В района на жк. Дружба 1 на 10 Юни 2008 г. бе намерен предмет, за който се предполага да е ваш.
По-интересно е, че е намерен в тревата,където играят ДЕЦА!
Как ще коментирате, преди да бъдат сезирани медиите и общината?
Ако предметът не е ваш, то поне ми кажете коя организаця използва този вид стрели?
П.С. Пиша Ви толкова късно, защото от “БЕЗ ДОМ ” ми отговориха чак сега.”
и го изпратих, заедно с прикачени снимки на ecoravnovesie@orbitel.bg. Сървърът обаче ми върна писмото.
<ecoravnovesie@orbitel.bg>:
195.24.32.29 does not like recipient.
Remote host said: 550 5.1.1 <ecoravnovesie@orbitel.bg>: Recipient address rejected: User unknown in virtual mailbox table
Giving up on 195.24.32.29.
Сега се пробвах да го пратя на office@ecoravnovesie.com.
Интересно, какво ли ще ми отговорят?
И ако тонът ми е недружелюбен – помисли си как ще се чувстваш, ако ТИ се набодеш?
Моля Ви, приемете моите поздрави от обратната страна на Луната.
Защо от там ли?
Защото там е тъмно. Много тъмно и много студено.
Толкова тъмно и студено, колкото е и след мръкнало в столичния квартал “Дружба” 1.
От няколко години започнаха да се стапят уличните лампи, абажурите им, крушките им, че накрая чак и стълбовете им вече не си личи къде са били.
Аз съм на 26 години. За толкова малко време мога да се похваля : виждала съм доста неща.
Успях да заживея с това, че вместо човещина и достойнство в днешно време лицата на хората се превърнаха в маски на страх или гняв. От очите им не струи светлина, в тези прозорци към душата е тъмно и пусто.
Успях да оцелея в какафонията след 1990-та, когато вместо бленуваните албуми на “Бийтълс” и “Щурците” хората започнаха да подаряват на децата си Глория и Лепа Брена.
Наркоманите са на всеки ъгъл.
Хокат баба ми, че искала да и носят пенсията на крака / тя е инвалид 1 степен/, а строят на ЦИГАНИТЕ къщи…
и т.н., и т.н., Вие знаете за какво говоря.
Не успявам обаче да проумея- защо се удържат всеки месец пари от заплатата ми, защо попълвам данъчна декларация и защо плащам данъци.
Не е ли за да се пълни хазната, а после от нея да се заделят средства за благоустройство и поддръжка на градската инфраструктура?
Ако е така, тогава защо улицата по която се прибирам вечер е тъмна като в рог?
Всяка вечер в края работния ден, след като сляза от омазания, скърцащ и полу-разпадналсе ветровит автобус на спирката пред бл. 108 в “Дружба”1, след като издиря оцеляла от набезите на пироманите, клошарите, ЦИГАНИТЕ, ентусиастите и царят-Време кофа за боклук, за да изхвърля в нея скъпоценното билетче от 0,80 лв., без което вероятно с рацепената си от “любезните” контрольори глава даже и до “Пирогов” няма да успея да стигна, аз се промъквам като крадец по тротоара, през улицата по пешеходната пътека, отнасям няколко псувни – защото в 20:30 часа вечерта бизнесмените искат да си карат колите със 120 км/ч, а не с 50 – и вместо да си отдъхна, че най-накрая съм “на другия бряг”, аз вадя лютия спрей и запалката и се моля “Нека да не е Тази вечер, Господи!”.
Започвам да се пазаря, както всеки неверник, че от утре ще се моля преди всяко ядене, ще прощавам на всички, ще давам пари на бедните, ще ходя на църква всяка неделя и ще измия прозорците, а не както само и обещах на баба ми преди сума време. Само да не е Днес, да не ми се случи Пак, да Стигна, само до входа да се добера, а ако ще и Луната да падне и да се счупи на парчета след това….
Така, покрай оградата на кой-знае какво, там, където имаше един самолет, а после го подпалиха, в мрака стигам до градинката с изтърбушените пейки, дето си играех като малка, и започвам да се ядосвам: “Защо не се прибра с тролея, патко?”
Вече е 20:40, а аз още съм ужасно далече от къщи.
Беше 23:10, сряда, когато се прибрах с тролей 11, слязох на спирката пред “СИМЕ” и тръгнах към къщи. Връщах се от някъде. На гърба ми скочи циганин. Ограби ме естествено. Щеше да ме удуши за дребни пари.
Полицаите после ме попитаха защо не съм изнасилена. А защо се прибирам в 11 ? А дали не съм похарчила парите, за да не ми се кара мама? И това СЛЕД като ми прочетоха биографията, след като знаеха точно каква ми е месечната заплата и след като ме държаха разревана в районното до два сутринта.
Намериха се поне 6 жени в съседния блок и в моя да разкажат и те как и кога са ги обрали. Само че не пред полицаите, а в кафенето…
Е – ето за това не се прибирам по тъмно с тролея. Защото И там на спирката няма осветление. И между 88 и 96 блок по алеята СЪЩО няма.
Тази алея не е по-дълга от 80 метра. От двете и страни има блокове. Но е дяволски тъмно.
Минаването от там е като пропадане в черна дупка. Като в ърбан-каньон.
Под терасите на бл.88 спят скитници, зад 96 бл. се крият наркомани.
Разстоянието е два пъти по-малко, но не мога да се насиля да мина от там по тъмно.
Подминавам папурите, слава Богу, че ги остригаха (папури на детска площадка?!), минавам под акацията, далеч пред мен се озърта някаква жена и ситни по тротоара.
Вече съм на улицата, почти по средата на детската градина, подминах мебелния магазин “Тигър 7-М”, от който никой никога нищо не си купува и се ослушвам и оглеждам.
От двете ми страни има нарязани клони, препълнени или обърнати контейнери за смет. Някой си е изхвърлил стария дюшек и .. печка ли е това или шкафче? Вече е достатъчно топло, та утре няма да е там, каквото и да е.
Вървя по улицата, по средата и. Между затворените магазини от двете страни проблясват светлините на “Европа”, местната кръчма и лампите на училищния двор.
Но аз не мога да вървя по тротоара. Там е много много тъмно, сградите хвърлят сенки и ако не се спънеш да си счупиш главата, то поне можеш да бъдеш нападнат без да разбереш каквото и да било.
Стигам почти до блока си, напрягайки очи да различа формите зад и около паркираните навсякъде коли. Нищо.
Адски тъмно е.
Някъде наоколо някой се изхилва. Пияни младежи от купон в съседен блок ?
Иззад ъгъла като зло оранжево око блещи последната улична лампа в нашия квартал.
Взимам последните 20 метра на бегом, трясвам вратата зад себе си и заключвам три пъти.
И така всяка вечер от миналия септември насам.
Преди това се прибирах с тролея. Пак почти тичешком.
Вие сте грамотни и културни хора. Кажете ми – за какво плащам данъци?
Звънях и в градоустройство и в пътно управление и кмета на района си се опитах да намеря.. Нищо. Никой.
“Звънете там и там.”
“А какъв им е телефона?”
“Да не сме справки?!”
…
Как да повярвам, че някой си върши работата, като от години нямаме улично осветление. Инспекции тези хора не правят ли ?
Имаме над 60 зам. министъра.
Само автомобилите им струват колкото уличното осветление на половин град.
Нека те пуснат майка си, дъщеря си или съпругата си да ходи пеша в подобна тъмница?
А докато чакаме министрите да тръгнат пеш, Азис да пропее Jazz и Елвис да се върне, аз само се надявам и се моля да не стане някое убийство там в тъмното.
Защото явно това е начина.
Пияни шофьори убиха и зачерниха не едно семейство преди да се поставят светофари и надлези на не едно опасно място.
Благодаря Ви за вниманието.
Накратко – одобрен е законопроект, в който българският език губи статуса си на задължителен за изучаване.
Няма да е задължителен за кандидат студентите.
Няма да го говорят или да си мръднат пръста да го изучават трцт и цгнт – тоест около 40 % от населението …
Спим ли?
Можем ли да защитим поне езика си от ..
Ще ме обвинят в анти-правителствена пропаганда. Но нашите политици НЕ СА БЪЛГАРИ!
Можем ли все още да се защитим от тях?
Моля да ме извинят драгите люде от други националности и вероизповедания, но в техните държави не опитват да преправят конституцията и да потъпкват националността им, нали?!
Хора! Убиват езика ни!!!
Това ще значи ли, че ще има трск и цгнск училища?
Само за тях си?
А нашите деца как ще общуват с техните? С ножове и сопи? На френски и английски?
Мен ме е страх, а вас?
Направете нещо! Подпишете петицията в защита на езика ни ! Нека живеем в собствената си държава като собственици, а не като гости!!!
“…(4) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: ….. 8. неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище; ….”
“… 18. Престой и паркиране .
a/ на пешеходна пътека, на кръстовище, на спирки на МГТ- /чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП/ – 3 к.т.
б/ активна лента, до спрели МПС – /чл.183, ал.4, т.9 ЗДвП/ – 4к.т.
…”
На това място и без това така трудно се пресича? Има поне една банка, на чиито камери това може ясно да се види!
Как да възпитаваме децата си?
Откакто мутрите се ширят, а обикновените хора се свиват като наказани, децата като ги попиташ не казват “Искам да стана космонавт!” или “Искам да стана лекар“, пожарникар, полицай, футболист, батман и т.н., сега те искат “да станат” митничар, бизнесмен, Бойко Борисов, да работят в ДИТЦ/ВОЛФ, да “станат” мутра, “чичкото дето кара “Паяка”
Къде отиваме?
Ако си паркирам аз Москвича така, на пешеходната пътека, дали няма да бъде вдигнат с “Паяк” на минутата?
В събота времето се развали. Така се развали, че пороите, които валяха щяха насмалко да удавят всички бездомни животни.
Не е това целта на коментара ми обаче.
Нейде към 19 часа – вече беше се стъмнило – попаднах в град Пловдив. Много велики са пловдивчани винаги, много се гордеят с града си.
САМО ЧЕ ! Ето – четири почивни дни, хората щъкат насам-натам, празници са – и в Пловдив няма улично осветление – нито една лампа. Дъжда се лее като от Ада, на струи, а не на капки, чистачките е-е-е-едвам смогват да махнат водата от стъклата, камо ли да осигурят видимост… Кошмар. Улиците – пълен мрак. Табелите – изпокрадени – в центъра на Пловдив стърчат голи колове от пътни знаци … На някои места сме излизали да проверяваме дали изобщо има улица там дето се движим. Само магазини светят мижаво тук-там. За внезапно излезли на платното пешеходци, деца и кучета няма да говоря, че направо се плаша като си спомням.
Ако не са витрините покрай улиците за незапознат с терена човек единственият изход от ситуацията е да отбие колата и да легне да поспи докато отмине бурята и докато се съмне.
Едвам се измъкнахме от този мрачен лабиринт – и то благодарение на това, че шофьора на колата / тати / е много печен.
Да му мисли онзи, който е тръгнал да минава през Пловдив в празничен ден !
Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here:
Cookie Policy
