Да изберем Правилното име за котката.
10.02.09
@ 7:25 PM
от GattaNegra
Многобройни изследвания са доказали, че животното Котка чува и възприема добре някои звуци, а други не чува или му действат агресиращо.
Добре е, когато се измисля име на новото коте, то да е съобразено със способността на котето да го запомни и разпознава. Все пак това е неговото име, нали 😀
Добре е името на котето да не звучи като команда. В общуването си с хората, животните понякога реагират според “на какво им прилича” казаното, а не според “какво означава”. Пример : Имена като ‘Rum,’ ‘Puff,’ ‘Joe‘ може да прозвучат като ‘come,’ ‘off,’ или ‘no!’ Т.е. котката няма да разбере какво искате от нея.
(Няма да превеждам това – за да не го разваля. От английски е.)
Добре е да не кръщаваме котката на член от семейството, или две животни с едно или подобни имена. А кого викате за закуска всъщност?
Имената трябва да са кратки. За котката ще е по-удобно да помни една или две срички.
Чуваеми и лесно разбираеми звуци в английския език се смята че са:
Твърди съгласни като ‘k,’ ‘d,’ и ‘t‘ .
В Българския език ще да са като “р“, “в“, “з“.
Звуци, които котките не чуват добре:
Меки съгласни като ‘f,’ ‘s,’ или ‘m.
В Анлийския език “С“-то е меко, скрито. В англоговорящите страни хората май не си пъдят котките казвайки “ПССССССТ!” или “ПШШШШШШШШШШШТ!“, те казват “Шу! Шу!” Или поне по филмите 😀 Може би за това “с“-то е писано не при агресиращите, а при нечуваемите.
Например котето се казва Сиси. Излизаме в градината и викаме “СИИИИИСИИИИИИИ!”,а не “ССССССССиССССССССССи!”
Тя чува звънкото “И“, а не шиптящото “С“.
Същото се отнася и за гласните.
Благоприятно е, когато името завършва на: ‘ie’ or ‘y‘ – тоест И.
Тоест, не всяко име е подходящо. Имена като Katy, Deedee, Зоя и Tiger котката ще запомни по-лесно от Fern, Shana, или Merl.
Важно е котката да може да носи името си на всяка възраст. То трябва да е подходящо за пред непознати. Представете си ако котката избяга и се налага да крещите името и в 4 посред нощ по улицата?
Никак няма да и е добре и ако гостите се смеят на глупавото и име!
Добре е да казвате името на котката при добри поводи, за да си направи необходимите асоциации и да идва при повикване.
Не е хубаво да се споменава името и докато и се карате за беля, защото може да си направи отрицателни изводи и да прояви нежелание да отговаря на него.
Ето и какво е написал известният Сър Тери Пратчет в своето знаменито произведение “Автентичната котка” по този въпрос:
ИМЕНАТА НА КОТКИТЕКакто знаем, всички котки имат по няколко имена. Т.С.Елиът обаче далеч не е успял да изчерпи списъка. Една съвсем обикновена котка най-вероятно ще бъде наричана с различни имена, в случай че:
а) я настъпите;
б) е единственото животно, очевидно способно да ви помогне, що се отнася до тайнственото мокро петно на килима и обезпокоителната остра воня наоколо;
в) вашето потомство я гушка до посиняване;
г) изкатерила се е по таванската стълбичка, Защото Стълбичката Я Има, и после кой знае защо е решила да се спотаи точно зад всичките стари кашони, килими, изоставени къщички на Барби и т.н., и не ще, и не ще да излезе, а после, когато най-после я извлечете оттам за врата, тя ви одрасква приятелски ръката и прави прекрасен скок, с който прелита през отворения капак и кацва върху стълбичката, която на свой ред пада и ви оставя изправен над дълбока стълбищна яма в зимен следобед, когато всички от семейството са излезли.*
[* Добре де, може би това е име, което няма да използвате всеки ден, но най-добре е да имате едно подръка за всеки случай, защото, докато, облегнат на замръзналия воден резервоар, се опитвате да спрете кръвта с безценно антикварно копие на “Бънти”, няма да ви е до това да подлагате на изпитание и въображението си.]
Интересен факт е, че по-малко от 17% от Истинските котки завършват живота си със същото име, с което са започнали. В началото за избирането на име отиват сума ти семейни усилия (“На мен тя ми прилича на Уинифред”), а после, както си текат годините, изведнъж котката открива, че й викат Мяцалото или Плъхоморката.
Което ни отвежда до най-важното съображение при кръщаването на котките: никога не кръщавайте котка с име, което не бихте крещели с напрегнат и притеснен глас по нощите, бъхтейки по тенекиена купичка с лъжица. Изберете нещо кратичко.
Въпреки това обаче най-често срещаните имена при Истинските котки са доста дълги и са в духа на Къшоттамбегадинопроклета, МамоподлеглотоимаСТРАШИЛИЩЕ и Аминебивашедазаставаштам. Истинските котки не носят имена като Винсент Монтджой Фруфру Паундстречър IV, или поне не задълго.
Името трябва да се избира също и по максимална носеща сила през оживена кухня, когато, да речем, торба, пълна с първокласни пържоли, започне лекичко да се прокрадва към ръба на масата. “Сус!” е доста добро.
Египтяните са имали богиня с глава на котка, на име Баст.Сега знаете защо.*
[* От bastard – копеле (англ.) – б.пр.]
=^_^=
Ще се опитам да намеря статии по темата и да ги преведа, но може и да отнеме време.
Lonesome каза:
October 24, 2009 в 11:43 PM
Хм,значи съм избрала правилното име за Жорката. 🙂