в: So what ? • ниско качество •
28.09.11
@ 3:39 PM
от GattaNegra
Става дума за магазин Стената, намиращ се в Слатина.
Пускам поправка към този пост, тъй като не мисля, че има смисъл да пиша нов. Декември 2013 г.
Озовах се там по идея на другарчето, с което после изкачихме вр. Мусала (даже без да зная къде съм тръгнала, но и снимка имам!) с идеята да проверим нямат ли обувки като за моя милост. Е, не харесах нищо, за това си го качих к португалските кубинки с токчета, и още не ми е минала пришката на петата (то на обувките нищо им няма, но бедата е от некадърния шев дело на един обущар, който поправи едната).
Магазинът продава спортна екипировка.
Най-интересното поне според мен са обувките с пръсти.
Магазинът се намира в някакъв залинял търговски център, от типа на базара в Зала Универсиада.
Отвътре е широкичък, вътре има наистина спортни стоки, но ето какво ме смути искрено и лично:
- Относно стоките:
някои от стоките са видимо залежали;доста от стоките нямат групови И индивидуални етикети с описани размери, цена и материали, да не говорим за други подробности;на адски скъпите обувки липсваха етикети с ясни надписи на български;някои от стоките имат български етикет лепнат върху оригиналния. Например нещо, на чийто оригинален етикет пише “Made in China” на бг. етикета носи гордото “Произход – Швеция”;видях счупени стоки по рафтовете;- Има доста приятна промяна в съдържанието на рафтовете и състоянита на артикулите от тогава до сега. Последният път когато ходих имаха по много и от всичко 😀
- Относно обслужването:
магазинът е тих като галерия и хората разговарят шепнешком, никой не идва да те попита какво исакш, дори и да се вижда, че имаш проблем или пипаш стоката и я разгъваш/развинтваш в съпровод от сумтене и трясък;единственият продавач в него следобед (събота или неделя беше) изглеждаше крайно отегчен и изобщо не му личеше, че работи в магазина – имаше вид на турист. Доколкото подобна външност съответства на магазин за туристически принадлежности аз все пак си мисля, че продавачът трябва поне малко да се държи като такъв.на моите въпроси относно два артикула (в промоция) за промазване на екипировка и по-специално как се ползват отговорът беше “Това го няма в упътването (за другите подобни продукти). Четете в Интернет.” Мооля?!?!?!на момчето видимо не му достигаше убедителност и самоосъзнаване защо е там и как се очаква да работи с клиентите си.- При последното си посещение в търсене на седлка за катерене на щанда имаше две адски любезни дами, които със сигурност се умориха от мен, но не се предаваха и бяха абсолютни ангели, помагаха ми и ми обясняваха за какво да гледам и внимавам. Избрахме ми много добра седалка и съм доволна от нея!.
♦ вземи връзка
в: Today • Тук и там • Хоп-троп! • Щрак! Марийка... •
25.09.11
@ 2:35 PM
от GattaNegra
Пътувахме с автобус до Самоков, от там с маршрутка до Боровец и после с лифт, след това с крака.
Идеята беше да се качим до някоя хижа, обаче крайният резултат беше вр. Мусала и три дни мускулна треска.
Гледките са невероятни, имаше маса народ и беше топличко.
Отвреме навреме има каменна пустош, или езерце, или поле и коне.
На върха изядохме най-гнусните сандвичи ЕВЪР- мероприятие, което трябваше да е победен пир, но излезе фиаско 🙂
Беше доста приятна разходка, особено, ако игнорирам магариите по пътя.
* Снимките не са правени лично от мен
Кусури мога да намирам винаги, но ето основното:
– Лифтът от горе до Боровец има прецакано работно време, и ако хванеш последния (както ние) изпускаш маршрутката, което е тъжно.
Все пак таксито от Боровец. до Самоков е 10-12 лв.
– На автогара Самоков няма работеща тоалетна.
– Сутрин единственото, което става за ядене са баничките от една баничарница, в която здравомислещ човек няма да стъпи.
Няма, ма са вкусни пък!
♦ вземи връзка
в: Бисери • Домашни любимци •
11.09.11
@ 4:25 AM
от GattaNegra
Има разни неща, които хората казват или правят, които просто ме изкарват от нерви!
1. “Котката/ заека / кучето / хамстера задължително трябва поне веднъж да роди преди да се кастрира!”
Айде бе! И ако не роди, преди да се кастрира какво? Често ми се обяснява подробно, че то животното имало разбираш ли инстинкти и ако не можело да роди се чувствало зле. Има инстинкти, ДА! Но когато жлезите са отстранени инстинктите отшумяват!
2. “Животното няма да е същия мъжкар, ако се кастрира!”
Ще се депресира ли? Не, драги, колкото и да ми се иска котката ми да е Гари Каспаров, уви тя не е и нищо не разбира от цялата история! Ние сме онези, които се депресират, нашето ЕГО е наранено, а не това на животното! Няма да ти режат на теб топките, а на него!
3. “Кастрацията е много опасна операция и е по-добре да не се прави!”
ОКЕЙ! Съгласна съм, че е по-добре и за животното и за човека да се спести кълцането и следоперативния период, НО! През цялото време, в което животното се подчинява на инстинктите си има опасност да избяга точно заради тях и да пострада, да го нарани някой или да се сплеска долу на тротоара или се озове под някоя кола точно заради инстинктите си. Освен това в градска среда да има разгонено куче или котка може да коства на човека даже жилището и позитивната нагласа на съседите! Хапчетата и инжекциите срещу разгонване са доста вредни, почти съм склонна напълно да повярвам, че е доказано вече.Операцията е сравнително евтина, рутинна и сравнително добре понесена от повечето животни.
4. “Моето животно трябва да остави наследници.”
Ооо! Дааааа! Точно твоето животно е най-прекрасното и най-уникалното. Обаче само за теб и близките ти.
А имаш ли идея след като се родят тези наследници какво ще стане с тях? Мислиш, че ще ги подариш? Ще ги продадеш? Не ти ли писна да четеш обяви като тези:
“Подарявам декоративен заек. Нямам възможност да го гледам.“
А като го взимаше не ти ли хрумна, че ще ти писне!?
“Питър търси дом! Едва прогледнал, Питър беше изоставен в кашонче пред един офис…“
И го е изоставил точно някой такъв, който е смятал своята котка за най-прекрасната и достойната да има потомство!
“ХУБАВИ И ЕВТИНИ ПЕРСИЙСКИ КОТЕНЦА – Продавам различни персийски котенца, цена от 150 до 350 лева.“
Тези пак са безпродни мелезчета! Поредният, който е чифтосал две разгонени котки и се опитва да пробута домашни котета без сертификат и то не за 10, а за над сто лв.!
“Полу персийски котета-30лв“
Поредните мъничета с неопределен произход, които срещу тази скромна сума ще напуснат развъдника за мелези само за да може скоро следващото котило да напълни джоба на разплодчика.
“Персийско-ангорски котета – Котетата са 5 от майка сива класическа персийка и баща ангорец бял на черни петна. … Двете черни котета са 80лв, а двете бели и кремавото са 140лв“
Освен, че са мелези, даже и пари им иска, и то по цвят! Не стига, че персийките са нестабилна порода, не стига, че трудно се постига стабилно животно, за да оцелее, ами и ги кръстосват с какво ли не и после се чудят как да ги крепят живи!
5.”Аз нищо не разбирам от породи, обаче като я гледам ми прилича на…. Моля ви, понеже повече разбирате, погледнете и ми кажете: моята котка не е лиии…” Щом прилича на някоя порода, сигурно поне пра-дядо му принадлежи към нея! Трябва да кажа на всички! “
Мммм.. не! НЕ Е! По-скоро трябва да си траеш, за да не се излагаш. Смятам репликата ” Не е ли …порода според Вас?” за абсолютно малоумна! Животно БЕЗ родословен сертификат НЕ Е породисто. Родословните сертификати се издават от лицензираните клубове, в които работят лицензирани селектори, които знаят кое с какво да кръстосат за да запазят породата.
Порода, това е селекция от определени гени, която трябва да се поддържа и да се внимава кое животно с какво се кръстосва. Правят се генетични изследвания и родословни дървета, като се отчита степента на родство на животните.
Някои породи имат и класове. Персийките например имат Изложбен клас, клас за развъждане и клас Домашен любимец.
Много ясно, че ако котка А има сертификат и роди от Котка Б, която има сертификат, то котетата ще имат белезите на родителите, НО! в някои случаи е възможно родителите да са несъвместими, или да да не се наследят някои или всички от белезите.
Все пак ако не е проведена консултация с лицензиран клуб и не са правени изследвания на родителите, ако няма сертификати за родословие, потомството им не може да се нарече ПОРОДИСТО.
6. “На любимеца трябва да се говори лигаво, като на бебе, особено пред камера или пред гости.”
Смятам, че подобно идиотско поведение озадачава по-умните животни, а по-ниско капацитетните се стресират от внезапната промяна на държанието на стопанина, плюс останалите нови лица и неща наоколо.
Тъпо тъпо и пак тъпо!
7. “Паничката на животното трябва да е непрекъснато пълна.”
Някои животни хапват малко, после отиват да си гледат своята работа, сетне пак се връщат… Други свикват да ядат на определените от стопанина интервали и са точни като часовник пред паничката.
Трети пък не могат да се спрат да ядат. Ядат, ядат и после повръщат, за да ядат отново.
Други ядат просто ужасно много и непрекъснато просят.
Това може да се случи и в среда, в която има само едно животно и знае, че нищо не го заплашва, както и в среда, в която животните са много и има конкуренция за храната.
Колкото повече яде животното, толкова по-разширен става стомахът му. Именно за това трябва да има режим и животното да се възпитава да го спазва.
За мен или за котката ми нпаднорменото тегло е еднакво вредно. Образно казано, мен бучка захар или троха хляб могат да ме излъжат, за да не усещам как ми къркори корема и мога да се сдържам, но на котката как да обясня защо и се струва, че е гладна?
8. “Животното трябва да няма достъп до спалнята, кухнята и трапезарията. Ако инцидентно се вкара в някоя стая в никакъв случай не му даваме да се качва по мебелите. То добре живее в банята и коридора.”
Нечувано! Че ти защо изобщо имаш животно?! А знаеш ли как се чувства едно животно, когато изчезваш и го изоставяш в тъмния и студен коридор? Тук просто ме е гнус да пиша. Домашното животно се предполага, че е чисто и обичано, и освен това ВъзПиТаНо. Ако толкова те е страх за мебелите може да ги застелеш или направо иди да ги запалиш. По-добре дай животното на някого и си се радвай на диванчетата на спокойствие!
9. “Щом се види животно – независимо домашно или не, на открито или закрито няма значение – трябва да се вика по него, да се издават звуци и да се правят физиономии, дори да си в средата на разговор и да прекъсваш събеседника си.”
И тук нямам предвид повикване на чуждо домашно животно с разрешение на стопанина с цел погалване, нито повикване на бездомно животно с цел нахранване. (всеки знае, че чуждо животно не се храни, а бездомно животно не се гали – освен, че е опасно за здравето, бездомните животни не обичат и не се доверяват да ги пипат.)
Адски се дразня на такива хора. Това според мен е дребна душица, която сред хората се чувства малка и незначителна. Нали обаче и животните са по-малки и по-незначителни, дребната душица им подвиква, те идват или поне обръщат глави и тя се чувства шеф-диригент, много едра и много важна.
10.” Понеже ние хората сме по-велики от животните, за това те са ми длъжни и аз имам право да правя каквото си искам – да ги ритам и убивам безнаказано. Моите деца имат правото “на игра” да се гаврят с животни безнаказано.”
Имаш.. баба ти…
За щастие обаче има изгледи да се пооправят законите….
♦ вземи връзка
