Как се варят кестени, или Google не ме обича вече!
16.10.10
@ 7:00 PM
от GattaNegra
Хм.. Оня ден ми трябваше да намеря как се варят кестени, по изричното настояване на майка ми, защото никога не била варила.
Ето илюстрация на какво намерих…
Dum spiro, spero ;)
Хм.. Оня ден ми трябваше да намеря как се варят кестени, по изричното настояване на майка ми, защото никога не била варила.
Ето илюстрация на какво намерих…
Лято е, хората изтрещяват…
Ето, преди да изляза в отпуск един кадър от бюрото на колегата:
Колежката се справя отлично с маркера, та за това нямам притеснения, че ще им е скучно докато ме няма 🙂
Одисеите ми с прибирането до вкъщи след мръкнало продължават.
Пред супермаркетите наместо детска площадка има цяла джунгла. Улиците са осветени само от луната и тук-таме някой прозорец.
Днес побеснях и от факта, че където и да стъпя имаше само вода вода вода и пак вода.
Прибрах се мокра като кокошка, даже гащите ми бяха мокри, за съдържанието на раницата да не говорим.
Улиците преливаха и заливаха тротоарите.
След като се изкъпах намерих сайта на Столична Община и ето какво им написах (адресирано до кмета на София, разбира се).
Може да е малко смешно, може и да има няколко или доста правописни грешки, обаче… другата алтернатива щеше да бъде да избягам утре от работа и вероятно да прекарам събота и неделя в ареста.
Бих желала да обърна вниманието Ви към безхаберното отношение на общинската администрация на района, в който живея – град София, жк. Дружба 1 – към рутинните проблеми.
Поне от 2009 г. нееднократно подавам сигнали по телефона до Улично осветление – София по повод това, че в карето, в което живея, уличното осветление НЕ работи.
С тях съм имала особени разговори, цитирам: “Не можем да направим инспекция в момента, защото поставяме Коледните украси!”
Как тази фирма си върши работата е И мой проблем. Като жител на поверения Ви град и страдащ от нападения по улиците гражданин съм заинтересована от качеството на работата им.
Как местните управници вършат своята работа е Ваш, също както и мой проблем.
От години наред на улицата на която живея лампите са вечно изгорели.
Не се ли правят инспекции?
Кметовете не са ли жители на същите тези градове, квартали и блокове?
Не пътуват ли с градски транспорт?
Не ходят ли пеш?
Не вижда ли никой какво става по улиците?
Вечер, по тъмно, човек дори не може да си види пътя пред краката!
С настъпването на пролетно-летния сезон пред обикновените граждани се изправя още един проблем. Дъждовна вода, кал и киша по надупчените тротоари, заети от паркирани коли и цели езера по наводнените улици.
Кой отпушва каналите в София?
Трябва ли да викна частна фирма да изчисти/подмени/ремонтира решетките на улицата пред блока?
Защо газим във вода до глезените, щом се наложи да ходим пеш?
Моля, приемете искрените ми извинения по повод това, че адресирам жалбата си до Вас. Работното ми време не ми позволява да отида и да се срещна лично с кмета на района, в който живея и да му поставя въпросите/проблемите си. Не мисля, че е редно да се налага да излизам в отпуск за целта.
Смятам, че споменатите от мен по-горе проблеми са недопустими за един столичен град. Мисля още, че разрешаването им трябва да става автоматично. Каква е функцията на районната управа, ако не да се грижи за добруването на гражданите в поверените и райони?
Гласувах за Вас, както и много столичани, с надеждата, че ще видим някаква промяна. За нас като данъкоплатци е важно да виждаме, че избраните от нас си вършат работата.
За нас като жители на големия град не е важно само да се лъснат важните улици, когато има чуждестранна делегация. За нас е важно да сме сигурни в безопасността на домовете си и да не се чувстваме застрашени, докато ходим по улиците.
Срам ме е, че живея в такъв град! Моля Ви, накарайте отговорните да се засрамят, че са допуснали да стане такъв!
С уважение…
Да видим отговор ще има ли, и какъв ще е той.
Този офис е.. вече не ни е офис.
Изнасяме се!
Това са последните простотии, които успяхме да натворим:
Твърдя и подчертавам, че с тези точно АЗ нямам нищо общо!
Само снимах! 🙂
Shutter Island e .. драма.
От кога гледам драми ли?
Ми.. не гледам, но така се случи.
Няма и да започна да гледам 🙂
Вчера с приятел изгледахме този филм, защото се доверихме на рейтинга му.
Даже в IMDB е 8???
Остави, че е с Ди Каприо, който поне е заприличал на нещо …Филмът няма специални ефекти, драмата е ултра плоска – смелата публика я разгада на 15-тата минута.
Филмът се отнася за един тип, който е ченге и разследва в някаква лудница.
Единственото, което се забелязва са кадрите с природа, море, гора.
Оказва се, че филмът е по книга.
Мисля да я намеря и да я прочета, за да разбера каква е идеята на цялата история.
Best regards на всички рейтинги, ама според мен тия хора просто гледат глупости.
Ние всички сме мишки…
Белите мишки на нечие въображение.
Чудя се обаче кои са Хората в тая история.
Снимките са от Неделя – Втори Май.
Ако Преди Демокрацията, или както там смята уважаемият ми дядо ми скъпият електорат е бил тлъста дебела бяла мишка, сега май някой се опитва да изпие кръвчицата на последните изпосталели екземпляри мишка, лабораторна, бяла.
Била съм твърде млада, за да оценя достойнствата на соц-строя. И теорията на Комунизма не ми е известна.
Обаче…
В Неделя ходих на разходка.
От блока ми до езерото в Дружба 1 няма много път. Ето какво съзряха очите ми:
С няколко думи- ако инвалидът благовори да си паркира колата на така указаното място, заобиколи сградата от другата страна и се добере до рампата … там го чакат разбити плочки и натрошен бетон.
Бас, че боята за мястото за паркиране е по-скъпа от цимента…
Ето как работят някои 😀
RESPECT 😀 😀 😀
_________________________________________
Как да познаем, че в сградата има IT-та?
Ако снега не е опикан, то ще има нещо такова:
_________________________________________
Редовното творчество по масите:
___________________________________________
Нов Стол за Колегата 😀
Това е разказ за Пиу – такава, каквато е.
Най-чудесната, най-прекрасната, най-най-най котката!
Котката не желае да ака, ако не съм си вкъщи.
В момента, в който си отворя очите сутрин се изхожда, и вместо да правя кафе търча да и чистя, защото изпада в истерия, като не е изчистено на минутата.
В момента, в който затворя входната врата вечер и си събуя обувките тя вече е на път към тоалетната. Щом съм седнала на масата с компютъра и е сигурна, че няма да ходя никъде повече – това е обикновено на около петата минута откакто се прибера вечер – тя вече се е изакала.
Най обича да ака точно, когато седна да вечерям – това е явно нейният принос към апетита ми.
Докато не изчистя не спира да врещи обидни думи на котешки.
Ако не се прибера вечер всички врати из къщата се отварят, проверява се къде съм с жален вой, после се ляга да се спи на шкафа в коридора и се виси там докато се появя отнякъде.
Вчера останах да спя у приятелка и днес майка ми ужасено ми писа на скайпа, че котката не ще да ака.
Убедила се е да се изака едвам след като майка ми е висяла стаята ми около час.
Котката не ми дава да се къпя и да ходя до тоалетната – когато ме изгуби от поглед вие жално. Даже се натиска да влиза при мен в банята, после ме бие и ме дере, че се мокря с ах, толкова гадната вода!
Случвало се е да не я пусна и да вие така истерично пред банята, че нашите да ме помолят да излизам скоростно, че съседите да не викнат полиция.
Мрази ми колелото. То стои на балкона .. обикновено.., но оня ден го оставих в коридора.
Котката ходИ да го бие с лапи, преследвА по ред на номерата всеки от хората вкъщи, скъса ни ушите със скандалите си, изтормози ни зверски, докато се сетихме да го махнем. Махнахме го от коридора и се укроти…
Тази котка не се гали. Идва да се гали само, след като съм се къпала и вечер, преди да заспя.
След къпане направо настивам заради нея, защото както си седя с хавлията и си пуша, тя идва, буквално с едно огромно МЯУ и още по – голямо, оглушително МРР МРРР МРРРРР и ми ближе водата, която се стича от косата ми, ближе ме по носа, ръцете, краката, сяда и настоява да бъде галена поне половин час, а аз вися по хавлия.
Вечер, като загася лампите и си легна, тя се тръшка отгоре ми и настоява да я галя пак половин час, иначе ме издира където и падне, или се опитва да разкъса чаршафите.
Ако не съм си легнала след 12 започва да нервничи и да се кара, ако има някоя дреха, метната на стол или нещо веднага я отвлича и се увива като пашкул – покрива си очите, да не и пречи ламата. Ако няма никакви дрехи из стаята ме тормози с писъци и тупаник докато си легна, или докато поне загася лампите.
Нашата котка е най-прекрасната! 😀
Песента за таралежа – Леля Ог.
Няма да е учтиво да преписвам, за това ЦЪК!
🙂