в: Today • Смешки •
28.10.09
@ 2:35 PM
от GattaNegra
а аз, макар да имам идея къде и с кого ще ходя, нямам никаква идея какво да облека.
Такааа.. помислих, помислих, и го измислих.
Небходими уреди и материали:
- черно кадифе
- тоалетна хартия или салфетки
- черен спрей
- лепило за хартия
- лепило Момент или подобно – хелми да речем
- парче обикновен плат
- сешоар или духаща печка
- разни джувки
- ножица
- четка за рисуване
- парче не много мека тел
Взима се значи лепило за хартия – от прозрачното. Или от онова кафявото – и се намазва по лицето с четка за рисуване. Първото намазване трябва да е внимателно, добре е на лицето преди това да е намазано с крем.
Гадничко е, обаче .. върши работа.
След това отгоре се слагат салфетки/т.хартия.
После пак лепило…
После пак хартия…
Продължаваме в същия дух, докато се образува нещо като маска.
Тази маска трябва да бъде внимателно свалена от лицето, така, щото формата и да остане. На духащата печка или със сешоара много старателно се изсушава.
Сега е правилният момент излишните стърчащи отстрани неща да се изрежат и оформят правилно дупките за гледане.
Парчето тел се огъва по формата и се наглася по периферията. То служи за да поддържа формата в последствие.
С Момент-а или хелмито се залепва обикновения плат от вътрешната страна, да покрие телта. Когато лепилото засъхне минаваме с черния спрей, за да добие завършеност.
С Момент-а или хелмито се залепва кадифето от външната страна. Това може много добре да дооформи маската.
Следва добавяне на джувки, пера, камъчета, ластик за закрепване…
Ами .. това е 🙂
А ето го и моят краен резултат:
>
Много е важно телта да е много добре закрепена между двата слоя плат, за да може маската да стои правилно на лицето. Моята стои даже и без ластик!
Успех!
Happy Halloween!
♦ вземи връзка
в: Today •
25.10.09
@ 1:02 PM
от GattaNegra
Реших да запуша тютюн.
Реших да започна да пуша тютюн твърдо.
Има разни, които казват, че е голяма врътня, или че е много досадно да въртиш цигари. Обаче нали Фройд ли там, кой беше казал, че пушенето е орална фиксация. (фиксация ли беше?Мързи ме да пиПам Гугъл.) Т.е. компенсация на .. с..
Това значи, че можем да свиваме цигари докато другите пушат, и понеже после не ни се пуши сами – да пушим по-малко. какво е това … мануална фиксация…може би?
Достатъчно с глупостите.
Първоначалната инвестиция е:
- табакера – 5 лв.
- машинка за свиване – 6 лв.
________________
Общо 11 лв.
Ежемесечни инвестиции:
- около два пакета тютюн – 7 лв. / бр.
- около три или четири пакетчета хартии – 0.60 лв. / бр.
- два пакета филтри – 2 лв.бр
________________
Общо 2*7+4*0.60+2.2 = 18.60
Така де … има ли смисъл не знам, ама е забавно…
♦ вземи връзка
в: So what ? • Today •
20.10.09
@ 12:42 PM
от GattaNegra
Преди маса време ми ме счупи дисплея телефона окончателно.
На трети този месец си поръчах нов дисплей от един много любезен китаец.
Разликата между електронните магазини е, че не можеш да се пазариш, но и не ти пробутват неща, които не желаеш да си купиш.
Няма досадни продавачки с олющен маникюр и лош дъх, които да са ти обидени от това, че им оставяш парите си, нито се налага да обикаляш да търсиш нещо с часове.
Нацъкваш, поръчваш, плащаш и после чакаш.
Единствения проблем е, че хората така загубват човечността си, нямат диалог.
Иначе -аз си харесах толкова много неща, че само желязната ми воля и факта, че си държа картата празна за да не прекалявам, ме спасиха от маса ненужни покпуки.
Кога ли ще дойде тоя дисплей най-сетне!?
♦ вземи връзка
в: Today •
17.10.09
@ 3:23 PM
от GattaNegra
Почти не ям и не пия у нас. Но “почти” не значи никак.
И ето за това мечтах, мечтах, пък накрая се сдобих с миялна.
Не е кой-знае какво, но мие прилично и безропотно, в колкото и часа през нощта да я накараш все ще мие. И не чупи чаши и чинии, не дрънчи с вилици посред нощ… Чудесна е!
Сега стои на пералнята отгоре, кацнала като някаква квадратна гъска и чака да я натъпча с чаши и чинии…
Кликни картинката, за да видиш от къде я взех! Там има и много яко стихотворение посветено на миялните машини!
♦ вземи връзка
в: Today • Домашни любимци •
02.10.09
@ 7:25 PM
от GattaNegra
Многобройни изследвания са доказали, че животното Котка чува и възприема добре някои звуци, а други не чува или му действат агресиращо.
Добре е, когато се измисля име на новото коте, то да е съобразено със способността на котето да го запомни и разпознава. Все пак това е неговото име, нали 😀
Добре е името на котето да не звучи като команда. В общуването си с хората, животните понякога реагират според “на какво им прилича” казаното, а не според “какво означава”. Пример : Имена като ‘Rum,’ ‘Puff,’ ‘Joe‘ може да прозвучат като ‘come,’ ‘off,’ или ‘no!’ Т.е. котката няма да разбере какво искате от нея.
(Няма да превеждам това – за да не го разваля. От английски е.)
Добре е да не кръщаваме котката на член от семейството, или две животни с едно или подобни имена. А кого викате за закуска всъщност?
Имената трябва да са кратки. За котката ще е по-удобно да помни една или две срички.
Чуваеми и лесно разбираеми звуци в английския език се смята че са:
Твърди съгласни като ‘k,’ ‘d,’ и ‘t‘ .
В Българския език ще да са като “р“, “в“, “з“.
Звуци, които котките не чуват добре:
Меки съгласни като ‘f,’ ‘s,’ или ‘m.
В Анлийския език “С“-то е меко, скрито. В англоговорящите страни хората май не си пъдят котките казвайки “ПССССССТ!” или “ПШШШШШШШШШШШТ!“, те казват “Шу! Шу!” Или поне по филмите 😀 Може би за това “с“-то е писано не при агресиращите, а при нечуваемите.
Например котето се казва Сиси. Излизаме в градината и викаме “СИИИИИСИИИИИИИ!”,а не “ССССССССиССССССССССи!”
Тя чува звънкото “И“, а не шиптящото “С“.
Същото се отнася и за гласните.
Благоприятно е, когато името завършва на: ‘ie’ or ‘y‘ – тоест И.
Тоест, не всяко име е подходящо. Имена като Katy, Deedee, Зоя и Tiger котката ще запомни по-лесно от Fern, Shana, или Merl.
Важно е котката да може да носи името си на всяка възраст. То трябва да е подходящо за пред непознати. Представете си ако котката избяга и се налага да крещите името и в 4 посред нощ по улицата?
Никак няма да и е добре и ако гостите се смеят на глупавото и име!
Добре е да казвате името на котката при добри поводи, за да си направи необходимите асоциации и да идва при повикване.
Не е хубаво да се споменава името и докато и се карате за беля, защото може да си направи отрицателни изводи и да прояви нежелание да отговаря на него.
Ето и какво е написал известният Сър Тери Пратчет в своето знаменито произведение “Автентичната котка” по този въпрос:
ИМЕНАТА НА КОТКИТЕ
Както знаем, всички котки имат по няколко имена. Т.С.Елиът обаче далеч не е успял да изчерпи списъка. Една съвсем обикновена котка най-вероятно ще бъде наричана с различни имена, в случай че:
а) я настъпите;
б) е единственото животно, очевидно способно да ви помогне, що се отнася до тайнственото мокро петно на килима и обезпокоителната остра воня наоколо;
в) вашето потомство я гушка до посиняване;
г) изкатерила се е по таванската стълбичка, Защото Стълбичката Я Има, и после кой знае защо е решила да се спотаи точно зад всичките стари кашони, килими, изоставени къщички на Барби и т.н., и не ще, и не ще да излезе, а после, когато най-после я извлечете оттам за врата, тя ви одрасква приятелски ръката и прави прекрасен скок, с който прелита през отворения капак и кацва върху стълбичката, която на свой ред пада и ви оставя изправен над дълбока стълбищна яма в зимен следобед, когато всички от семейството са излезли.*
[* Добре де, може би това е име, което няма да използвате всеки ден, но най-добре е да имате едно подръка за всеки случай, защото, докато, облегнат на замръзналия воден резервоар, се опитвате да спрете кръвта с безценно антикварно копие на “Бънти”, няма да ви е до това да подлагате на изпитание и въображението си.]
Интересен факт е, че по-малко от 17% от Истинските котки завършват живота си със същото име, с което са започнали. В началото за избирането на име отиват сума ти семейни усилия (“На мен тя ми прилича на Уинифред”), а после, както си текат годините, изведнъж котката открива, че й викат Мяцалото или Плъхоморката.
Което ни отвежда до най-важното съображение при кръщаването на котките: никога не кръщавайте котка с име, което не бихте крещели с напрегнат и притеснен глас по нощите, бъхтейки по тенекиена купичка с лъжица. Изберете нещо кратичко.
Въпреки това обаче най-често срещаните имена при Истинските котки са доста дълги и са в духа на Къшоттамбегадинопроклета, МамоподлеглотоимаСТРАШИЛИЩЕ и Аминебивашедазаставаштам. Истинските котки не носят имена като Винсент Монтджой Фруфру Паундстречър IV, или поне не задълго.
Името трябва да се избира също и по максимална носеща сила през оживена кухня, когато, да речем, торба, пълна с първокласни пържоли, започне лекичко да се прокрадва към ръба на масата. “Сус!” е доста добро.
Египтяните са имали богиня с глава на котка, на име Баст.
Сега знаете защо.*
[* От bastard – копеле (англ.) – б.пр.]
=^_^=
Ще се опитам да намеря статии по темата и да ги преведа, но може и да отнеме време.
Източници
1
2
♦ вземи връзка
