Неделна разходка 20 км. за два часа :)

в: Тук и там •

04.12.17

@ 3:16 AM

от GattaNegra

Тръгвам аз на разходка до едно комшийско село. Пускам джипиеса на телефона, но няма сигнал. Шмугвам се внимателно на един крайпътен бордюр и кафето (което незнайно защо е на таблото, а не където му е мястото) лииииссс.. върху таблото, касетофона, седалката, задника ми и скоростния лост . До тук беше, значи, хипи манията с торбата с 20 касетки, дето ги спипах преди няколко дни. Нищо, викам си, ще изсъхне. Позабърсах.

(ето тук на тая снимка съхне. Ще го мътя тая нощ, дано се изсуши добре. Котката (Джумерка) вече развлече някакви чарколяци, да видим ще успея ли да го сглобя или ще изплуват догодина, когато се наканя да изчистя.)

пълен текст »

♦ вземи връзка ♦ коментирай

Вождът е мъртъв! Да живее …?

в: So what ? • бунище • Тук и там •

11.11.14

@ 3:47 AM

от GattaNegra

Модерно. Или късно?

=>

Родителите ми като будни млади хора са усещали промяната и не са ми пълнили главата с пропаганда.
Имам бегъл спомен, че приятелките на майка ми се радваха на червилото на една от тях, донесено “отвън”. Беше в златиста гилза. Падна в канала на мивката в банята и трябваше да отвъртят сифона, за да го извадят, иначе мивката щеше да се запуши. Тя си го изплакна и се “начервоса”. Смяха се.
Билетите за влак бяха розови.
Съседката беше стюардеса и носеше вносно кафе.
пълен текст »

♦ вземи връзка ♦ 6 коментара

Обицата!!! ТЯ!

в: I Me Mine • So what ? • Today • Тук и там •

01.07.14

@ 10:27 AM

от GattaNegra

Преди две години ми останаха очите в тия обици в един малък магазин и ми ги купиха.

Скоро след това една разсеяна кола удари нашата и аз докато пърхах в суматохата изгубих едната обица.

Сумарно съм прекарала поне три дни, пълни, да търся такава обица из Мрежата. Пращах писма на някакви производители, дистрибутори, пращах снимки – нищо. Никъде нямат такива, никъде не са и чували къде мога да поръчам същите.

В самия магазин ми бяха обещали да ми се обадят, когато получат новини мога ли да си купя нови същите, но до ден днешен ни вест, ни кост.

Вчера, на връщане от Каварна, решихме да се отбием пак от там (магазина е на над 300 км. от София) и що да видиш! Моите обици ме чакат на витрината!

♦ вземи връзка ♦ 1 коментар

Връх Мусала

в: Today • Тук и там • Хоп-троп! • Щрак! Марийка... •

25.09.11

@ 2:35 PM

от GattaNegra

Пътувахме с автобус до Самоков, от там с маршрутка до Боровец и после с лифт, след това с крака.

Идеята беше да се качим до някоя хижа, обаче крайният резултат беше вр. Мусала и три дни мускулна треска.

Гледките са невероятни, имаше маса народ и беше топличко.

Отвреме навреме има каменна пустош, или езерце, или поле и коне.

На върха изядохме най-гнусните сандвичи ЕВЪР- мероприятие, което трябваше да е победен пир, но излезе фиаско 🙂

Беше доста приятна разходка, особено, ако игнорирам магариите по пътя.

* Снимките не са правени лично от мен

♦ вземи връзка ♦ коментирай

Neos Marmaras 2011

в: Тук и там • Щрак! Марийка... •

10.08.11

@ 3:55 PM

от GattaNegra

Това лято пътищата ме отведоха и до Neos Marmaras – Гърция.

Беше страшно чудене с какво и къде да идем, най-накрая хванахме микробусче на Планет от София и ни стовариха в това слънчево място.

Това беше гледката от прозореца. Настаниха ни в “студио” – домакинът беше много любезен дядо. В началото резервацията, типично по нашенски беше объркана, но гърците ни настаниха в една много яка стая за вървата вечер, понеже при тях нямаше място.

Тук го дават, че залязва, но си грееше задоволително през цялото време.

Плажът не беше кой-знае какво, но не пия кафе за 6 евро всеки ден.

Водата беше обаче СТРАХОТНА! Морето – топло и ласкаво, точно като в книгите на Джералд Даръл. Аман! А така се надявах да не ми хареса! Сега трябва да отида навсякъде!

Имат си от тези гадни стържещи животни, които, както се оказа, започнаха да ми липсват някак си на родна земя. Дзидзики.

Тези патици живееха по градските плажове. Имаше голяма табела “Не хвърляйте камъни по патиците”!

Градската среда е като Созопол – мърляво, сергии и кръчми навсякъде. Интересно, че храната и пиенето бяха поносимо скъпи, но джунджуриите бяха по-евтини, отколкото у нас.

Докато обикаляхме из градчето намерихме това на стената на един завой на пътя.

А това дърво ми стана любимо.

* Снимките не са правени от мен

♦ вземи връзка ♦ коментирай

Морски приключения

в: Today • Тук и там • Хоп-троп! •

03.09.10

@ 3:11 AM

от GattaNegra

И така, славната ни компания се наторвари на 15-ти Август в бубу-то и потеглихме към големиия син аспирин.

Ненужно е да изпадам в подробности относно пътуването. Достатъчно е да спомена, че в едната кола имаше бременно момиче, а в другата съвсем малко бебе. Никакво пушене в колата (и по-добре, защото 4 възрастни човека и едно бебе само от дим имат нужда), често спиране (аз така обичам и без това) и бвано каране (и това не е крайно лошо нещо).

Тръгнахме около 4 часа през нощта към Бургас и в 11 бяхме там.

След шокиращото откритие (хе хе хе!), че в Бургас имат не една, а цели три Billa-и, моите приятели все пак ме откриха и си ме прибраха. Не тръгнах с тях в петък, защото не ми се ходеше на Spirit of Bourgas. Те обаче изглеждаха доста доволни…

Не след дълго най-сетне се озовах на плажа в Ахтопол.

Той е .. нелицериятен, меко казано. Даже май имаше и едно умряло делфинче. Или може да е било друго нещо… Цялата компания, както никога в пълен консенсус отсъди: “Тук повече не!”.

На следващия ден се занесохме до Арапя. И това беше “грешката” ни, защото се оказа, че там има място, водата е чиста, има спасители, не ти дерат пет кожи за един чадър и освен това е пълно с приятели и познати на този и онзи и купонът ще е щур.

Под щур купон визирам всички останали, защото аз на третата вечер успях да се простудя, освен това си лягах с кокошките, защото на-море-си-е-на-море и не излизах от водата, та едва ми оставаше сила да ям вечер.

Първата вечер паднах като талпа на леглото и се намерих в същата поза сутринта.

Втората ми беше адски горещо, поради което се изнесох на двора със спалния чувал и се проснах на един шезлонг “само да изчакам да стане по-късно и да се разхлади”, но установих, че там си ми е идеално и си заспах като котка в пране.

Третата вечер – онази, в която настинах така тъпо (ами в Ахтопол нямаше топла вода, понеже бяхме всъщност в собствено бунгало на приятели, но бойлерът беше изгорял предния месец, и къпането там със студена не беше проблем, но в него ден реших да се изкъпя посред къмпинга на Арапя с маркуча, но нямах нищо за обличаве..) спах отново в леглото си, или по-скоро кихах там.

Четвъртата нощ преспах под открито небе между две палатки, заслушана в разговорите наоколо и беше страхотно! (те ме караха да вляза вътре, но на мен ми се спеше под звездите!)

Петата нощ отново спах на шезлонга пред бунгалото. Сутринта се събудих от силният вятър, който накланяше смокиновите дървета и размяташе каекво ли не из въздуха. От безопасното укритие на розовия ми спален чувал всичко изглеждаше доста красиво…

Ето снимки от Ахтопол:

Плажът.

На него е кръчмата с великата бисквитена торта и поносимите спагети. Правят и Мохито! ;D

Следва снимка от самия плаж. Прекрасно е човек да се облегне на нещо – да речем надуваемо, да зяпа небето или хората или гората! (да, точно така – на големия плаж на Арапя панорамата надясно е заета изцяло от гора!) Също толкова очарователно ми се струва да си лежа, вълните да ме люлеят и да подремвам, или да си чета вестника, докато си пийвам ледено Мартини от термоса..

Това е снимка от .. и на тази кръчма и забравих името. Макар, че цяла вечер се чудих от къде точно мирише, (а може да е вунял или отходният канал или нещо рибешко изхвърлено някъде, но аз нали с моя нос…) а това място предлагат разни неща, и те са доста вкусни, в керемида или не. Менюто е особено трудно за четене, защото е яко разбъркано, но наистина ми се стори вкусно. Смятам да ида отново, за да се убедя, че е смрадливо и храната е гадна, но се съмнявам да стане така. ;D

И да не чета коментари относно тоалета си! 😀 Това ми е пижамата ;D

Намери се и едно място с добра пилешка супа, но нямам снимки от там.

Аз непрекъснато търсех нещо, което да отнеса от там за спомен, и накрая реших да са магнитчета за хладилник. Е, няма такава глупост – нещо с мидички и т.н., отпред с надпис “Бургас”, а отзад – made in china.  Успях да намеря две без такъв надпис де..

Заминахме си почти разплакани Арапя. Човек не обича да си тръгва изобщо от подобни места!

А аз, честно да си призная усетих желание да се прибера в София още в четвъртък вечерта. Както ми беше настинало  за капак в петък заспах на плажа.  Да си изгорял и да кихаш не си е работа! А и ми стана много мъчно за котката, нашите и .. някои други хора..

Планът беше да останем една вечер в Бургас и да отлитаме към София. Аз подло си мислех как ще пия едно кафе и ще се петна на влака, за да съм си вкъщи още на другата сутрин.

Там, в шареният и шумен Бургас най-сетне се запознах на живо с Женина.

Говорили сме си и сме станали толкова близки през това време, а не се бяхме виждали лице в лице нито веднъж!

Изключително много се радвам че се запознахме с нея и нейното прекрасно семейство. Ако всички хора бяха като тях Земята щеше да е доста по-прекрасно място!

Естествено не хванах никакъв влак. Разхождахме се и двата дни насам-натам., пихме кафета, говорихме си и тъжни и весели неща и се смяхме. Беше страхотно! Два дни могат да са като два часа.

За жалост и от там нямам никакви снимки. Но пазя достатъчно в сърцето си.

Сега вече има две места, от които не искам да си тръгвам!

А ето я и Жорката! Легнала е и все едно не желае да ме пусне да си тръгна!

♦ вземи връзка ♦ 6 коментара

Тичане в гората :D

в: Today • Хоп-троп! •

30.07.10

@ 10:40 AM

от GattaNegra

Днес станах в 07:15, за да тичам в гората с тати, кучето Лора и още-по-кучето Шаро.

По това време дърветата се събуждат, сутрешните птичи песни вдъхват увереност на кучетата и тичащите, а от време на време, когато изскочиш на полянка се вдига облак от пеперуди. Те уплашено се разлитат от разпукващите се цветове на разните треви и билки и хвърчат като ята от шарени панделки.

Кучетата ни изпреварваха на завоите, бързаха да прескочат първи всяко поточе и огласяха гората с весел бау.

След това, на връщане от напечената вече земя се понася аромат на гора, шишарки, листа, и всякакви други неща, на които в големия град не мирише.

Ееех, ако можеше да съм орел или поне сойка само за малко, да усетя вятъра в перата си докато летя над гората…

♦ вземи връзка ♦ коментирай

Кога пораства един човек?

в: I Me Mine • So what ? • Today •

15.07.10

@ 1:46 AM

от GattaNegra

Не зная отговора на този въпрос. Не зная дали е възможно да се порасне напълно. Наистина има такива хора, които сякаш никога не са били деца, но те според мен са просто болни.

Днес обаче ми се струва, че човек влиза в света на възрастните не, когато спре да си играе с кукли и камиончета, дори не и след първата петата, осемдесетата целувка, а когато смъртта навлезе в живота му.

Почти всеки на моята възраст е губил някого. Или познава някого, който е преживял ужаса и мъката от загубата на близък човек. В такъв момент няма правилни думи, нито правилни действия. Има шокиращи реакции – омраза към всички, твърде тежки напивания, неадекватни изказвания… Някои хора не могат да се примирят със загубата и се дистанцират от околните, общуват с нежелание дори и с близките си.

Общото – гняв, безсилие и мъка.

Именно заради това са въведени традициите – обреди, панахиди и т.н. – за да обединят хората и да не им позволят да се удавят в мъката си.

За тези две години вече трети от по-близките ми хора пое по последния си път.

Вън е лято, грее слънце. Забравих тези дни (поради нямане на време и неприбиране в човешки часове!) да пиша за това как с разните ми там приятели и познати и т.н. висим по басейните и парковете, слънцето грее, аз съм влюбена в света и нищо конкретно, както и в точно едно определено конкретно нещо и всичко около него едновременно. Ходя на работа и си мечтая да съм в отпуска. Старая се да работя три пъти повече, за да свърша повече, като че ли ще си тръгна по-рано от офиса. Работа винаги има, но след това,  когато изляза с приятелите си се чувствам все едно съм на светлинни години, сякаш съм отишла на почивка с всичките си любими хора наведнъж…

А тримата, които си отидоха, вече не виждат небето, не чуват птиците, за тях звездите са угаснали, никога няма да чуят “обичам те” отново.

R.I.P.

Вчера и днес се разхождах по разни гробища. Не зная как точно се чувствам в момента. Сплескано ми е.

Казвайте на хората около себе си, че ги обичате от време на време.

Коментари към този пост няма да има.

♦ вземи връзка ♦ коментирай

Софийски Зоопарк I – Quest completed

в: Today • Щрак! Марийка... •

09.05.10

@ 3:42 AM

от GattaNegra

Вчера с майка ми поехме на път към Зоопарка.

Цел на упражнението – да се намери щъркел, че да си махнем мартениците.

Времето беше слънчево-дъждовно.

Синьото небе и слънцето усмихнато надничаха иззад облаците.

През цялото време ту валя, ту гря..

“Дъжд вали, слънце грее – мечка се жени”.

Само дето в ЗооПарка не видяхме нито една мечка, ако не се брои Енота 😀

Първо чакахме 88 сто години, после пък слязохме на грешната спирка…

На връщане автобуса ни подмина и трябваше да чакаме следващия. Аз щях да умра от глад.. На спирката нямаше нищо за ядене, накрая се залъгах с едни задушени картофи от някаква будка. Дадох три на едно псе, и то да е доволно, а майка ми само ми се смееше каква съм ламя. Следващия път тръгвам към зоологическата само с храна, компас и карта.

В зоологическата градина е чисто, зелено и красиво. Разни птици се разхождат насам-натам извън клетките – например огромните шарени пауни, които подлитват насам-натам и разните стада патки, блатни птици, разни соколоподобни, мишеядни и т.н.

Има доста пълни клетки. Има и доста осиновени животни – май не видях нито едно от големите да няма патрон.

Ето малко снимки. Освен другото забравихме и фотоапарата, та се наложи да снимам с телефона. За това снимките са .. абе вижда се за какво иде реч.

пълен текст »

♦ вземи връзка ♦ 4 коментара