Dum spiro, spero ;)
“Защо ти е пък тоя Twitter?” ме попита един от онези, които вече не са.
Е*а ли го за какво ми е. Защото да речем си нямам… Или нещо да не видя. От любопитство..
Надявам се да ми е забавно.
“Psych“
Сериалът е по момчешки смешен, защото се разказва за две момчета.
Бялото момче на име Шон има татко-детектив. Това, че таткото е пенсиониран не означава, че е намерил спокойствието, необходимо да се наслади на блажени старини.
Макар и вечно скарани, Шон винаги забърква и татко си и приятелят си Бъз в откачени истории.
Шон е консултант към полицията. Той твърди, че е медиум, но всъщност просто е силно наблюдателен, и то за дребни неща, които хората обикновено пропускат. Тайната му знаят само баща му и Бъз.
Разкриват обири и убийства като стой та гледай, а детектив Ласи направо зеленее от яд, още повече, че подчинените му слушат Шон, а не него.
Всеки епизод е самостоятелен. Каламбурите са свежи и най-общо казано сериалът доста ми допада.
Лично аз смятам, че Шон е лигльо 
“Leverage” – В топ пет.
Банда млади мошеници отмъщават на богати задници и връщат ограбеното на ограбените.
В общи линии това е.
Руса мацка с тъжно минало е брилянтна крадла.
Чернокоса мацка със силен акцент е вторият мозък в машинациите.
Красив и убийствен, специалистът им по силови ситуации е направо смъртоносен.
Негър-хакер довършва картинката.
За малко щях да забравя и същинският главен герой – изпечен мошеник, пияница и непобедим покерджия.
Те срещат “клиентите си” къде случайно, къде сами си ги избират. Важното е винаги да всеят справедливост. Лошите трябва да си плащат, нали така?
Сериалът е много добър, диалозите, че и дори смешките – също (почти винаги).
“Medium” много добро, макар и леко лигаво.
Главната героиня е медиум. Започва работа като консултант към прокуратурата. Има три дъщери. Съпругът и е изобретател.
Лиготии на тема “пиленцата на мама” почти няма.
Дамата разследва съвсем сериозни случаи рамо до рамо с храброто ченге Лий Скънлън. Той отначало не вярва в способностите и разбира се.
Общува с духовете на “ти”, дори отвреме на време изкуква. Сюжетът е добре сложен, така, щото не познавам убиеца от първи път.
Сериалът е интересен, предлага една друга гледна точка относно нещата около нас и това как те стоят наистина.
“House M.D.”– откаченият чичо доктор
Този сериал въпреки сериозността си и неприятната тематика (болнични неща) много ме забавлява. Грегъри Хаус е гениален диагностик, дори може да открие заболяване у човек само докато го гледа по телевизията (в един епизод отвлече главния герой от любимия си сериал, защото откри, че има мозъчен тумор и с това му спаси живота).
В непрестанна вражда с целия свят, той успява да е най-дразнещата личност в болницата, най голямото зло и същевременно невероятен късмет, който може да споходи пациент.
Неизлекувана травма на крака го кара да се друса непрекъснато, но дори това не пречи на брилянтната му лекарска практика.
Влюбен е в шефката на болницата, а публиката може да се скъса от смях, докато гледа какви дивашки номера си погаждат той и неговия най-добър приятел – онколог.
Макар да се разказва за странни медицински случаи публиката е пощадена откъм кървища. Диалозите са остроумни, във всеки епизод се случва поне по още едно нещо освен, че пациентът е почти разфаосван докато открият какво му е.
Добър сериал.
“Castle”
Амии..
Значи, това е сериал, в който се разказва за писател-богаташ и неговата кариера на консултант към полицията.
Разведен е поне три пъти, има дъщеря за пример, изкукала майка и откачена шефка. Е, тя не му е шефка официално, тъй като той не се води на работа, но …
Писателят разкрива убийствата почти на игра, представяйки си, че пише книга (а той наистина пише книги после).
Опитва се да свали шефката, но тя е студена като бетон- както и би трябвало, за да се получи поне някаква интрига..
Сериалът е съвременен, смешен, дори леко преигран, но интересен.
Актьорската игра е добра,но все пак The Closer ми харесва повече.
Тази седмица от понеделник до петък беше същинска въртележка.
Та така…
Вчера се прибрах в едно приятно-размазано настроение след много прекрасна (на вкус) служебна вечеря с едни колеги и шефове, и се оказа, че зарядното за лаптопа ми е останало в офиса.
Е, какво прави човек в 10 вечерта без ток?
Страда.
Страдах аз, с бутилка малиново вино и малко Irish Mist пред това..
Оказа се, че любимите ми мръсни песни не са с “дръпни тук, свирни там”, а с АКОРДИ.
Така и не ги научих всичките, но май ще се наложи.
Упражнявах се доста време, отрязах си цели четири нокътя.. Сега не си чувствам възглавничките на пръстите.
Обаче .. спете и сънувайте как ви свиря “Бика Мучо” 
Та това се оказва да е доста интересно място..
Дано има свестни ревюта.
Оказва се, че има само 390 книги на света, за които мога да се сетя от пръв път..
Не е ли тъжно?
Е, пропуснала съм доста заглавия, защото ме мързеше да ги търся, или неща от типа “Татко Барба” (хаха!) но …
Като се замислих вчера, напоследък май не чета толкова много нови книги, колкото препрочитам разни стари, които са ми харесали…
И да .. не съм прочела много “сериозни” книги в живота си…
Радвам се, че светът чете книги и че има такива места.
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer