Вождът е мъртъв! Да живее …?

в : So what ? • бунище • Тук и там •

11.11.14

@ 3:47 AM

от GattaNegra

Модерно. Или късно?

=>

Родителите ми като будни млади хора са усещали промяната и не са ми пълнили главата с пропаганда.
Имам бегъл спомен, че приятелките на майка ми се радваха на червилото на една от тях, донесено “отвън”. Беше в златиста гилза. Падна в канала на мивката в банята и трябваше да отвъртят сифона, за да го извадят, иначе мивката щеше да се запуши. Тя си го изплакна и се “начервоса”. Смяха се.
Билетите за влак бяха розови.
Съседката беше стюардеса и носеше вносно кафе.

 После "режимът" падна.

Подпалиха партийния дом.
За пръв път на рождения ми ден нямаше цветя в небето.
Имаше митинги и всички си влачеха децата – развявахме сини знамена и слушахме Битълс по площадите. Бабите и дядовците опяваха..
Портретите на децата с автомати и чичковците с мустаци изчезнаха от стените в училища и учреждения. Няколко години си личеше къде са висели, после боядисаха.

Само че хората помнеха.

Слушах разказите на възрастните как в училище са ги били, за да не пишат с лявата ръка.
От малка баба ми ми втълпяваше, че не бива да вдигам неща от земята, защото може да има бомба, която да ми  откъсне пръстите.
Стрините си шушукаха за изкормени хора, обесени по мостовете. Закачали ги за назидание надолу с главата…  Всички трябвало да минат и да заплюят враговете на народа.
Всички знаеха поне по една история за някого отнесен посред нощ, за да не се върне повече.
И говореха под сурдинка за прасетата.

 Мина време и недоверието намаля.

Хората се объркваха “господин-другарю” и се гледаха гузно.
Скриха детските книжки “от преди”, пълни с дечица с автомати и шапки с петолъчки.
Всички знаеха руски.
Не можех да рисувам звезди и една съученичка ме беше научила да рисувам петолъчка. Учителките се разстройваха..
Научихме се да рисуваме “звездата на Давид“. Учителките пак се разстройваха.
Мавзолеят вече стоеше празен, без охрана.
По улиците навсякъде имаше едни плакати – карта на България, с черепи на нея. Виждала съм жени да плачат пред тях.

 Лепа Брена кацна.

Нямаше ток, нямаше пари, нищо нямаше.
Имаше митинги.
Ние бяхме заети да растем, да се влюбваме и да правим глупости, да учим и да подреждаме живота си.
Майка ми ме научи да танцувам валс в супер-маркета. Такова празно и удобно място за валс къде другаде да  намериш?
Да имаш Видео беше малко по-яко отколкото да имаш грамофон.
Някои имаха мобифони. А някои имащи мобифони ги застреляха.
Събориха Мавзолея.
Имаше още митинги.
“Чужденците” спряха да са феномен и спряхме да им се кланяме.
Появи се Интернет
Върна се царя. След това го изгониха.
Азис остана. Азис има уникални гласови данни. Съжалявам, но Азис не е превърнал никого в меркантилен боклук насила. Меркантилните боклуци създадоха “явлението Азис”.

Това си спомням лично аз от събитията от изминалите 25 години. 
Някои неща пропускам нарочно.

А сега… май вече никой не помни нищо. Сега е важно каква промоция има в Мall-а и нахлузването на някой парцал…

Вече сме на 30

И пак има митинги.
И пак няма пари.
Да имаш грамофон е по-яко, отколкото да имаш видео.
Лили Иванова още пее.

Онзи ден се качихме на Бузлуджа.

Повече за паметника ТУК.
Никога не бях ходила там.
“Летящата чиния” е в плачевно състояние. Подгизнала, оглозгана и осрана.
Много ми се искаше да я разгледам и отвътре, но се отказах. В Пространството има стотици клипчета, дори 360′ панорама на погрома, но само 5 снимки на това как е изглеждала като нова. Забавно е, че някои от хотелите в района имат тук-таме мозайки, чийто елементи много приличат на липсващите от стенописите…

Последно правителството я било върнало на БСП. Те не я искали, понеже нямали пари да я поддържат. Но имат пари да ходят на събор там, на върха?

Има дискусии наместо чинията да се направи пантеон на българските революционери… дискотека и дори казино.

БСП си е построило там великия купол в небето, нека си го задържат.

Личното ми мнение е, че “столетницата” трябва да върне от джоба си парите събрани доброволно от хората по онова време. Да ги използва за възстанови паметника, който сама на себе си е построила и да направи голям и подробен музей на социализма.
Хайде, от мен да мине, за по-евтино може да спестят централното парно, бомбоубежището и кадифените килими.
Може би музеят направен от тях ще е реклама на социализма? Нека! Обаче да сложат и снимките от Белене и протоколите от присъдите “в името на народа”.
Ако им е толкова велика партията, хората ще са привлечени въпреки лошия вкус на историческите факти.

В един форум пише, че под паметника имало тунел до Шипка. Имало и хора, които били влизали там.
Има ли наистина тунел или това са градски легенди?

Като говоря за градски легенди… В разни сайтове чета колко велико е било производството на страната ни преди прехода и как сме били световна сила в икономиката.
Може и така да е било. Но нищо от това не може да извини лагерите, факта, че в магазина е имало само за някои, печатите по краката, опашките за банани …

Хилихме се, че ако спечелим милионите от тотото ще си отворим дискотека в летящата чиния, но на това място не може да се направи увеселително заведение, защото е свято – там е загинал Хаджи Димитър.

Реално не може да се направи абсолютно нищо, понеже сградата е пред разпадане.

А хората правят оригами с паметника, включен е в списъка с най-красивите изоставени обекти и е посещаван от стотици чуждестранни туристи всяка година.
Точно те я снимат и заради тях чинията е известна.
И по ирония точно заради тях ще бъде разрушена, понеже е опасна, а те се врат вътре.

НИЕ..? 

За НИЕ като нарицателно на “моето поколение” не зная, обаче лично аз нямам ясна идея за какво конкретно са скандирали родителите ми по площадите. За свобода? Демокрация? Равни права? Повече стоки по магазините, по – пъстри дрехи и повече пари в джобовете? За живота си? Просто всичко изглежда някак объркано.
А сега, 30 години по-късно, като че ли се чувстват излъгани.
Ами революционерите за какво са се борили? А тези след тях? Те чувствали ли са се прецакани?
Все някой от нещо ни е освобождавал.
Дали само моите родители са успели да ме предпазят от социалистическата действителност, или на всички родени от онова време насам успешно са ни спестили глупостите на строя?
В моите учебници по история имаше подробни статии за далечната история, но близкото минало и комунизма бяха набързо смачкани в няколко урока и учителите ни като че ли се страхуваха да ги обсъждат много много. Самите те не се разбираха кое как е било.

 Какъв е шанса да допуснем същите грешки от незнание?

По телевизията (вече!) вървят новини, според които българите “дават положителна оценка” на Живков. Скоро гледах и някакви предавания относно Л. Живкова и “режима”. Сякаш някак между другото ги изкараха мъченици, те се били опитвали да работят против зверствата, “ЗА” народа, обаче видиш ли Партията и Русия им дръпнали конците…
В СЪЩОТО време бдителни българи тръбят, че Цар Самуил и Хан Аспарух, Левски и Ботев са твърде бегло споменати в учебниците. Оправданието – нямало място…

Не бива да си крием главите в пясъка, защото дупетата ни стърчат.
Историята има навика да се повтаря.

.

* оригинал сн. №1

♦ вземи връзка ♦ обратно