Лятото свършва
07.09.09
@ 7:04 PM
от GattaNegra
Завършвам сезона на цветята с това.
Направени са много набързо.
Dum spiro, spero ;)
Направени са много набързо.
Eто, че пак натам ме отвя.
Заварих козите все още там, макар от хиляди глави да са останали едва осемдесетина.
Хората в селото си спомнят с носталгия горомните стада, а аз съжалявам, че не можах да погаля някоя от тези. Много са плашливи с непознати.
Ядох и козе сирене, и беше страхотно! А като малка нямаше начин някой да ме накара да го опитам дори.
Къщата още си стои. И ни чака.
Ето какво вижда тя всеки ден.
Там е и дървото, под което си бях направила градинка като малка. Точно до портата, пред къщата. Така и не успяха да цъфнат онези цветя, защото точно там не е достатъчно слънчево…
Чешмата на двора
Любимият ми бор
Таласъмът, който беше окачен над стълбите и от когото се страхувах навремето.
Ден след традиционния бобен празник честван ежегодно в Радоил бе открита и чешма-паметник на писателя.
Макар в този ден да се разнесе вестта за трагедията, сполетяла корабчето в Румъния, хората проведоха мероприятието. Предварително потготвената програма бе отменена и само малка част от заплануваното бе изпълнено. Дори и малко стопли сърцата на хората в навъсения есенен ден.
Чешмата откриха с речи кметът, съпругата на Гебо.
Изказаха се роднини и хората, които са осъществили проекта.
Минаха кукери от Перник и Челопеч. Да изпъдят злото и да донесат доброто. Казвам минаха, защото се оказа, че от тях доста са сред опечалените заради трагедията с корабчето. Нямаха настроение за традиционните майсторски танци, за това само минаха и подскочиха само за да пропъдят таласъвите и караконджолите.
Времето доста застудя, дори преваля.
Мероприятието продължи с литературно четене в читалището. Изказаха се приятели на писателя. Няма да изброявам поименно, нека никой да не се обижда, но започна ли, ще излезе статия два лакътя!
В кметството
се вдигнаха няколко наздравици. Забелязахме колко оригинална и колоритна е българката.
От няколко години насам в него се провежда международен фолклорен фестивал, известен под името “Бобфест“. Шареното множество, традиционните носии и разбира се – фасулът приготвен по оригинални рецепти правят този празник желан и весел.
Пред читалището се мъдри емблемата на феста, а жените разсипват фасул в дъното на черковния дворл
Аз не можах да присъствам. Всичко е свършило на пети септември, но и днес на шести човек има възможност да опита вкусните ястия.
Църквата е много красива и добре поддържана. Нацъфтели и благоуханни стръкове радват душата с красотата си.
Малко го преработих.
Ето го оригинала.
Тогава ми се стори направо труден за рисуване, но сега може би защото имам повече опит ми беше много по-лесно.