Демон, Юда и Магьосник

в: Книги

06.11.15

@ 12:06 AM

от GattaNegra

Нямам думи изобщо да опиша това изживяване, но ще се опитам. Стигнах до последната страница преди четвърт час, но ми трябваше малко време, за да изплувам от историята. Сякаш съм изяла една огромна мелба и цяла кошница ягоди.

В момента се чувствам като дървар с брадва и клин на състезание по дърворезба, защото ми е доста трудно да изразя възхищението си от  Демон, Юда и Магьосник.

В книгата няма любовни истории, секс сцени или садистично задълбаване в чувствата и терзанията на действащите лица. Като цяло (дори и тези, останали само щриховани), героите имат силна индивидуалност и имат ОБЕМ. Не ми беше никак трудно да си представя всеки от тях до последното перце на шапката. Войните са сурови, смели и все пак хора, с чисто човешки емоции, без много преувеличаване на злия или добрия им нрав. Дамските персонажи са живи, решителни и знаят какво искат. Маговете… явно за тях ще чета във втора част 😀

Това е история за магия, любов, доброто и за древни злини, но въпреки това не се натрапва гледната точка на нито една от страните и определено сложната религиозна система просто-си-е-там съвсем естествено. Религията и социалното разпределение не успяха да ме издразнят по никакъв начин, за разлика от в много други книги.

пълен текст »



Агата Кристи

в: Книги

02.11.15

@ 1:17 AM

от GattaNegra

В гимназията учех с една Люба. Красиво, кльощаво момиче, което харесваше книгите на Агата Кристи. Или пък не. Но все си мисля за Люба, когато стане дума за Агата Кристи.

След маратона от приказки препрочетох всички Китайски Загадки и минах на Агата Кристи по някаква съвсем-случайност.

Ийййххх.. късите и разкази ми харесват, но дългите и произведения определено не са ми любимите. До сега прочетох Безкрайна нощ, египетския роман и последното приключение на Поаро, Десет Малки Негърчета, както и Съдружници срещу престъплението и май само  съдружници ми хареса, и то, защото пак е под формата на различни разкази..

Имам усещането, че щяха да са около наполовина по-къси, ако беше спестено цялото чувстване и тюхкане, описанията на въздишките на героините и напиращите чувства на господата.

Безкрайна нощ e най what-the-fuck книгата, която съм чела след една българска книга, която се занимаваше с чувствата на една тийнейджърка, работеща в завод. Сега не мога да се сетя за името, но май е в кашона за изхвърляне.