Пречистване

в: I Me MineСънища

27.05.19

@ 1:51 PM

от GattaNegra

Работата е почти довършена.

Скоро всичко ще е зад нас. Споменът за мрачната династия ще избледнее с времето, златото от техните съкровища ще бъде претопено и раздадено, а каменните порти на гробницата ще приласкават бурите и ветровете, докато от фреските не остане нищо за виждане, докато прилепи и кукумявки не върнат понесени на крилете си светлината и живота.

Хвърлям люта димка в последното разклонение – да изпъди дребните бозайници извън тая проклета дупка. Жрицата брътви нещо под носа си и мята още една, със специални съставки – за душите.

Връщаме се два чертога назад, за да изнесем последните денкове.

Изведнъж задухва вятър. Злобен и тревожен. Настава паника. Хора – допреди малко добре организирани и работещи като прецизна машина – тичат наоколо, блъскат се и изпускат предмети.

С жрицата си пробиваме път към изхода. Разбираме, че някой е мародерствал ипо невнимание е счупил неизвестна стъкленица взета от някъде. Веществата от нея, в контакт с лютите димки, факлите и кислорода са подпалили въздуха. Пожарът гори отвън-навътре. Точно на входа се издига огнена стена, ревът на пламъците надвиква мислите ни.

Останките на ще бъдат изпепелени, както беше замислено. Златото, камъните и другите ценни предмети ще се пречистят в пожара.

Отчаяно се втурваме към недрата на пещерата. Мислено броим дажбите си храна и вода и се надяваме скалите на входа да издържат на пожара, за да не се окажем затрупани вътре завинаги.

Петли кукуригат, зачуват се далечни трясъци на тенджери.

Не било второ пришествие, най-ми било алармата. Страшен мерси.

И все пак детайлите в тоя сън бяха супер. ?



Кутия за мрачни мисли.

в: I Me MineloveSo what ?Today

@ 12:22 PM

от GattaNegra

Една кутия. Колкото по-красива и богато инкрустирана, толкова по-добре.
Настаняваш се удобно.
Хващаш противната мисъл, която не те оставя на мира. Тази същата, която те парализира и спира дъха ти.
Може да е страх от провал, страх от общо естество, досада, злоба, нетърпение, завист, “ами ако?..” -та хиляда и едно, кое от тях -все едно.
Здраво, с два пръста, но много здраво я хващаш. Усещаш ли как се напрягат жилите ти? О,да!
Пляс, в кутията, да си виси там.
Сега си представяш кутията подробно, с всички детайли, ключа, ключалката, пантите и капака.
Заключваш я.
Без да се храни от вълнението ти, тя ще отслабва все -повече. А през това време, без тоя тормоз, ще разгледаш и решиш проблема много по-лесно.
След това отваряш кутията. Противната мисъл вече не е кълбо нокти и зъби. Има си бодли, но не носи само болка, а поука. Пусни я да се разхожда. Вече е безопасна.

И така, сега взимам една кутия….