Dum spiro, spero ;)
Ето какво ми написа майка ми днес:
“Да знаеш, че лютеницата, Която се каза:
“Едросмляна лютеница “Ръченица” е истинска! Не хорце, а ръченица и не к’ва да е, а едро смляна! Котето изплюска пълна супена лъжица с връх и не проължи просто щот’ не му дадох повече!”
Тя котанка си обича лютница, чушки и домати, но явно тази наистина и е харесала :]
Пиу посреща зимата удобно сгушена на библиотеката до масата. Кой я знае защо си навира чицето в лампата. А тя е с енергоспестяваща крушка – не би трябвало да топли един вид…
Вчера си отиде поредният оранжев чаровник, третият в живота ми, любимият котарак на баща ми Пижо.
Преди него бяха Дебелият (Апостол), Постол и братът на Пижо – Кежо, напуснал ни, изчезнал или откраднат в ранна възраст.
В момента ми се иска да можех поне едно стихотворение да напиша за него, но.. не мога. Утре или друг път ще е.
Даже разни ми се подиграват, че плаках за “някаква си котка”, (“котки умират непрекъснато”) като за човек.
Не разбирате, хора! Той беше член на семейството. На вечеря не сядахме без него. Имаше си чиния и си ядеше на масата. Едва ли не си говореше с нас. Даже баба ми го харесва, а тя котки не може да трае.
Обичам те, Пижо!
Сто процента си в котешкия рай и ловиш мишки там, или поне във времето, в което не преследваш котки и не пребиваш останалите слабаци!
Цитирам какво ми написа майка ми тая сутрин относно котката:
[12:57:55 PM] … А Пиу е гениално детенце бе! Днес сутринта, аз си правя кафе и със залепени очи реж морков и тя мяца…
Аз и ръмжа, естествено, тя спира да мяука и аааадски внимателно и премерено си домъква паничката за вода и ми я прасва в кокалчето на глезена. Аз и дадох вода и после видях, че в нейната купичка в стаята е сухо и празно. Значи, когато работата е сериозна, не мяукаме, а вземаме мерки 🙂
[12:58:55 PM] GattaNegra: цццц 🙂 🙂 🙂
Щях да пиша дълъг пост по въпроса колко готини и умни животни са котките, но .. оставям темата недописана и пускам само една снимка на Пиу.
Не е в най-интелигентския си вид де…
![[smile112.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/smile112.gif "[smile112.gif]"){kind=small}
Вчера с майка ми поехме на път към Зоопарка.
Цел на упражнението – да се намери щъркел, че да си махнем мартениците.
Времето беше слънчево-дъждовно.
Синьото небе и слънцето усмихнато надничаха иззад облаците.
През цялото време ту валя, ту гря..
“Дъжд вали, слънце грее – мечка се жени”.
Само дето в ЗооПарка не видяхме нито една мечка, ако не се брои Енота 😀
Първо чакахме 88 сто години, после пък слязохме на грешната спирка…
На връщане автобуса ни подмина и трябваше да чакаме следващия. Аз щях да умра от глад.. На спирката нямаше нищо за ядене, накрая се залъгах с едни задушени картофи от някаква будка. Дадох три на едно псе, и то да е доволно, а майка ми само ми се смееше каква съм ламя. Следващия път тръгвам към зоологическата само с храна, компас и карта.
В зоологическата градина е чисто, зелено и красиво. Разни птици се разхождат насам-натам извън клетките – например огромните шарени пауни, които подлитват насам-натам и разните стада патки, блатни птици, разни соколоподобни, мишеядни и т.н.
Има доста пълни клетки. Има и доста осиновени животни – май не видях нито едно от големите да няма патрон.
Ето малко снимки. Освен другото забравихме и фотоапарата, та се наложи да снимам с телефона. За това снимките са .. абе вижда се за какво иде реч.
А..
На мен жал ми стана.. Ама пък го увековечих 😀
Куче за вграждане …
Сега подреждах малко и намерих непубликувани снимки на Пиу 😀
Ама тоя аквариум съвсем и отесня, трябва да се купува нов 😀
Това е единствения начин да не лежи върху аквариумите на мишките – има си нейн и се задоволява само да ги зяпа 😀
Това е разказ за Пиу – такава, каквато е.
Най-чудесната, най-прекрасната, най-най-най котката!
Котката не желае да ака, ако не съм си вкъщи.
В момента, в който си отворя очите сутрин се изхожда, и вместо да правя кафе търча да и чистя, защото изпада в истерия, като не е изчистено на минутата.
В момента, в който затворя входната врата вечер и си събуя обувките тя вече е на път към тоалетната. Щом съм седнала на масата с компютъра и е сигурна, че няма да ходя никъде повече – това е обикновено на около петата минута откакто се прибера вечер – тя вече се е изакала.
Най обича да ака точно, когато седна да вечерям – това е явно нейният принос към апетита ми.
Докато не изчистя не спира да врещи обидни думи на котешки.
Ако не се прибера вечер всички врати из къщата се отварят, проверява се къде съм с жален вой, после се ляга да се спи на шкафа в коридора и се виси там докато се появя отнякъде.
Вчера останах да спя у приятелка и днес майка ми ужасено ми писа на скайпа, че котката не ще да ака.
Убедила се е да се изака едвам след като майка ми е висяла стаята ми около час.
Котката не ми дава да се къпя и да ходя до тоалетната – когато ме изгуби от поглед вие жално. Даже се натиска да влиза при мен в банята, после ме бие и ме дере, че се мокря с ах, толкова гадната вода!
Случвало се е да не я пусна и да вие така истерично пред банята, че нашите да ме помолят да излизам скоростно, че съседите да не викнат полиция.
Мрази ми колелото. То стои на балкона .. обикновено.., но оня ден го оставих в коридора.
Котката ходИ да го бие с лапи, преследвА по ред на номерата всеки от хората вкъщи, скъса ни ушите със скандалите си, изтормози ни зверски, докато се сетихме да го махнем. Махнахме го от коридора и се укроти…
Тази котка не се гали. Идва да се гали само, след като съм се къпала и вечер, преди да заспя.
След къпане направо настивам заради нея, защото както си седя с хавлията и си пуша, тя идва, буквално с едно огромно МЯУ и още по – голямо, оглушително МРР МРРР МРРРРР и ми ближе водата, която се стича от косата ми, ближе ме по носа, ръцете, краката, сяда и настоява да бъде галена поне половин час, а аз вися по хавлия.
Вечер, като загася лампите и си легна, тя се тръшка отгоре ми и настоява да я галя пак половин час, иначе ме издира където и падне, или се опитва да разкъса чаршафите.
Ако не съм си легнала след 12 започва да нервничи и да се кара, ако има някоя дреха, метната на стол или нещо веднага я отвлича и се увива като пашкул – покрива си очите, да не и пречи ламата. Ако няма никакви дрехи из стаята ме тормози с писъци и тупаник докато си легна, или докато поне загася лампите.
Нашата котка е най-прекрасната! 😀
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer