Dum spiro, spero ;)
bit.ly/1v0nxDv : 14+ не е моя и наистина сере!
У нас има два броя котки.
Те се мразят.
Като се видят се бият.
Живеят “във всяка спалня – котка”.
До сега всяка от тях имаше собствен кенеф. пълен текст »
Своеобразно миналата и тая седмица откривам топлата вода. Чувствам се странно.
Сметнах “потреблението” на Vivacom-ския ни домашен телефон за последната година (11 месеца!) – 200 минути, няма и толкова. А стандартния абонамент е между 8 и 15 лв/мес. Гложди ме да го разкарам.
Други мобилни оператори (не-БТК!) предлагат и по-изгодни варианти, но на мен ми трябва домашен телефон с големи, хубави копчета, като едно време. За това например “домашния телефон” от Telenor кротко си прашасва в ъгъла.
Със сметките ми от Tеlеnоr също имаше мистерия. пълен текст »
Модерно. Или късно?
=> 
Родителите ми като будни млади хора са усещали промяната и не са ми пълнили главата с пропаганда.
Имам бегъл спомен, че приятелките на майка ми се радваха на червилото на една от тях, донесено “отвън”. Беше в златиста гилза. Падна в канала на мивката в банята и трябваше да отвъртят сифона, за да го извадят, иначе мивката щеше да се запуши. Тя си го изплакна и се “начервоса”. Смяха се.
Билетите за влак бяха розови.
Съседката беше стюардеса и носеше вносно кафе.
пълен текст »
Днес разглеждах СоцМуз и попаднах на една корица на книга.Майка ми каза, че било нормална книга, обаче аз тая корица я видях като корица на криминален роман, а не на детска книга.
На кратко – графичния дизайн от времето на социализма ми се струва доста далечен на фона на днешните тенденции.
Честит първи сняг!
А аз си имам частен водопад у нас 🙁 или с други думи – битовизмите нямат край.
Прибирам се вчера от работа и дружно установяваме теч на тавана над пералнята.
Днес разбрахме, че е спукана тръбата на парното по такъв начин, че тече от 5-тия до първия етаж.
В такива ситуации инфолинията на топлото любезно препраща скъпия потребител към аварийната линия, а те предлагат срещу 25 лв. да дойдат да източат инсталацията. Когато обаче ги попиташ кой може да направи ремонта, любезните служители вдигат рамене. Тази служба била закрита преди 20 години.
Добре, че съседката имаше предвид една фирма.
Съседите пък, онези които не са наводнени, се притесняват, че сега всички в блока ще плащаме за новото пълнене на инсталацията, и как така щяло да се източва, нали преди два дни я били напълнили?
Някак идеята, че ако не се източи сега ще се наложи 5 апартамента да правят ремонти заради цвърчащата вряла и ръждива вода успя да пробие в мозъците им. След като им втълпихме, че ще плащат по-малко, понеже лирата в банята се води цял радиатор.
Всеки знае стария виц:
-“Алоо, пожарната ли е?”
-“Не, тук е ВиК?”
-“А-а-а! И на вас да ви еба майката!”
Оня ден с моя колега, чужденец, си говорихме за битовизми и му разказах как сме се увъртели в малки чинийки за малки свещи и вече са плъзнали из цялата къща.
И той се учуди, пита ме за какво са ми и аз обяснявам “ми почти всяка вечер спира тока, трябва да имам под ръка нещо, да си светя”.
пълен текст »
Е, за почти девети ден намерих само тази, и то на плажа на пристанището:
Неос Мармарас може и да има повече животинки във водата близо до брега, но като цяло и плажа и морето са в пъти по-мръсни. В Toroni поне в настоящия момент е по-чисто, не само морето, улиците, но и пясъчната ивица, с по-малко фасове и пликчета.
Преди 3 месеца с комшийката садихме райграс пред блока, копахме. Мъжете викаха “браво, браво!” и подминаваха.
Децата ни се смееха.
Жените тактично забавяха ход, оглеждаха ни и повечето видимо премълчаваха онова “Вие сте луди!“, “Друга работа нямате ли?“, “Това няма смисъл!“, “По-добре си родете по едно дете!“, което промърморваха някои от съседките.
Само един чичо стана от сянката, остави бирата за малко и дойде да хване мотиката, да помогне.
Правихме пътека, да се минава без да се каля човек. Питаха ни “Каква полза имате?”
Тревата едвам се хвана, от потопа гние, от жегата вехне. ..
Правих разсад, садих цветя. Стъпкаха ги. Изровиха ги.
Сега гледам един бус с надпис ОЗЕЛЕНЯВАНЕ е спрял, и три руси жени тъпчат по тая трева, носят мебели.
Бунище, т’ва е.
Тикви, растящи всяка на различна посока, със собствено мнение, неподкрепено с каквото и да било, надуто самоопределящи себе си или другите в нелепи категории.
“нераждали жени”, “еколози”, “кучкари” , “плеймейтки”, “мами”, “шофьори”, “бизнесмени”, “артисти”, “търговци”, “фермери”, “журналисти”, “политици”, “производители”… *
Жалка паплач.
Жалка паплач с претенции и вързани очи.
Жалка, претенциозна, късогледа паплач с ръце, заврени в задника и памет, колкото на мишка, с мисловен процес на гол охлюв.
На всяко бунище има и чакали. Ядат мърша.
Свраките се хилят из клоните, а гаргите чакат чакалите да умрат, отровени от боклуците из бунището, та да им изкълват очите.
Има и цветя. Някои са си откровени тръни, други само леко бодливи или пък цъфтят рядко, трети внезапно избуяват и изтикват тиквите, които всячески се мъчат да ги задушат.
И вече никой не помни какво е било преди да изникне бунището.
Бунището сами си го трупаме и докато не спрем, няма шанс да се превърне в розова градина.
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer