Как се копае гроб.

в: I Me MineSo what ?Домашни любимциосвобождение

24.03.19

@ 12:27 PM

от GattaNegra

Първо, нещо трябва да умре. Никой с всичкия си не копае гробове просто за спорта.

Второ, трябва ти спокойствие. Бързо няма да стане. Копаенето е бавна работа.

Трето, трябва да си носиш вода. Човек ожаднява.

Копаеш и мислиш. Спомняш си. Започват да валят “ако”-тата. Трябва да си съсредоточен и да напипаш ритъма.

Има камъни и коренища. Червеи. Като ти писне и се отчаяш, че не ти стига силата, че времето минава, а не си до никъде, спомняш си как одеве започна на равна поляна. Ей като това петно там, ама там има и от ония, лилавите цветенца.

Като цяло гробът е различна дупка от тази, в която садиш дърво. Оная е весела дупка. Тая-не.

Стъпвай вътре спокойно, но да знаеш, че така копането се затруднява, понеже натъпкваш пръстта с тежестта си.

В началото е тегаво, след това някак преваляш работата и тръгва. От там нататък вече става бързо. Умиротворяваш се.

Скоро си готов. Ръбовете са почти прави ъглите и те. Дълбочината е прилична. Камъните са отделени настрана.

Е, винаги можеш да направиш гроба по-дълбок, пък се сещаш, че искаше да посадиш нещо, но го забрави.

Пускаш, зариваш и си готов?

Не. Тогава потъваш. Понеже до момента си бил фокусиран в конкретната задача, изведнъж цялата окончателност на нещата те шибва в мозъка като с мокър сапунен парцал.

Няма вече… И то няма наистина. Тоя път вече няма време за отлагане, пазарлъци и гледане на другата страна. Няма надежда нещо да си се объркал и ей-сега да се окаже, че всъщност ще садиш малини.

Пореви си. Реването е естествена реакция и си има своя смисъл.

Обърни се и не гледй зад гърба си. Пий два аспирна и се наспи.

Освен ако не ти е това професията, на друтия ден ще си като парцал.

Но всеки, абсолютно всеки трябва да е копал гроб поне веднъж в живота си.

Животът се ражда в смъртта и без нея няма живот.



Homo homini lupus est

в: I Me MineSo what ?TodayбунищеПомия

20.03.19

@ 2:04 PM

от GattaNegra

Забелязвам една противна тенденция. Ше кажеш – падам от Марс, Луната или нещо. Но оня ден под душа размишлявах.
Щом си траеш и чакаш – в болница, на опашка, пред гише, новини, пари, абе изобщо щом ти търсиш нещо или имаш да взимаш, никой не те отразява, нито нещо си дава зор.
В момента, в който имаш нещо да даваш, телефонът става червен, няма време да му се зареди батерията.
Значи сЕкакви лицемерия на цивилицазията можем да си ги наврем в гъза, общо взето.
пълен текст »



Малки победи над страшни врагове. С малки стъпки… FUKIN’ BABY STEPS!!

в: I Me MineSo what ?Today

28.02.19

@ 2:52 PM

от GattaNegra

Пък Цицерон бил казал, че най-страшният враг на човек е той самия.
И е прав.
Скоро разчиствах един шкаф с боклуци, натрупанаи през годините и мислих за това как се променят приоритетите.
Как човек сам си пречи.

Имам да свалям 2 кила от бала, помниш ли? После се добавиха и още две по две , от Англия.
пълен текст »



Свети Трилентин :)

в: So what ?Today

14.02.19

@ 1:11 AM

от GattaNegra

Сетих се за моята съученичка Криси.

Тя слушаше Продиджи, пушеше и пиеше в 5ти клас, искаше да учи в СХУПИ, рисуваше интересно, имаше уста във формата на плюшен гъз, къса подстрижка на черта под ушите, замечтан поглед и Цици. Момчетата си падаха по нея, зубрачките не я харесваха, баба ми не я одобряваше 🙂

Вече не помня кой изпадна в див потрес, когато Криси (или Бубето?) му написа в лексикона стихчето (цялото!) 🙂

“Когато цъфнат Теменугите
и работите тръгнат зле,
еби им майката на другите
и гледай ти да си добре!…”

Чудя се понякога какво ли е станало с Криси?
Надявам се, че е Добре,здрава, обичана и обичаща. Дано е щастлива с някого.

Но…Друга ми беше мисълта.

пълен текст »



Живот сред мъртъвци

в: So what ?Today

08.02.19

@ 1:55 AM

от GattaNegra

“Колко много мъртъвци” е роман на Лорънс Блок.

В него Скъдър е изправен пред привидно неразрешим случай. Трийсет мъже се срещат веднъж в годината в Манхатън, за да отпразнуват факта, че са живи. Ала изведнъж смъртността сред тях тревожно нараства и става пределно ясно, че някой методично ги избива.

Радват си се хората и пляаас…

Но това няма нищо общо с моя размисъл.

пълен текст »



Hello-Win :)

в: So what ?Todayбунище

31.10.18

@ 5:40 PM

от GattaNegra

И тази, както всяка година патриотите, христианите и обикновените дементори ревнаха още от оня ден.

  • Не било НАШ празник – а кое точно е НАШ празник, учреден и започнат от Аспарух и Синовете Му?!
  • Не било библейско – баба Гуси ще се муси, че крадените празници трябва да направят място на още един.. 
  • Не било Християанско – Жизъс му! НЕам даже коментар тука, не.
  • Не било Патриотично – ма разбира се! Патриотично е да идеш да осереш Шипка с кенчета и шишенца на трети Март!
  • Не било педагогическо – ного е яко детето да гледа мама и тати с цигарката, биричката, кафенцетоо, Славиту да гледа, Галка … Ма да се маскира и да тича НАВЪН с другите деца е неприемливо, трябва да кюти пред телевизора, сакън да не развали на родителите си рахата.  
  • Народните будители били ощетени. – от кво бе?!
  • Развратно е – а, щот Дриско и Сузанитка не са… 
  • Реват колко нямат пари, как са болни децата, как е строшена колата, не се разбирали вкъщи..
  • … ня продължавам…

пълен текст »



Това куче си имаше име.

в: So what ?TodayбунищеДомашни любимци

15.10.18

@ 4:13 PM

от GattaNegra

Момчето и кучето тичали из парка.
Изведнъж кучето хукнало нанякъде.
Вчера кучето тича за последен път из парка.

пълен текст »



Това е Живко

в: So what ?Today

09.12.17

@ 3:07 PM

от GattaNegra

Това е Живко.
Живко е печен тип.
Когато сяда в заведение, Живко поздравява сервитьора, казва „моля“, „благодаря“ и „довиждане“.

Живко е мъжко момче, но освен да остави бакшиш, няма да го заболи, ако се усмихне на този, който му наси чиниите.

Не се дръж като задник, бъди като Живко!

 



„Който първо хвали, а после кори – той два пъти е лъгал.“

в: So what ?Todayполитика

14.11.16

@ 12:34 AM

от GattaNegra

Днес избирахме между двама генерали.  Да видим сега всяко магаре ли се казва Марко?  Тоя и оня (генерал) по какво се различават?

“Не подкрепям никого”, замислено с уж друга цел, се превърна в последната отчаяна защита на губещите битката.

Битката, именно. Догодина драматично ще разтъпче белия кон и “ще дойде да ни спасява”, с реплика – синоним на “Аз казах ли ти?!”. Дали ще има някой за спасяване обаче, че булевардът към летището е най-качествено направен в цяла София. Вероятно ще изглежда, че ни спасява от “лошите”, но всъщност – от нас самите.

пълен текст »



по-стари