Тъпо ми е, защото уж съм заобиколена от много готини хора в офиса, а все намираме за какво да се скараме. Няма начин да се сприятеля с никого. Просто не умея да се сприятелявам.
Приятели имам наистина много малко. И как да са повече, като аз или се покривам и никъде не искам да излизам, или не уцелвам изобщо момента да искам да си общуваме. Те може и да са ми най-добрите приятели, на които мога винаги да разчитам, но са твърде абстрактни.. Всеки е много зает и погълнат от собствените си проблеми.. Няма време да се видим просто така.. Не мога да търся хората само когато имам проблем. Или мен да търсят само по работа.
Наистина ли така е направен света?
Работата ми е прилична. Може и да е за стотинки, но не чак жълти… И все пак..
Всеки търси повече от това, което вече има.
Уж бяхме най-красивите и най-прекрасните, а вече н можем да се гледаме. Като погледнеш назад-нищо. Няма спомени, няма нищо смислено. А и напред нищо.
Как стана така? Или може би никога не е било по-различно, а само така съм си мислела?
Трябва да се стегна и да спра да обръщам внимание на несправедливите и нечестни неща. Няма смисъл да се увесва нос.
Само че ми е студено и самотно…
Три котки,луна и бухал.
Може и да съм сама в тъмното, но котките ме пазят, а бухалът лети напред, за да разузнава. Слънцето все някога ще изгрее. Докато дишам – ще се надявам.
Собственикът ЯВНО се окакал, и бръкнал в кацата с меда. Завлякъл клиенти.
И понеже да дължиш пари не е нрестъпление, може би още не ги е върнал.
Но Господари на ефира направиха предавания. После май нещо и с господарите е станало, защото за предаванията от 2008 г. няма информация на сайта им. За 2009 – също.
Сега там спят разни… Нищо лошо, но те не винаги “просто спят”… Уличното осветление ГО НЯМА отново. Между спирката на 88/604 и блоковете 97, 96, 95, 88е тъмно като в рог. ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ!
Хората ги е страх да ходят по улицата вечер.
Пуснах нова жалба. Вероятно резултатът отново ще е половинчат и за малко..
Господари на Ефира е определено полезно предавне. Но дали и сред други техни репортажи резултатът е бил подобен?
Сега кой да се погрижи тази сграда да бъде съборена и разчистена, че да не се приютяват там тъмни субекти? Собственикът очевидно е фалирал, а може и да е в затвора. Но понеже да дължиш пари не е наказуемо можем да го чакаме да вземе мерки векове на ред.
А опасността е реална, всеки ден. Какво се прави в такива случаи?
Жаргонното название порода “улична превъзходна” е придобило гражданственост в българския език, и особено сред градското население. Представлява събирателно понятие за всички видове улични котки (също и кучета), чиито породи не могат да бъдат установени поради многобройни смесвания между различните породи. В уличните котки могат да се открият остатъци от най-разнообразни породи, но най-често те са късокосмести. Окраската им варира от бяло до черно с много петънца и шарки. Уличната котка се размножава, но и умира най-бързо, тъй като никой не се грижи за нея.
—
За пръв път разбирам, че това е ПОРОДА.
Редактирах раздела, като използвах оригиналната статия от ИСТИНСКАТА уикипедия:
И какво огромно изумление ме обзе, когато този особен човек Петър Петров ОТНОВО върна статията в стария вид, изтривайки трите реда, които бях превела.
Ето ги и моите три реда:
Тигрова котка
Шарени, с разнообразие от разцветки. Класическата “петниста” котка (или “мраморна”) е най-често срещана. Шарките и са несиметрични. “Скумриената” или “шарена” котка е покрита с поредица от вертикални ивици по продължение на страните на котката (наподобяващи на шарките на рибата скумрия). Този вид, но на отделни петна се нарича “петниста” котка. И накрая, тъмните ивици на шарките могат да изглеждат като “отметки”. Тези котки са близко свързани с Абисинските котки.
В световен мащаб еволюцията на котката води до това, че някои видове котки се асоциират с местата, на които живеят. Например, петнистите тигрови котки са доста редки извън Европа, където пък точно те са най-често срещани.
Намерих го и може би доста нагло, но поне ПУБЛИЧНО му казах, че никак не е прав.
Ето и доводите му:
Понятието „улична превъзходна“ съществува и е широко използвано,
следователно информацията за него има място в енциклопедията.
Ясно е посочено в текста, че това не е порода котки.
Преместете тази информация в който раздел смятате за най-подходящо
1. Котката има бълхи. Мен не ме хапят други гадове освен комари, но това не пречи на хората из къщата и те да имат бълхи?!
2. Пералнята изгоря. Има пране за две перални и половина… Май нещо е изгоряло, а тя не е в гаранция вече. Такъв модел на Индезит като нашия май няма – поне според Гугъл.
3. Оставих 90 лв. по магазините днес. Само 25 бяха за храна. Само 10 – за Човешка Храна.
4. Имам адски много работа. Днес не успях да я свърша.
5. Боли ме корема. Зверски! И синузита ме мъчи.
6 Спи ми се. Бас, че след малко като стане време за лягане ще спре да ми се спи!
7. Залях килима с кафе. После полях стаята с едно шише биоКил.
8. И лаптопа си залях с кафе. Лепне.
9. Направих си салата от домати. Оказа се, че единия е бил вкиснат. В резултат и тоалетната се запуши.
10. Днес Котката не ще да яде нищо, освен кисело мляко. Седи, гледа ме в очите и казва “НяУ!
Като млад баща на трето мишило се наложи да остане сам.
Взех му другарче.
Първите два дни се гушкаха, после се сбиха.
Тръгнах да купувам нов аквариум. Междувременно разделих техния. Те прояли мрежата.
Сби се с другарчето си и изскочи от кавариума при опит да бъдат разделени.
Падна от 2 метра. На персийски килим.
Парализира се. Нямаше кръв. Ходихме по спешност в “Анимо” в Младост.
Лекуваха го с антибиотик. Нямало да преживее операция такова малко животно.
“Сърцето няма да издържи упойката и операцията. Това е неблагонадежден пациент. Има чувствителност на долните крайници. Давайте течности! Има някаква надежда, за това няма да го приспим.”
Докторите не можаха да го спасят.
Мъчи се три дни. Масажирах го. Топлих го. Давах му вода. Кисело мляко с пипета.
Отиде си.
Докторите бяха казали същото и за баба ми 15 дни преди инцидента с джербила. Със същите думи (без приспиването). И тя почина. 10 дни преди Стамат.
Скоро, точно се бях завърнала от кратко пътешествие из Родопите, един (приятел?) ме попита:
“Тоя Хайтов защо толкова е писал за тия турци из тия родопи?”
Замислих се.
Из нашето Яврово има ли турци? Пък навремето като бях малка възрастните хора ходеха с потури – едни кафяви такива…
***
Имам да пиша курсова работа по политология.
Не можах да избера адекватна тема в началото.
За това мисля да пиша за страха.
За страха на хората да кажат истината.
За страха от това да се признаят грешките.
За страха от това да не знаеш кой си.
Не, аз няма да ровя подробно из разни архиви и няма да задавам неудобни въпроси.. за сега.
Има кого да попитам за нещата, които ме интересуват.
Ако дядо ми.. можех и него да попитам, но дали щеше да ми хареса каквото щеше да ми отговори? Само че за жалост не е…
***
Началото
Има много теории, че и доказателства вадят някои, за принадлежността на населението из планинските села.
Исторически можем да твърдим, че каквито и да са били тези хора, те са били завладявани поне веднъж от турци и поне веднъж от българи.
А нищо чудно – и повече.
Когато някой дойде и ти каже : “Няма значение дали дедите ти са живели тук и на кой владетел са вили верни, на кой Бог са се кланяли и как са се казвали! Ти от днес ще се кланяш на моя Бог, ще живееш ако и както АЗ кажа и ще се казваш и ще кръщаваш децата си както АЗ реша!” ти или умираш в бунта, или се примиряваш – за винаги или временно ...
А тези хора са понесли това и след Руско-Турската Освободителна война.
Хората
Не зная какви са хората по околните села добре. Знам само тези от Яврово. Хора като хора, с очи, уши, усти… Такива, които искат децата им да живеят по-добре от тях, да имат храна на масата и да са им здрави челядта и добитъка. Те празнуват празниците наистина и почитат традициите.
Те са прости хора, необременени от тежестта на материалниите блага.Развъждат, продават, ядат, раждат се и умират без да мислят за таратайки, наложници и парите от наркотици на “наш’те” момчета.
В наши дни са се “очовечили”. Имат телевизия, магазни… Дали и по другите села е така?
Да се върнем в 1912, 1944, 1975, 1983 или 1989 година…
Тогава е имало едни хора, такива като нас, като мен и теб, които претендирайки да е за доброто на род и родина са накарали не веднъж същите тези селяни, по-точно потомците им да си сменят вярата, името, обичаите.
Живели свободно до падането на България под турско робство, те са били веднъж асимилирани. След това турците ги асимилирали пак. После нашите и те ги асимилирали. След това отменили смяната на имената веднъж, само за да я наложат с нова сила няколко десетилетия по-късно.
Какво да помнят децата им? Как да знаят корена и рода си? Те самите дали знаят кои са и какви са?
Не разглеждам как и защо, от кого и по какъв начин са били изселвани тези хора Няколко пъти. Ще го има в курсовата ми работа. После ще кажа и каква оценка са ми написали.
Не разглеждам и как са били малтретирани, изнасилвани, ограбвани и тъпкани от властимащите и в двете държави – тази, която ги е изгонила и купувала притежанията им на безценица, и тази, която ги е подлъгала да “се приберат в родината си” само за да ги остави да мизерстват бездомни.
Разказвали са ми истории на истински хора – занаятчии, фермери и земеделци – бити като помиари, насилвани и прокудени. Хора, в чийто гърди са биели сърца като моето и твоето, жени и деца, всеки с даровете и порците си.
Циганите са калайджии, турците – сладкари и строители, а ние българите какви сме? Имаме кисело мляко, призрака на партията и… ?
Но да оставя това настрана.
Мислех си за тези деца, млади и стари, всякакви хора, които са загинали и чиито съдби са били разбити внезапно и за пореден път заради нечии болни идеи. За това какви таланти са загубени и как последните, които знаят истината скоро ще са мъртви. Как прахта им ще се смеси с прахта на изгорените архиви и никой никога няма да научи какво и как се е случело!
***
Страхът
Страхът на тезии оцелели е от това да не се озоват в ямата на свинете. Бащите на днешните депутати и властимащи пък заспиват и се събуждат със спомена за стореното. Как? Какви хапчета за сън пият, та да не пищят от кошмарите си?
А в историята ще остане едното споменаване на офанзивата.. Освен, ако наистина не пуснат турци да ни пишат учебниците по история!
Ние сме прекалено заети да мислим за това, че живеем в държава без история един живот без чест, живот на хора без имена и мечти…
Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here:
Cookie Policy
