Нокти с печат + брутално счупване

в : маникюр •

03.13.16

@ 7:31 PM

от GattaNegra

Най-голямата драма на всяка кифла е счупеният нокът. Уви, често се случва. Лично аз непрекъснато човъркам нещо и през повечето време нямам възможност да отглеждам нокти. Когато от немай-къде успея да ги опазя и после счупя някой, направо се вкисвам.

Миналата седмица, предвкусвайки кефа да си снимам ноктите направени едва предната вечер, така се бях забляла, че  затваряйки вратата на таксито пред офиса успях да си отчупя цяло парче нокът. ПЛЯС ! Отчупеният край дереше и закачаше коса, кожа, дрехи, всичко. Още по-гнусно е, че вероятно хвръкналото парче е останало в таксито. На улицата го нямаше (търсих го! (и колегите ми се смяха!!)). Изплува ми сцената от Мълчанието на агнетата, когато мацката в кладенеца вижда парче изтръгнат нокът между камъните.

Драмата е още-по голяма, когато ноктите не могат просто да бъдат изрязани. При мен всеки опит за рязане с ножица води до осакатяване, защото ноктите ми са много твърди и ножицата ги нацепва кошмарно.

И така, какво прави кифлата, когато в началото на работния ден си е счупила нокътя брутално, наоколо няма салон, в който да поправят щетите и няма време да си изпили всички нокти (понеже е на работа), а пък СЛЕД работа има да ходи някъде?

Изпиляваме само счупеното и забравяме? Да, ама не, понеже при писане на клавиатура по цял ден, един по-къс нокът не е оферта. Като кон с различно дълги крака. Аз на клавиатурата пиша с ноктите, а не с възглавничките на пръстите.

Личното ми решение на тази драма отнема буквално 15 минути и е осъществимо почти навсякъде.

И така – на помощ се притичат добрата стара Капчица и хартийките за цигари, една пила за нокти, пинсета и ножица.

Нокътят трябва да е чист и сух. Имах късмет да намеря едно наследено шише лакочистител и парче салфетка из офиса (все пак сме кифли!).
Едно листче за свиване на цигари се нарязва на адекватно тесни ленти, така, щото да могат две или три да се напластят върху счупеното, застъпвайки съвсем леко здравата част на нокътя.
След това, отгоре и отдолу, се добавят по-тесни лентички за пълнеж. Всяка лентичка се притиска внимателно на мястото си и се намазва добре от всички страни с лепило. Много е важно да няма въздушни мехурчета и набръчкани места. Добавят се лентички докато дебелината не стане подобна на тази на истински нокът. Циано-акрилатното лепило съхне изключително бързо, и като цяло до тук процедурата не би трябвало да отнеме над 5-10 минути.
Изчаква се 15 минути, за е сигурно, че лепилото е изсъхнало (през това време си пишеш мейлите с 6 пръста и артистично вирнат среден).
След това с ножица се окълцват стърчащите крайчета от лентички, недостатъчно твърди, за да се отнемат с пила. Самата пила се използва за цялостно оформяне – изглаждане отгоре, така, че да не си личи кръпката, отстрани и евентуално ако има нужда – под нокътя.
След пиленето се полага запечатващ слой лепило, като много внимателно се минават всички ръбове на кръпката.
Резултатът трябва да прилича на истински нокът.

Добре е да се изчака още десетина минути да изсъхне окончателно (шест пръста, средният вирнат, но писането не спира!).
След изсъхване тази кръпка не отстъпва по нищо на здравина и усещане на истински нокът.
Може да се пили с пила да се мокри, лакира, или да си се разхождаш като дебил с един нелакиран нокът.

В моя случай бях оставила кръпката по-извита и се наложи да я поизпиля като се прибрах вкъщи след работа, кръчмата и клуба. В допълнение минах с полираща пила, за да загладя кръпката съвсем добре.
Мисля, че успях да създам същите шарки, така, че да не личи изобщо, че нокътят е правен след другите.

♦ вземи връзка ♦ обратно