Токът. .. днес само премигна
22.10.14
@ 1:58 AM
от GattaNegra
Днес в 1:42 имахме щастието токът да спре само за около 3 минути.
Точно изслушах гласовото меню и дойде.
Dum spiro, spero ;)
Днес в 1:42 имахме щастието токът да спре само за около 3 минути.
Точно изслушах гласовото меню и дойде.
~2:00
Спря преди 4 минути, примигна и .това е…
Колебая се не дали, а каква жалба да пусна.
Според мен е пълна свинщина да ни спират тока толкова често и то без предупреждение.
Хронологично:
Всеки знае стария виц:
-“Алоо, пожарната ли е?”
-“Не, тук е ВиК?”
-“А-а-а! И на вас да ви еба майката!”
Оня ден с моя колега, чужденец, си говорихме за битовизми и му разказах как сме се увъртели в малки чинийки за малки свещи и вече са плъзнали из цялата къща.
И той се учуди, пита ме за какво са ми и аз обяснявам “ми почти всяка вечер спира тока, трябва да имам под ръка нещо, да си светя”.
пълен текст »
Долното емпирично доказва, че зрънцето на бунището покълва и избуява независимо от добрите намерения.
Всяка година
Всяка година в началото на пролетта с подкрепата на общината се разпалва една паника, една битова суета и се проглушават ушите на мало и голямо. Телевизията и радиото гърмят с патриотични призиви “да почистим … за един ден”…
… едни медии взимат едни пари, за да рекламират едно мероприятие…
… едни родители възпитават едни деца на едни неща, един ден в годината, а после им показват точно обратното по цяла година…
Всяка година с плам в очите някои от съгражданите ни зарязват личните си задачи и се втурват да събират боклук и да чистят градинки и площадки, вярващи, че променят света и че го правят по-добър. Па макар и само за около четири часа.
Всяка година едни други наши съграждани подминават с насмешка средищата на този безсмислен труд, по-отдалече разбира се – сакън да не ги привикат в екшъна. Облечени с неделните си дрехи, дамите плякат с токчета в пролетната кал, а господата гнусливо внимават да не допрат някоя кирка или лопата, запушват си носовете и устите, за да не се нагълтат с прахоляка, вдигнат от стрините с метлите. От друга страна, чистещите граждани, макар и наврени до глезените в калта, гледат тези странници от високо, смътно съзнавайки, че доброволното чистене на (не само) чуждото бунище им носи някакво класово превъзходство. Па макар и само за около четири часа.
Нали и аз като кифлите, от гръцкото море какво да си донеса – взех, та си купих шнолка.
Точно на тръгване, гордо окичена с новата дрънкулка и тя ПРАС! падна на земята и и се отлюпи едно парче, хвръкна някъде…
Оказа се, че не е дървена, както предполагах, а от нещо много подобно на пластмаса. Струваше около €7. Пълна фалшификация 😀
Дразних и се ден два, мислих за епоксидни смоли и акрили някакви, даже ми хрумна да ида да досаждам долу в салона за маникюр да ми я запълнят, но ме осени идея.
Е, за почти девети ден намерих само тази, и то на плажа на пристанището:
Неос Мармарас може и да има повече животинки във водата близо до брега, но като цяло и плажа и морето са в пъти по-мръсни. В Toroni поне в настоящия момент е по-чисто, не само морето, улиците, но и пясъчната ивица, с по-малко фасове и пликчета.
Преди 3 месеца с комшийката садихме райграс пред блока, копахме. Мъжете викаха “браво, браво!” и подминаваха.
Децата ни се смееха.
Жените тактично забавяха ход, оглеждаха ни и повечето видимо премълчаваха онова “Вие сте луди!“, “Друга работа нямате ли?“, “Това няма смисъл!“, “По-добре си родете по едно дете!“, което промърморваха някои от съседките.
Само един чичо стана от сянката, остави бирата за малко и дойде да хване мотиката, да помогне.
Правихме пътека, да се минава без да се каля човек. Питаха ни “Каква полза имате?”
Тревата едвам се хвана, от потопа гние, от жегата вехне. ..
Правих разсад, садих цветя. Стъпкаха ги. Изровиха ги.
Сега гледам един бус с надпис ОЗЕЛЕНЯВАНЕ е спрял, и три руси жени тъпчат по тая трева, носят мебели.
Бунище, т’ва е.
Тикви, растящи всяка на различна посока, със собствено мнение, неподкрепено с каквото и да било, надуто самоопределящи себе си или другите в нелепи категории.
“нераждали жени”, “еколози”, “кучкари” , “плеймейтки”, “мами”, “шофьори”, “бизнесмени”, “артисти”, “търговци”, “фермери”, “журналисти”, “политици”, “производители”… *
Жалка паплач.
Жалка паплач с претенции и вързани очи.
Жалка, претенциозна, късогледа паплач с ръце, заврени в задника и памет, колкото на мишка, с мисловен процес на гол охлюв.
На всяко бунище има и чакали. Ядат мърша.
Свраките се хилят из клоните, а гаргите чакат чакалите да умрат, отровени от боклуците из бунището, та да им изкълват очите.
Има и цветя. Някои са си откровени тръни, други само леко бодливи или пък цъфтят рядко, трети внезапно избуяват и изтикват тиквите, които всячески се мъчат да ги задушат.
И вече никой не помни какво е било преди да изникне бунището.
Бунището сами си го трупаме и докато не спрем, няма шанс да се превърне в розова градина.
Какво би накарало, освен обикновеното безпаричие, един здравомислещ човек да си купи обувки за под 10 лв.?
Дали подобна постъпка е като цяло разумна – да влезеш за сирене и хляб в Кауфланд и да си тръгнеш със сирене, хляб и чифт еспадрили?
Дали е по-добре да спестява човек, носейки старите си обувки още малко, и да си купи такива същите, ама от 66 лв., а не от 6?
Колко време би му отнело, при положение, че знаем всички на какъв хал сме?
Е, бяха жълти, откакто ги купих преди 2 месеца съм ги носила два пъти и са мега неудобни, обаче пък ми напълниха душата 😀