в: So what ? • Today • Домашни любимци • ниско качество •
07.10.12
@ 7:30 PM
от GattaNegra
Коя е Кити ли?
Кити е поредното свидетелство за това колко тъпо племе сме ние, хората, и за това как една лястовичка пролет не прави, но пък може да те стопли като истинско лято.
Лиготии и безмозъчно бълбукане можете да видите ТУК.
Историята накратко:
Моя добра приятелка и нейните съседи и приятели се грижат за котките пред блока си, но един ден кварталния идиот вади флоберката и надупчва гз на една или повече котки – не се знае.
Приятелката ми намира кварталната любимка вечерта, на връщане от училище. Заедно с роднините, съученичките и комшийките се пищисва и вместо да настояват за арести пред полицията и да звъннат на 5 местни телевизии, те се заемат да спасяват котето сами. За добре осигурени материално хора такова нещо си е премеждие, а когато си просто тийн с двама пенсионери вкъщи – жив екшън. Полицията казала на пиклите да не говорят глупости и треснали телефона. Перфе… нямам думи.
Приятелката ми обаче е благословена с печени роднини, за това въпреки всички спънки и категоричния отказ на ВЪЗРАСТНИТЕ и РАЗУМНИ много важни и лични хора(?) –не-роднини около себе си да я закарат заедно с котката при ветеринаря, тя успява някак да я занесе в кабинета. Там и казват, че котката има нищожен шанс, защото сачмата е заседнала право в сърцето и.
Въпреки това от София се наемат да и направят операция, понеже случаят бил интересен, че даже и без пари.
Отново настъпва драма, понеже клиниката е в София, а котето – на 500 км.
Мацката обаче, след двудневно пищене където се сетим накрая се ядосва, хваща си дърмите и автобуса и ей я на, в Централна ветеринарна…
Евалата! Значи, да не кажа голяма дума, но аз имам една такава приятелка. След като минава 1000 км заради котката пред блока, представете си какво би сторила за хората, на които държи? Пожелайте си, ако не сте благословени с такива приятели, поне да нямате такива врагове!
Докторите държат Кити на стационар и изследвания два дни и решават, че котето е в прилично състояние и може да се вземе за домашно обгрижване, докато зарастне раната и се намерят стопани.
Кити трябва да дойде у нас мен за изв. време, докато успеем да и уредим транспорт на обратно, и докато докторите кажат, че вече е наистина добре.
За жалост още е в клиниката, защото аз се разболях вчера, но само да ми мине злето и веднага я прибирам.
Тъъъъй…
Няма да обсъждаме защо въпреки всички рискове котки се хранят по мазета – това е друга страна на проблема с бездомните животни и няма място в тая тема.
Моята болка:
– ПОЛИЦИЯТА: изрода, който е стрелял така утре ще уцели дете. Котето е било на площадката пред блока – как пък някой не е видял? Как пък може полицията да се занимава с торенти и жалкото авторско право на извънземните ни “музиканти”, а не им дреме, че въоръжени нещастници стрелят на месо по детските площадки?!
– ХОРАТА: всички казват на мацката, която мина 1000 км. заради една улична котка, че е луда. Луда ли? Вие не сте хора, драги! Момичето си е съвсем добре! В нея има човечност и състрадание, които явно на вас ви липсват?!
– ФОНДАЦИИТЕ: Преди да стане данданията из ФБ и т.н., преди да събера две и две и да разбера към кого те локално са се обърнали за помощ, писах на две три фондации – да помогнат със съвет за това как да се процедира, транспорт.. Само от една ми отговориха, че се били занимавали с улични котки, а тая видиш ли … била поета от местна организация. Момичета, извинете ме!. Ако броим като собственици пиклите пред блока, които хвърлят на нещастничетата трохи, то ще излезе, че дефакто само гълъбите нямат стопани ?!?!? По закон май която котка спи на улицата си е улична и това е.
На въпросните сега им написах един имейл с философски разсъждения, дано не се обидят много. Нямам нищо против вас, уважаеми, проблемът е абстрактен!
♦ вземи връзка
в: Бисери • Домашни любимци •
11.09.11
@ 4:25 AM
от GattaNegra
Има разни неща, които хората казват или правят, които просто ме изкарват от нерви!
1. “Котката/ заека / кучето / хамстера задължително трябва поне веднъж да роди преди да се кастрира!”
Айде бе! И ако не роди, преди да се кастрира какво? Често ми се обяснява подробно, че то животното имало разбираш ли инстинкти и ако не можело да роди се чувствало зле. Има инстинкти, ДА! Но когато жлезите са отстранени инстинктите отшумяват!
2. “Животното няма да е същия мъжкар, ако се кастрира!”
Ще се депресира ли? Не, драги, колкото и да ми се иска котката ми да е Гари Каспаров, уви тя не е и нищо не разбира от цялата история! Ние сме онези, които се депресират, нашето ЕГО е наранено, а не това на животното! Няма да ти режат на теб топките, а на него!
3. “Кастрацията е много опасна операция и е по-добре да не се прави!”
ОКЕЙ! Съгласна съм, че е по-добре и за животното и за човека да се спести кълцането и следоперативния период, НО! През цялото време, в което животното се подчинява на инстинктите си има опасност да избяга точно заради тях и да пострада, да го нарани някой или да се сплеска долу на тротоара или се озове под някоя кола точно заради инстинктите си. Освен това в градска среда да има разгонено куче или котка може да коства на човека даже жилището и позитивната нагласа на съседите! Хапчетата и инжекциите срещу разгонване са доста вредни, почти съм склонна напълно да повярвам, че е доказано вече.Операцията е сравнително евтина, рутинна и сравнително добре понесена от повечето животни.
4. “Моето животно трябва да остави наследници.”
Ооо! Дааааа! Точно твоето животно е най-прекрасното и най-уникалното. Обаче само за теб и близките ти.
А имаш ли идея след като се родят тези наследници какво ще стане с тях? Мислиш, че ще ги подариш? Ще ги продадеш? Не ти ли писна да четеш обяви като тези:
“Подарявам декоративен заек. Нямам възможност да го гледам.“
А като го взимаше не ти ли хрумна, че ще ти писне!?
“Питър търси дом! Едва прогледнал, Питър беше изоставен в кашонче пред един офис…“
И го е изоставил точно някой такъв, който е смятал своята котка за най-прекрасната и достойната да има потомство!
“ХУБАВИ И ЕВТИНИ ПЕРСИЙСКИ КОТЕНЦА – Продавам различни персийски котенца, цена от 150 до 350 лева.“
Тези пак са безпродни мелезчета! Поредният, който е чифтосал две разгонени котки и се опитва да пробута домашни котета без сертификат и то не за 10, а за над сто лв.!
“Полу персийски котета-30лв“
Поредните мъничета с неопределен произход, които срещу тази скромна сума ще напуснат развъдника за мелези само за да може скоро следващото котило да напълни джоба на разплодчика.
“Персийско-ангорски котета – Котетата са 5 от майка сива класическа персийка и баща ангорец бял на черни петна. … Двете черни котета са 80лв, а двете бели и кремавото са 140лв“
Освен, че са мелези, даже и пари им иска, и то по цвят! Не стига, че персийките са нестабилна порода, не стига, че трудно се постига стабилно животно, за да оцелее, ами и ги кръстосват с какво ли не и после се чудят как да ги крепят живи!
5.”Аз нищо не разбирам от породи, обаче като я гледам ми прилича на…. Моля ви, понеже повече разбирате, погледнете и ми кажете: моята котка не е лиии…” Щом прилича на някоя порода, сигурно поне пра-дядо му принадлежи към нея! Трябва да кажа на всички! “
Мммм.. не! НЕ Е! По-скоро трябва да си траеш, за да не се излагаш. Смятам репликата ” Не е ли …порода според Вас?” за абсолютно малоумна! Животно БЕЗ родословен сертификат НЕ Е породисто. Родословните сертификати се издават от лицензираните клубове, в които работят лицензирани селектори, които знаят кое с какво да кръстосат за да запазят породата.
Порода, това е селекция от определени гени, която трябва да се поддържа и да се внимава кое животно с какво се кръстосва. Правят се генетични изследвания и родословни дървета, като се отчита степента на родство на животните.
Някои породи имат и класове. Персийките например имат Изложбен клас, клас за развъждане и клас Домашен любимец.
Много ясно, че ако котка А има сертификат и роди от Котка Б, която има сертификат, то котетата ще имат белезите на родителите, НО! в някои случаи е възможно родителите да са несъвместими, или да да не се наследят някои или всички от белезите.
Все пак ако не е проведена консултация с лицензиран клуб и не са правени изследвания на родителите, ако няма сертификати за родословие, потомството им не може да се нарече ПОРОДИСТО.
6. “На любимеца трябва да се говори лигаво, като на бебе, особено пред камера или пред гости.”
Смятам, че подобно идиотско поведение озадачава по-умните животни, а по-ниско капацитетните се стресират от внезапната промяна на държанието на стопанина, плюс останалите нови лица и неща наоколо.
Тъпо тъпо и пак тъпо!
7. “Паничката на животното трябва да е непрекъснато пълна.”
Някои животни хапват малко, после отиват да си гледат своята работа, сетне пак се връщат… Други свикват да ядат на определените от стопанина интервали и са точни като часовник пред паничката.
Трети пък не могат да се спрат да ядат. Ядат, ядат и после повръщат, за да ядат отново.
Други ядат просто ужасно много и непрекъснато просят.
Това може да се случи и в среда, в която има само едно животно и знае, че нищо не го заплашва, както и в среда, в която животните са много и има конкуренция за храната.
Колкото повече яде животното, толкова по-разширен става стомахът му. Именно за това трябва да има режим и животното да се възпитава да го спазва.
За мен или за котката ми нпаднорменото тегло е еднакво вредно. Образно казано, мен бучка захар или троха хляб могат да ме излъжат, за да не усещам как ми къркори корема и мога да се сдържам, но на котката как да обясня защо и се струва, че е гладна?
8. “Животното трябва да няма достъп до спалнята, кухнята и трапезарията. Ако инцидентно се вкара в някоя стая в никакъв случай не му даваме да се качва по мебелите. То добре живее в банята и коридора.”
Нечувано! Че ти защо изобщо имаш животно?! А знаеш ли как се чувства едно животно, когато изчезваш и го изоставяш в тъмния и студен коридор? Тук просто ме е гнус да пиша. Домашното животно се предполага, че е чисто и обичано, и освен това ВъзПиТаНо. Ако толкова те е страх за мебелите може да ги застелеш или направо иди да ги запалиш. По-добре дай животното на някого и си се радвай на диванчетата на спокойствие!
9. “Щом се види животно – независимо домашно или не, на открито или закрито няма значение – трябва да се вика по него, да се издават звуци и да се правят физиономии, дори да си в средата на разговор и да прекъсваш събеседника си.”
И тук нямам предвид повикване на чуждо домашно животно с разрешение на стопанина с цел погалване, нито повикване на бездомно животно с цел нахранване. (всеки знае, че чуждо животно не се храни, а бездомно животно не се гали – освен, че е опасно за здравето, бездомните животни не обичат и не се доверяват да ги пипат.)
Адски се дразня на такива хора. Това според мен е дребна душица, която сред хората се чувства малка и незначителна. Нали обаче и животните са по-малки и по-незначителни, дребната душица им подвиква, те идват или поне обръщат глави и тя се чувства шеф-диригент, много едра и много важна.
10.” Понеже ние хората сме по-велики от животните, за това те са ми длъжни и аз имам право да правя каквото си искам – да ги ритам и убивам безнаказано. Моите деца имат правото “на игра” да се гаврят с животни безнаказано.”
Имаш.. баба ти…
За щастие обаче има изгледи да се пооправят законите….
♦ вземи връзка
в: Today • Домашни любимци •
05.08.10
@ 1:12 PM
от GattaNegra
Вчера си отиде поредният оранжев чаровник, третият в живота ми, любимият котарак на баща ми Пижо.
Преди него бяха Дебелият (Апостол), Постол и братът на Пижо – Кежо, напуснал ни, изчезнал или откраднат в ранна възраст.
В момента ми се иска да можех поне едно стихотворение да напиша за него, но.. не мога. Утре или друг път ще е.
Даже разни ми се подиграват, че плаках за “някаква си котка”, (“котки умират непрекъснато”) като за човек.
Не разбирате, хора! Той беше член на семейството. На вечеря не сядахме без него. Имаше си чиния и си ядеше на масата. Едва ли не си говореше с нас. Даже баба ми го харесва, а тя котки не може да трае.
Обичам те, Пижо!
Сто процента си в котешкия рай и ловиш мишки там, или поне във времето, в което не преследваш котки и не пребиваш останалите слабаци!
♦ вземи връзка
