са, майсторите им са с железни нерви и работят качествено. Ще видим колко ще траят прозорците де, дано съм права да им се доверя напълно. Имаше два фала, но те са по моя вина, а не по вина на фирмата. Много свестни хора, когато сменяме другите три прозореца пак ще ида при тях!
В моята стая майсторите са премерили правилно прозореца, направили са го широк колкото балконската врата, която по-широка физически няма как да стане, за това и двете са като амбразурки или прозорчета за кули за пленени принцеси..
Оказа се, че комарника съм си поръчала без да уточня къде да е гредата, за това отиде на вратата на кухнята, която е стара и дреме ти къде ще е точно разделението.
Залепих си витражно фолио на балконската врата. Ако не бяха тия fail мехурчета щях да твърдя, че е станало много добре.
Вдигнахме преградна стена от гипсокартон-с-вата в невъзможно големия хол с цел отопление и преразпределение на териториите – получи се много добре, макар и да чистя гипс и вата от тук – от там и до ден днешен. Голямата драма беше в спалнята на майка ми, защото с новата балконска врата концепцията на стаята и се смени драстично и тя два дни въртя шкафове и маси, докато се нареди. Сега уж е добре.
Едната стая си остава спалня на дядо ми, а другата ще става гостно-библиотеко-трапезария-и-балиго-кво, но в момента така или иначе стои празна, изключая чувалите книги.
Пердета купихме за две от спалните от Илиянци – от Какаду.Турците там бяха хипер любезни, доволна съм. Само шивачката прецака пердетата за моята стая и трябваше да се купува нов плат и да се ходи при друга шивачка. Тя май ги е направила добре – в пералнята са и не смея да ги извадя от там.
Смених един плот в кухнята с по-голям. “Две дупки и един болт, кво му е?” Да, ама се оказа, че пак ще дупча винкел и вече мразя винкел, наистина. Нямам идея дядо ми като е бил млад как е успял да направи толкова много неща от винкел и ПДЧ – сега като вървя след него да му префасонирам произведенията лошо ми става.
Отделно от това направихме рафтове на дрешника в коридора, сложих му старата брава от гардероба ми и залепихме нов тапет. Сега е чуден шкаф за чаршафите и одеялата, които преди се скитаха по гардеробите и се свираха из секциите между разни книги и чинии.
До тоалетната в коридора имаше едни рафтчета от винкел и шперпрат и със завеса, които получиха нови вратички – проект, който ми отне 15 години планиране и 5 дни работа – съботи, недели и след работни дни някак си се падаха. Счупих две бургии по време на работата и мога да заявя, че Uniontools не правят бургии, с които лесно да пробиеш винкел дори и с Bosch. Още ме болят ръцете, но ината ми е железен. Доволна съм от резултата. На счупените бургии слънчо реагира философски – купи титанови 🙂
Наложи се да се науча да шпакловам заради всички малки дупчици от пирончета и намкво тук и там. Не било трудно, но и аз не се старах особено. Резултатите са задоволителни, а и на фона на цялата крива стена моите избухвания не се забелязват. Обикалях апартамента с цел запълване на дупки в стените преди боядисване и изправяне на ъгли известно време, чак на нашите им писна. Догодина на пролет ще купя от кантовете и ще ги сложа по ъглите, или направо ще викна майстор, щото останаха доста нащърбеници, с които не ми се занимаваше.
Боядисах стените на тоалетната с латекс.
Боядисах половин коридор с латекс.
Боядисах стената в новата стая – дядо ми не щял сега да му се боядисва, за това от другата страна си стои така.
Боядисах и четирите стени в моята стая, като едната е страшен fail, щото мазилката и е прецакана и латекса на някои места стои много особено. Не ми станаха и цветовете, и сега трябва доста да се напъне човек за да различи лавандуловото от бялото и патешко-жълтото. Ще го преживея. Не знаех, че не мога да боядисвам тавани, но зная, че ако го боядисам още три пъти ще се науча.
Боядисах и балкона отвън с латекс. Но латекса свърши, така, че другия балкон ще чака да се купи нова бака. Майка ми си боядиса нейната стена сама. Остават и още три хихихи.
И боядисах и парапета на големия балкон с боя три-в-едно, но една част остана небоядисана, понеже не мога да я стигна. fail Когато боядисвах малкия балкон си омазха косата с боя. Този път не се получиха такива издънки – има само три капки боя на балкона на съседката, за което и се извинявам.
Имаме едно старо шкафче от чеиза на прабаба ми – изшкурих го и го боядисах.
Реновирах и вратичката на пощенската ни кутия – смених и бравата, пробих нова дупка за новата брава, лъснах табелката, лакирах… съседките паднаха, очаквам да поискат да направя и техните.
И гардероба си, който мразя, защото е грозен, изшкурих и лакирах. Но стана на черти, за това го декорирах. Като ми писне ще стане черен и готово. Вече не го мразя. Като му смених дръжтике стана даже симпатичен. Вграден и трикрилен е той, за това ми се отели вола, но определено е по-добре от преди. Смених му и бравите – сега се затваря без гадните райбери, а аз пърхам от щастие като го гледам и все търся райберите по навик, а тях ги няма.
Изшкурих и лакирах и краката на табуретката, която стои в стаята ми и е дошла никой не знае от къде.
Налепих фолио по шкафчетата в кухнята и да си кажа стана много зле, но пак е по-добре от преди – изглеждат по-малки и перфектно се връзват с чекмеджетата за подправки, които майка ми отстъпи на кухнята. Сега си държи джаджите и инструментите в пластмасова кутия, но не мрънка твърде … Фолио се лепи от двама и това си е.
Прекарах един час за да сменя магнитчетата и да наглася вратичките, така, че да се затварят Догодина може и да сме си оправили банята, така че чак тогава ще се мисли за нова кухня.
Оня ден чистих в моята стая и там почти се живее.
Вчера си легнах в 21 и станах в 9 и май успях и да се наспя.
Кити, като принцесата на къщата усети ремонта само по това, че един два дни стоя в друга стая, но Маци понеже си вре гагата нагази в латекса, напика се от страх заради прахосмукачката и никак не одобрява влизането на чужди хора с работни дрехи вкъщи.
Освен стената и дограмите, около които са шпакловали майсторите, останалите неща си ги правихме ние с мама, за това отне доста време и нерви, а чукундурта в коридора си е лично мое дело и ме изтощи до посиняване. Сега обаче е прекрасно шкафче за железарии.
Специални благодарности за слънчо, който, макар и натирен да не пречи помагаше с всички сили с мъкнене, мислене и пробиване. Освен това ми довери Bosch-а си, без който доста неща щяха да не!станат изобщо. Обичам те, слънчо! 🙂
Днес се надявам да ида да взема В петък още купих дъски за новите си етажерки и дъска за перваза на прозореца ми отвътре (маци зверски се кефи на перваза в стаята на майка ми, защото тя спешно отича да си купи един, но аз с моя закъсняхвам, и Кити страдаше без перваз). Етажерките ми тоя път ще са от еднакви дъски и с по-здрави дюбели. Предишните ми етажерки бяха от някакви си дъски намерени из мазезто – имаше само дена нова и една с една не бяха еднакви. Земетресението и времето бяха са успели да разхлабят крепежите и сега като боядисвах опадаха половината. Добре, че не са ми паднали на главата. Сега ги залеихме с монтажно лепило и използвахме специални дюбели за тухли, пък да видим. Бриколаж имаше рожден ден и за това даваха мега яката отстъпка. Сега понеже новите дъски са по 200 см., а не по 170 книгите ми се губят малко, но.. книги има… За това пък колко джунджурии има да се подслоняват другаде..
Какво остава да се свърши:
- да претапицирам три стола и една табуретка, един диван и пет възглавници
– столовете вече лежат разглобени насам-натам
- да измия звездите на тавана си, които омазах с латекс
- да се измият и двата балкона
– измих ги в Неделя и предизвиках недоволство у съседа, който си е тропнал антената току под чучура за оттичане на големия балкон
- да се подреди библиотеката – да се изчистят и сортират стотиците книги
– нямам снимка от “преди” понеже не се сетих да направя – беше една стая пълна с чували с книги Сложих стария килим от мойта стая и старите си дъски от полиците с едни много интересни крака от месингови хавани – стана доста плашещо, но поне книгите вече не са из чувалите… тепърва ще се чисти още и ще купувам още библиотеки, само две нищо не побират.
- да се ушият възглавници с морска трева за в библиотеката.
- да се довърши кухненското перде – окачих две и остана единия fail от моята стая. За при мен са късички, но добре се вързаха в кухнята.
- да се подредят подправките в новите им чекмеджета
- да се изчистят старите рафтове за подправки
- да си направя bookends, че само ми падат книги на главата
- да си поръчам правилен комарник за моята стая.
- да се сдобря с хората с които от нерви се изпокарах, макар и с причина реагирах твърде остро и сега съжалявам.
Ще пусна снимки по-нататък – когато ги извадя от с каквото съм снимала, че всичко е някъде. Като намеря фотоапарата ще снимам и Кити в новата обстановка.
♦ вземи връзка
в: Today •
08.11.12
@ 12:36 PM
от GattaNegra
Кратко съобщение:
Благодаря за милите пожелания и на абсолютно всички, които ми писаха и ми се обадиха
У нас тече – както ми се струва безкраен – ремонт и патардия, и нямах възможност да говоря почти през целия ден. Моля да ме извините! Благодаря ви, че ви има и сте ми приятели и сте до мен в лесни и трудни моменти! Сам човек .. казал е народа.
Бързах да довършвам разни неща, че ми писна от гипс и майстори. Накъдето се обърна виждам купища строирелни материали или боклук, но вече поне спрях да се чувствам като на палатка.
Изпълних си две много отдавнашни цели, ще пиша мааалко по-нататък и със снимки!
ОБИЧАМ ВИИИ!!!!
♦ вземи връзка
в: So what ? • Today • Домашни любимци •
18.10.12
@ 1:26 AM
от GattaNegra
Оригиналното заглавие на поста:
Лайняна работа – котешки тоалетни и торбички за лайна, за стопаните с любоФ!
online Зоомагазините са измекяри.
Ако не ти се чете целия пост, но искаш да разбереш защо мисля така – мини нататък!
Сега като имам две котки у нас положението е следното х 2:
- ака се поне два пъти на ден;
- пишка се поне 4 пъти;
Ползвам бентонитови котешки постелки, защото:
- силиконовите – се вмирисват и коткАТА (моята, тя ми е мерило) пикае отвън, из банята или ДО тоалетничката, но те и вътре в нея. Бойкотира я още на третото пикане, прегнусява се само за акането, но с видимо нежелание, понеже пикнята не се маха, а само потъва в прозрачните гранули и УЖ не мирише, но аз си я усещам, а котката .. не ми се мисли …
- дървените – ми извинете, ама те освен, че миришат на напикан картон и се разкашква всичко вътре не стават за друго освен за илюстрация как за нищо не стават. Котката стиска един цял ден преди да влезе за втори път в тоалетната си и когато го направи беше с такава физиономийка, чак ме досрамя, че едва ли не и правя номер.
- други – ми не знам какви други всъщност съм пробвала – като ни беше нова котката купувахме всеки месец различна, за да установим по метода проба-грешка, за да разберем коя е най-добра. Обаче ..
БЕНТОНИТОВАТА тоалетна, и то ситната намирам –също и котката така намира – за най-добрата до момента.
Защо?
Както описах по-горе преди Кити чистехме тоалетната почти след всяко ходене – или около шест пъти дневно. Да, за да не мирише трябва да се чисти непрекъснато, точно както си пуска човек водата от казанчето. Няма други положения. Ако няма човек вкъщи и не се изчисти не е фатално, но котката подивява и вдига скандали, че и е мръсно и е обидена часове наред. Не разбирам как някои хора пишат из форумите, че едва ли не просто сменят постелката веднъж седмично. Не ви ли смърди we? Каквито и варианти да сме пробвали котката е най-доволна когато се чисти поне 5 пъти дневно.
А сега – нататък!
Значи сега с Кити сметката показва, че у нас общо котешки тоалетни се чистят средно около 10 пъти дневно.
Пишканото отива в коша за боклук, а аканото – в тоалетната.
Да де, ама то бентото в плика в кофата пак си намирисва, и вече като е в двойно количество направо си стана драма, защото отвориш ли кофата те лъхва една миризма… Дори и да се изхвърля всеки ден – пак се усеща. Ето защо ме осени да пъхам всяко пишкано в торбичка и така да ги изхвърлям. Пробвах – получава се идеално и не мирише.
Да де, ама това са 10 торбички дневно, понеже понякога, когато не мога да изпощя аканото добре го мятам и него в торбичка – нали открих “топлата вода” с тия торбички…
Защо всъщност занимавам света с лайното на котката си?!
Ами ето защо:
След простата сметка, че ~6х30х12=2160 пликчета (Кити се предполага, че ще я връщам, за това не я броя!) и като се замисля за факта, че те са пластмасови, реших да се опитам да си купя подходящи пликове “за изпражнения” от …. ми от зоомагазина, разбира се.
И какво се оказа – или купувам 20 найлонови пликчета с контейнерче за 5 лв., или пък хартиено пликче за ~ 70 стотинки едното.
WTF???
Едно, че ако взимам найлоновите нямам идея какво ще правя накрая с всичките тия пластмасови контейнерчета?! и второ с хартиените сметката ми не може да е вярна, нали? – 2160х0.7=1512 лв. за ТОРБИЧКИ ЗА ЛАЙНА ГОДИШНО!!!
WTF???
Добре, аз си измислям сама проблем, да разправям с котешки лайна, ами реално стопаните на кучета, които по закон са задължени да чистят след тях, те какво?!
Ок, казах си аз – хартиените от зоомагазина не ме уреждат, но дай да потърся bio degradable торби, нали найлоновите и без това ще стават по 55 стотинки догодина… (То бентонита е някаква глина там, така че мисля си, се размива, и ако го увия в еко-торбичка се предполага, че накрая нищо няма да остане, или поне ще е по-безвредно от нормално найлоново пликче?!)
След доста ровене в Интернет намерих и звъннах на две фирми, които предлагат такива продукти. Любезно ми се обясни, че те производителите нямали сметка и за това ЕКО торбички не се правели, технологията била по-скъпа и дрън-дрън.
Е КАК ТАКА?? нали изродите за това вдигнаха цените на найлоновите пликчета, щото не били ЕКО?Разграждали се по 1000 години?
Защо не се насърчават ЕКО торбичките тогава?
Все пак им досаждах достатъчно, че да ми предложат цена от 0.05 лв./бр.
Да ама обаче, аз реших да потърся по-сериозно и намерих, че има ХАРТИЕНИ торбички с цена За 1000 бр. – 25,49 лв. или пък биоразградими найлонови с цена за 1000 бр. – 8,64 лв.
Е, ето защо твърдя, че online зоомагазините са измекяри.
ПС. Ето линк за хартиените торбички, които смятам да си купя. Говорих си с хората, имат офис в Младост 3, цените на сайта са с ДДС.
♦ вземи връзка
в: So what ? • Today • Домашни любимци •
@ 12:13 AM
от GattaNegra
Не мога да се въздържа и ще го напиша тоя пост, пък ако ще цялата БеГеДрама да се изреди тук да философства.
Коментарите се модерират все пак! 🙂
Начетох се на простотии тия дни из форумите по повод Кити и нейния проблем с транспорта, наслушах се на идиотски тиради относно защо се хранела котката пред блока и нека и сега като е застреляна. . . Вие не сте хора бе!
В момента, в който помолих ВСИЧКИ наоколо за помощ изведнъж от никъде се изръси един тон граждани, които на едро обясняваха как помиарите са за в кофата и как не сачма, а брадва трябвало – да не се хабял материала.
“Не взела да си роди дете, на мачките ще трепери!”
Всяка година, особено около 15 Септември многохилядният български родител изревава колко скъпо било да се обзаведе ученик, как дрешките и тетрадките стрували майка си и баща си, колко тежки били чантите на учениците и колко трудно стигали отрочетата им до и от школото, как им липсвали извън класни занимания, колко били ниски детските надбавки … По форумите и из коментарите тук и там има бакалски сметки от типа “Гошко ми излиза ей-толкоз” …
После същите тези лавват с особено мнение за домашните любимци и уличините кучета. “Да гледаш куче е лукс”- отсичат някои. “Домашните животни – на село!” – лаят други.
Ами драги, мили съграждани(?) точно вашата бакалска сметка ще ви покаже, че едно дете е много по-луксозна придобивка, отколкото една котка или дребна порода куче.
И ако не си способен да гледаш животно дали може да се каже, че от детето ти ще стане Човек?
То ако родителите са идиоти за децата какво остава!?
♦ вземи връзка
в: So what ? • Today •
17.10.12
@ 3:03 AM
от GattaNegra
Тоя пост започнах да го пиша на 09.08 и ето как започваше оригинално:
Добричкият ми стар SL500 умира бавно (вече и един ред клавиатура не работи 🙁 ), за това вчера ли беше, си взех Lenovo T530
Няма виртуален numpad, с две видеокарти е и недогледах, че дисплея е от широките (стария ми е квадратен)..
И сега се мъча…
Минт 11 (последния с Истински Гном!) не ще да ще – зарежда до някъде и увехва.
Минт 9 зарежда, но в конзола, щото е стар като света.
Убунту не искам…
Минт 13 се инсталира заедно с проклетото Unity и до сега се борих с него. Под борих се имам предвид следното:
– Unity е безумно грозно и нефункционално и всичките ми опити да го заобичам откакто го видях преди няколко месеца са неуспешни;
– освен грозно е и като плевел и е немахаемо;
– има деривативи на Gnome – Cinnamon и MATE => винаги има ОБАЧЕ.
Обаче-то в случая, е, че аплетите, които свикнах да ползвам в годините ги няма половината, освен това alt+F2 / alt+F1 не работят. Компиза преебава всичко в момента, в който благоволи да тръгне. MATE се влачи като болна гъсеница на лаптопа ми, дали защото видеокартата е без драйвери или щото е смотано само то си знае.
Преди малко се отказах от тая борба, защото след като инсталирах вездесъщия драйвер за Nvidia…
Сега продължавам нататък.
Отказах се тотално от SolusOS и Mint. Заради Gnome2 предимно, и заради и аз не знам, SolusOS просто ме подразни нещо.. Работих ден или два на IceWM от яд.
Оказа се, че някак не успявам да накарам машината да има инсталирани хем драйвери за NVIDIA , хм тия за Intel-а. Bumblebee работи чудесно, просто аз нямам нужда от такива неща и за това исках да си ползвам NVIDIA-та, но в момента, в който ми хрумне да сложа И драйвер за Intel и видео картата машината пощурява и започва да забива през 5 минути. Нищо освен тотално прочистване на драйвери и модули не помага.
В момента съм сложила XUBUNTU, защото ми се стори, че идва с най-читав драйвер за INTEL-ската карта. След дни на ред борби с нежелаещи да се компилират пакети и четене на логове до припадък реших, че ще карам с INTEL – ската карта, защото пести батерия, освен това Compiz не е чак толкова лаком Някой ден, когато ми остане време ще си инсталирам Diablo-то и ще си се порадвам на NVIDIA-та.
Наличната драма е, че нещо NVIDIA-шко се е промъкнало и отвреме навреме както си правя нещо току забие, само рестарт го оправя…Това го наблюдавам и на една колежка на убунтуту, и все не ми остава време да се зачета в логовете. Спецификата на проблема е, че kernel.log просто изчезва – всичко от boot до момента на забиването, така че трябва да се пази на отделно място, ако искам да видя какво пише там изобщо. Гадорията се случва винаги, когато е отворен libreoffice или нещо от сорта .. Gimp.. Интересно, когато имам firefox с 20 таба и в същото време на друг прозорец FF гледам цял ден филми с flash player тоя проблем не се наблюдава… Може да трябва да огледам паметта и диска? Не съм пробвала на Джамци и все се каня да го направя, ама на…
Нещо смешно: До по-миналата седмица – 01 Октомври 2012, за протокола, живях с идеята, че всъщност лаптопа няма Bluetooth.
Скапа ми се едно копче 18 лв. за нов механизъм?) и в сервиза замолих любезните девойки да сложат в лаптопа отделен модул за блутут срещу заплащане.Те доста се втрещиха и ме уверяваха всячески, че блутут имало. Накрая стартирахме Джамци и се установи, че СЛЕД като си намести обновленията гадината задейства и до тоя момент дълбоко скрития блутут. Е .. мерси, такова чудо не бях виждала. Почувствах се абсолютен кретен.
Не ми се пише да се излагам сега подробно, но ето какво до момента не е тръгнало с Linux:
- hibernate – не е пробвано да се подкарва
- fingerprint reader – не е пробвано да се подкарва
Останалите работи като че ли са ОК, няма да ги изброявам.
Само да отбележа две неща:
- Аз може и да вряках, че XFCE било гадно, но сега на фона на UNITY и XFCE-то е Gnome.
- Това чудо (вече наистина!) няма индикация за CapsLock и малко се мята боб, за да се установи.
♦ вземи връзка
