Dum spiro, spero ;)
Ок, голямата работа! Всички са луднали по FaceBook. Ферми, овце, цветя..
Въобще няма начин напдследъкда попадна сред млади хора на маса и да не седнат да си разправя кой каква ферма има или подобни тъпотии.
Къде отиде добрия стар белот в събота вечер?
Май съвсем сме забравили какво е жив човек и защо хората се събират заедно.
Ще взема да се регистрирам в HateBook!
Long Live HateBook!
Това е една супер полезна книга.
Купих я за порадък за Коледа.
Сега си седя и разучавам акорди с нея.
В тази книга хората се мъчат да обяснят на читателя как да свири на китара, а не кое е нота и кое петолиние, за котео ги уважавам.
Опитвам се да не се поддавам на изкушението да зарежа всичко, защото пръстите ми вече целите са в мазоли.
Нещо ми прищрака тия дни.
И си инсталирах XChat отново.
В IRC съм се запознавала с доста хора – някои от които странни, други направо непоносими … Някои канали като диабладжийския и зеления дракон са изчезнали…
Тези дни си дрънкам акорди на китарата и вися в #metal, #linux, #linux-bg.
Намериха се доста от старите, както и нови лица.
Чудно е как за тези около пет години откакто не влизам редовно нищо не се е променило.
Хората с @ все така си мислят, че са непобедими и безсмъртни, все още има тролове и непоносими елементи.. Но IRC не е мъртво!
Снежният страж, който пази балкона на офиса и / от? пушачите дръзнали да излязат навън във виелицата за да изпушат зъзнейки една цигара.
Тоест аз не вярвам да съм болна от нещо, но този храст покрит със сняг ми прилича на човече…
Лятото ми липсва ужасно.
Ето, всички се превъзнасят по ските и кънките…
Е, да, и аз карам кънки, но лятото ми липсва!
Искам пак да е слънчево и топло!
През прозореца веждам само снежни преспи, а ми се иска да съм си в градината и да гледам как се гонят котетата и пеперудите…
Не ми издържаха нервите.
В момента пред заплата най-много ми се харчат пари.
За това вчера реших да реша да седна и да си направя игла.
Речено-сторено.
Ето го резултата:
Ябълката – манекен беше изядена на финала.
Луднала съм по игли за коса.
Не зная защо, но идеята да си нося косата с игла, а не с ластичКА ми допада до разлигавяне.
Не съм въздишала така по куклите Барби дори наврмето!
Ето какво намерих по темата:
Тези направо искам да ги купя всичките.
А къщата е пълна с мъниста …
Така искам да си направя сама една игла …
Или да си купя някоя …
Нито една от приятелките ми не носи игла..
Дали ще ми е удобно?
Много ми е странно да съмна морето и да виждам елхи и тем подобни украси.
Този уийкенд съм във Варна.
Моля ви се, не пътувайте с Груп!
Това е най- ужасната от ужасните фирми!
И автобусите са им ужасни!
Хората тук са или твърде любезни, или мега сопнати.
Вятърът е просто отнасящ, а в залата за боулинг половината неща не работят.
Оказва се, че съм забравила как се играе флипер, никак не ме бива на някаква много весела игра с левитиращо топче, а в залата с билярда са сложили такъв килим, че човек може сам да се опече на статичното си електричество.
И все пак -не ми се тръгва от тук.
Весело е, любимият човек до мен е нежен и ме прави щастлива.
Посред пътя – двор на музей. Вътре – военни машини, хеликоптери, катери, разни оръдия, фарове, маяци, лодки… Странни едни такива. Сега е мир, а е имало време на война …
Ходихме да видим делфина, но той явно не беше на кеф, защото с влизането ни заболяха главите.
Само малко ме е яд, защото исках и през Бургас да мина…
Мисля, че не бих живяла във Варна за по-дълго, но от един уикенд остават радостни емоции.
Пък тези графити ми попаднаха докато се разхождах по кея.
Е, приятелките ми правят Коледни снимки на котките си.
Ето какъв резултат добих аз, опитвайки се да увековеча котката Пиу на Коледа:
Награбила дребна плюшена играчка, преялата животиня се въргаля щастливо до парното. Да бях и аз котка!
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer
