в: Today •
06.09.09
@ 1:45 PM
от GattaNegra
В Радоил
Люлката на боб-феста къта в пазвата си уличка, кръстена на големия писател Николай Хайтов.
Ден след традиционния бобен празник честван ежегодно в Радоил бе открита и чешма-паметник на писателя.
Макар в този ден да се разнесе вестта за трагедията, сполетяла корабчето в Румъния, хората проведоха мероприятието. Предварително потготвената програма бе отменена и само малка част от заплануваното бе изпълнено. Дори и малко стопли сърцата на хората в навъсения есенен ден.
Чешмата откриха с речи кметът, съпругата на Гебо.
Изказаха се роднини и хората, които са осъществили проекта.
Минаха кукери от Перник и Челопеч. Да изпъдят злото и да донесат доброто. Казвам минаха, защото се оказа, че от тях доста са сред опечалените заради трагедията с корабчето. Нямаха настроение за традиционните майсторски танци, за това само минаха и подскочиха само за да пропъдят таласъвите и караконджолите.
Времето доста застудя, дори преваля.
Мероприятието продължи с литературно четене в читалището. Изказаха се приятели на писателя. Няма да изброявам поименно, нека никой да не се обижда, но започна ли, ще излезе статия два лакътя!
В кметството
се вдигнаха няколко наздравици. Забелязахме колко оригинална и колоритна е българката.
♦ вземи връзка
в: Today •
24.08.09
@ 8:56 PM
от GattaNegra
От доста време се бях замислила за отварящи се комарници.
За да мога да ги откачам през зимата.
И за да мога да сменям мрежата, когато се наложи. Като я опече слънцето, или я скъса котката да речем.
Тя вече свети маслото на мрежата на прозореца, и за това реших, че е настъпил подходящия момент.
За жалост открих, че размерите на прозореца и балконската врата са май нестандартни за нещата, които се продават:
- прозорец- 170х30 см.
- врата – 80 х 220 см.
Имаше в Практикер готови комарници .
- 100х200 см. по 80 лв.
- квадратни – 60х60 за прозорци по 50 лв.
Ето защо реших сама да си направя.
Първото нещо, когато решиш да си правиш комарници е: опищи махалата!
Опищях.
Така се случи, че когато стартирах проекта помагачи много-много нямаше.
За това подбрах най-добрия си приятел Еlmo и се занесохме в Събота до Практикер:
Ето какво си купихме:
- летви за 40 лв.
- пантите са скъпи – 9 лв. комплект от две, аз взех 4= 18 лв.
- пирони 5 лв. ама са 400 гр. мога да скова ище поне 30 комарника
- планки – 3 ъглови по 4 в комплект по 2.50
- магнитни резета – 5 лв. 4 бр.
- винтчета за 4 лв. мога да навивам още 10 години.
- боя 5 лв – ама остана повече от половината, ем и един стол намазах
- четка – 1.20
- коресилин – 4 лв.
- мрежа – 9 лв
- три куки по 20 ст.
- кутийка кабърчета
—————————————————
около 100 лв.
Мерихме с рулетки, рязахме с триони, ковахме с пирони, завинтвахме винтчета и бодохме кабърчета.
И беше весело. 🙂
Сега имам комарници на прозореца И на вратата.
И не пластмасови, а дървени. Също толкова паянтови са :), но сама съм си ги правила 
Е не абсолютно сама.
Първо Elmo се развихри – “Премери това!”,”Отрежи онова!”, “Дръж ги сега тези ето така!”, “Ееей! Това жена с отвертка … ”
Разходихме се отново до магазина за още две летви, защото бяхме срязали на криво предишните, и се заехме с прозореца.
Аз не се справям добре с напасване на панти и висене от прозореца с винтоверт. Също и в меренето ме няма.
Доста се дразня понякогя, че ние хората имаме само по две ръце. Поне една в повече щеше да ми е от голяма полза в придържането на разни неща на място докато ги закова да речем.
Абе с едно изречение – за никъде не си без някой около теб!
А днес намацах с боята докато си пих кафето.
Ето и крайният резултат:
♦ вземи връзка
в: Бисери •
13.11.07
@ 4:37 PM
от GattaNegra
Скоро, точно се бях завърнала от кратко пътешествие из Родопите, един (приятел?) ме попита:
“Тоя Хайтов защо толкова е писал за тия турци из тия родопи?”
Замислих се.
Из нашето Яврово има ли турци? Пък навремето като бях малка възрастните хора ходеха с потури – едни кафяви такива…
***
Имам да пиша курсова работа по политология.
Не можах да избера адекватна тема в началото.
За това мисля да пиша за страха.
За страха на хората да кажат истината.
За страха от това да се признаят грешките.
За страха от това да не знаеш кой си.
Не, аз няма да ровя подробно из разни архиви и няма да задавам неудобни въпроси.. за сега.
Има кого да попитам за нещата, които ме интересуват.
Ако дядо ми.. можех и него да попитам, но дали щеше да ми хареса каквото щеше да ми отговори? Само че за жалост не е…
***
Началото
Има много теории, че и доказателства вадят някои, за принадлежността на населението из планинските села.
Исторически можем да твърдим, че каквито и да са били тези хора, те са били завладявани поне веднъж от турци и поне веднъж от българи.
А нищо чудно – и повече.
Когато някой дойде и ти каже : “Няма значение дали дедите ти са живели тук и на кой владетел са вили верни, на кой Бог са се кланяли и как са се казвали! Ти от днес ще се кланяш на моя Бог, ще живееш ако и както АЗ кажа и ще се казваш и ще кръщаваш децата си както АЗ реша!” ти или умираш в бунта, или се примиряваш – за винаги или временно ...
А тези хора са понесли това и след Руско-Турската Освободителна война.
Хората
Не зная какви са хората по околните села добре. Знам само тези от Яврово. Хора като хора, с очи, уши, усти… Такива, които искат децата им да живеят по-добре от тях, да имат храна на масата и да са им здрави челядта и добитъка. Те празнуват празниците наистина и почитат традициите.
Те са прости хора, необременени от тежестта на материалниите блага.Развъждат, продават, ядат, раждат се и умират без да мислят за таратайки, наложници и парите от наркотици на “наш’те” момчета.
В наши дни са се “очовечили”. Имат телевизия, магазни… Дали и по другите села е така?
Да се върнем в 1912, 1944, 1975, 1983 или 1989 година…
Тогава е имало едни хора, такива като нас, като мен и теб, които претендирайки да е за доброто на род и родина са накарали не веднъж същите тези селяни, по-точно потомците им да си сменят вярата, името, обичаите.
Живели свободно до падането на България под турско робство, те са били веднъж асимилирани. След това турците ги асимилирали пак. После нашите и те ги асимилирали. След това отменили смяната на имената веднъж, само за да я наложат с нова сила няколко десетилетия по-късно.
Какво да помнят децата им? Как да знаят корена и рода си? Те самите дали знаят кои са и какви са?
Не разглеждам как и защо, от кого и по какъв начин са били изселвани тези хора Няколко пъти. Ще го има в курсовата ми работа. После ще кажа и каква оценка са ми написали.
Не разглеждам и как са били малтретирани, изнасилвани, ограбвани и тъпкани от властимащите и в двете държави – тази, която ги е изгонила и купувала притежанията им на безценица, и тази, която ги е подлъгала да “се приберат в родината си” само за да ги остави да мизерстват бездомни.
Разказвали са ми истории на истински хора – занаятчии, фермери и земеделци – бити като помиари, насилвани и прокудени. Хора, в чийто гърди са биели сърца като моето и твоето, жени и деца, всеки с даровете и порците си.
Циганите са калайджии, турците – сладкари и строители, а ние българите какви сме? Имаме кисело мляко, призрака на партията и… ?
Но да оставя това настрана.
Мислех си за тези деца, млади и стари, всякакви хора, които са загинали и чиито съдби са били разбити внезапно и за пореден път заради нечии болни идеи. За това какви таланти са загубени и как последните, които знаят истината скоро ще са мъртви. Как прахта им ще се смеси с прахта на изгорените архиви и никой никога няма да научи какво и как се е случело!
***
Страхът
Страхът на тезии оцелели е от това да не се озоват в ямата на свинете. Бащите на днешните депутати и властимащи пък заспиват и се събуждат със спомена за стореното. Как? Какви хапчета за сън пият, та да не пищят от кошмарите си?
А в историята ще остане едното споменаване на офанзивата.. Освен, ако наистина не пуснат турци да ни пишат учебниците по история!
Ние сме прекалено заети да мислим за това, че живеем в държава без история един живот без чест, живот на хора без имена и мечти…
♦ вземи връзка
в: Today •
15.09.07
@ 9:50 AM
от GattaNegra
Днес, 15 Септември, когато всички млади хора тръгват на училище, за да събират знания и да развиват ума си, в Смолян се случи и друго събитие – тържествено откриха с родопска песен
паметника на писателя Николай Хайтов пред Драматичния театър.
Освен важните гости, авторите на скулптурната композиция и кметските особи, присъстваха като почетни гости и жиелите на село Яврово и изпяха песен, за да почетат паметта на своя любим приятел, писател и човек.
♦ вземи връзка
