Dum spiro, spero ;)
Разбира се, не навсякъде, между блоковете няма, но .. все е нещо. Едно добро начало.
Привет!
Моля Ви, приемете моите поздрави от обратната страна на Луната.
Защо от там ли?
Защото там е тъмно. Много тъмно и много студено.
Толкова тъмно и студено, колкото е и след мръкнало в столичния квартал “Дружба” 1.
От няколко години започнаха да се стапят уличните лампи, абажурите им, крушките им, че накрая чак и стълбовете им вече не си личи къде са били.
Аз съм на 26 години. За толкова малко време мога да се похваля : виждала съм доста неща.
Успях да заживея с това, че вместо човещина и достойнство в днешно време лицата на хората се превърнаха в маски на страх или гняв. От очите им не струи светлина, в тези прозорци към душата е тъмно и пусто.
Успях да оцелея в какафонията след 1990-та, когато вместо бленуваните албуми на “Бийтълс” и “Щурците” хората започнаха да подаряват на децата си Глория и Лепа Брена.
Наркоманите са на всеки ъгъл.
Хокат баба ми, че искала да и носят пенсията на крака / тя е инвалид 1 степен/, а строят на ЦИГАНИТЕ къщи…
и т.н., и т.н., Вие знаете за какво говоря.
Не успявам обаче да проумея- защо се удържат всеки месец пари от заплатата ми, защо попълвам данъчна декларация и защо плащам данъци.
Не е ли за да се пълни хазната, а после от нея да се заделят средства за благоустройство и поддръжка на градската инфраструктура?
Ако е така, тогава защо улицата по която се прибирам вечер е тъмна като в рог?
Всяка вечер в края работния ден, след като сляза от омазания, скърцащ и полу-разпадналсе ветровит автобус на спирката пред бл. 108 в “Дружба”1, след като издиря оцеляла от набезите на пироманите, клошарите, ЦИГАНИТЕ, ентусиастите и царят-Време кофа за боклук, за да изхвърля в нея скъпоценното билетче от 0,80 лв., без което вероятно с рацепената си от “любезните” контрольори глава даже и до “Пирогов” няма да успея да стигна, аз се промъквам като крадец по тротоара, през улицата по пешеходната пътека, отнасям няколко псувни – защото в 20:30 часа вечерта бизнесмените искат да си карат колите със 120 км/ч, а не с 50 – и вместо да си отдъхна, че най-накрая съм “на другия бряг”, аз вадя лютия спрей и запалката и се моля “Нека да не е Тази вечер, Господи!”.
Започвам да се пазаря, както всеки неверник, че от утре ще се моля преди всяко ядене, ще прощавам на всички, ще давам пари на бедните, ще ходя на църква всяка неделя и ще измия прозорците, а не както само и обещах на баба ми преди сума време. Само да не е Днес, да не ми се случи Пак, да Стигна, само до входа да се добера, а ако ще и Луната да падне и да се счупи на парчета след това….
Така, покрай оградата на кой-знае какво, там, където имаше един самолет, а после го подпалиха, в мрака стигам до градинката с изтърбушените пейки, дето си играех като малка, и започвам да се ядосвам: “Защо не се прибра с тролея, патко?”
Вече е 20:40, а аз още съм ужасно далече от къщи.
Беше 23:10, сряда, когато се прибрах с тролей 11, слязох на спирката пред “СИМЕ” и тръгнах към къщи. Връщах се от някъде. На гърба ми скочи циганин. Ограби ме естествено. Щеше да ме удуши за дребни пари.
Полицаите после ме попитаха защо не съм изнасилена. А защо се прибирам в 11 ? А дали не съм похарчила парите, за да не ми се кара мама? И това СЛЕД като ми прочетоха биографията, след като знаеха точно каква ми е месечната заплата и след като ме държаха разревана в районното до два сутринта.
Намериха се поне 6 жени в съседния блок и в моя да разкажат и те как и кога са ги обрали. Само че не пред полицаите, а в кафенето…
Е – ето за това не се прибирам по тъмно с тролея. Защото И там на спирката няма осветление. И между 88 и 96 блок по алеята СЪЩО няма.
Тази алея не е по-дълга от 80 метра. От двете и страни има блокове. Но е дяволски тъмно.
Минаването от там е като пропадане в черна дупка. Като в ърбан-каньон.
Под терасите на бл.88 спят скитници, зад 96 бл. се крият наркомани.
Разстоянието е два пъти по-малко, но не мога да се насиля да мина от там по тъмно.
Подминавам папурите, слава Богу, че ги остригаха (папури на детска площадка?!), минавам под акацията, далеч пред мен се озърта някаква жена и ситни по тротоара.
Вече съм на улицата, почти по средата на детската градина, подминах мебелния магазин “Тигър 7-М”, от който никой никога нищо не си купува и се ослушвам и оглеждам.
От двете ми страни има нарязани клони, препълнени или обърнати контейнери за смет. Някой си е изхвърлил стария дюшек и .. печка ли е това или шкафче? Вече е достатъчно топло, та утре няма да е там, каквото и да е.
Вървя по улицата, по средата и. Между затворените магазини от двете страни проблясват светлините на “Европа”, местната кръчма и лампите на училищния двор.
Но аз не мога да вървя по тротоара. Там е много много тъмно, сградите хвърлят сенки и ако не се спънеш да си счупиш главата, то поне можеш да бъдеш нападнат без да разбереш каквото и да било.
Стигам почти до блока си, напрягайки очи да различа формите зад и около паркираните навсякъде коли. Нищо.
Адски тъмно е.
Някъде наоколо някой се изхилва. Пияни младежи от купон в съседен блок ?
Иззад ъгъла като зло оранжево око блещи последната улична лампа в нашия квартал.
Взимам последните 20 метра на бегом, трясвам вратата зад себе си и заключвам три пъти.
И така всяка вечер от миналия септември насам.
Преди това се прибирах с тролея. Пак почти тичешком.
Вие сте грамотни и културни хора. Кажете ми – за какво плащам данъци?
Звънях и в градоустройство и в пътно управление и кмета на района си се опитах да намеря.. Нищо. Никой.
“Звънете там и там.”
“А какъв им е телефона?”
“Да не сме справки?!”
…
Как да повярвам, че някой си върши работата, като от години нямаме улично осветление. Инспекции тези хора не правят ли ?
Имаме над 60 зам. министъра.
Само автомобилите им струват колкото уличното осветление на половин град.
Нека те пуснат майка си, дъщеря си или съпругата си да ходи пеша в подобна тъмница?
А докато чакаме министрите да тръгнат пеш, Азис да пропее Jazz и Елвис да се върне, аз само се надявам и се моля да не стане някое убийство там в тъмното.
Защото явно това е начина.
Пияни шофьори убиха и зачерниха не едно семейство преди да се поставят светофари и надлези на не едно опасно място.
Благодаря Ви за вниманието.
Ха ха …
Прибирам се аз и майка ми ми дава кесийка бонбони.
Много вкусни бонбони.
И казва :
” Я са кат’ са толко вкусни виж к’во пише на опаковката.”
И к’во да видя мислиш ?
Това се прави от лайната на едни гъсеници в африка!!!
И пише, че не вегетарианците, а веганите (още по-луд народ) го признават !
Или ако е за дърводелство – от крилата на едни мравки, вероятно пак от там…
Hякои се интересуват само от манджата …
Хот-Дог, принцеси и безалкохолни, може би дори гофрети… Надявам се, че няма много общо с изчезването на бездомните кучета и котки наоколо…
Х-у-у-бава и мила родна картинка. Тротоара е ничия земя. Сергията е по средата му… Хората прелитат като пилци…
Aма как пък пред банката бе, господа? Че и пред главния вход?
Чета си аз насам натам и попадам на тези двете:
Петиция
Поводът – стенограма от парламента
Накратко – одобрен е законопроект, в който българският език губи статуса си на задължителен за изучаване.
Няма да е задължителен за кандидат студентите.
Няма да го говорят или да си мръднат пръста да го изучават трцт и цгнт – тоест около 40 % от населението …
Спим ли?
Можем ли да защитим поне езика си от ..
Ще ме обвинят в анти-правителствена пропаганда. Но нашите политици НЕ СА БЪЛГАРИ!
Можем ли все още да се защитим от тях?
Моля да ме извинят драгите люде от други националности и вероизповедания, но в техните държави не опитват да преправят конституцията и да потъпкват националността им, нали?!
Хора! Убиват езика ни!!!
Това ще значи ли, че ще има трск и цгнск училища?
Само за тях си?
А нашите деца как ще общуват с техните? С ножове и сопи? На френски и английски?
Мен ме е страх, а вас?
Направете нещо! Подпишете петицията в защита на езика ни ! Нека живеем в собствената си държава като собственици, а не като гости!!!
Имате ли мнение по въпроса?
Това е една чешма пред ЦУМ и добре, че не са я набарали бабите с шишетата дето наливат минерална вода ….
От нея тече май електричество и може да фалира енергото ?
Скоро, точно се бях завърнала от кратко пътешествие из Родопите, един (приятел?) ме попита:
“Тоя Хайтов защо толкова е писал за тия турци из тия родопи?”
Замислих се.
Из нашето Яврово има ли турци? Пък навремето като бях малка възрастните хора ходеха с потури – едни кафяви такива…
***
Имам да пиша курсова работа по политология.
Не можах да избера адекватна тема в началото.
За това мисля да пиша за страха.
За страха на хората да кажат истината.
За страха от това да се признаят грешките.
За страха от това да не знаеш кой си.
Не, аз няма да ровя подробно из разни архиви и няма да задавам неудобни въпроси.. за сега.
Има кого да попитам за нещата, които ме интересуват.
Ако дядо ми.. можех и него да попитам, но дали щеше да ми хареса каквото щеше да ми отговори? Само че за жалост не е…
***
Началото
Има много теории, че и доказателства вадят някои, за принадлежността на населението из планинските села.
Исторически можем да твърдим, че каквито и да са били тези хора, те са били завладявани поне веднъж от турци и поне веднъж от българи.
А нищо чудно – и повече.
Когато някой дойде и ти каже : “Няма значение дали дедите ти са живели тук и на кой владетел са вили верни, на кой Бог са се кланяли и как са се казвали! Ти от днес ще се кланяш на моя Бог, ще живееш ако и както АЗ кажа и ще се казваш и ще кръщаваш децата си както АЗ реша!” ти или умираш в бунта, или се примиряваш – за винаги или временно ...
А тези хора са понесли това и след Руско-Турската Освободителна война.
Хората
Не зная какви са хората по околните села добре. Знам само тези от Яврово. Хора като хора, с очи, уши, усти… Такива, които искат децата им да живеят по-добре от тях, да имат храна на масата и да са им здрави челядта и добитъка. Те празнуват празниците наистина и почитат традициите.
Те са прости хора, необременени от тежестта на материалниите блага.Развъждат, продават, ядат, раждат се и умират без да мислят за таратайки, наложници и парите от наркотици на “наш’те” момчета.
В наши дни са се “очовечили”. Имат телевизия, магазни… Дали и по другите села е така?
Да се върнем в 1912, 1944, 1975, 1983 или 1989 година…
Тогава е имало едни хора, такива като нас, като мен и теб, които претендирайки да е за доброто на род и родина са накарали не веднъж същите тези селяни, по-точно потомците им да си сменят вярата, името, обичаите.
Живели свободно до падането на България под турско робство, те са били веднъж асимилирани. След това турците ги асимилирали пак. После нашите и те ги асимилирали. След това отменили смяната на имената веднъж, само за да я наложат с нова сила няколко десетилетия по-късно.
Какво да помнят децата им? Как да знаят корена и рода си? Те самите дали знаят кои са и какви са?
Не разглеждам как и защо, от кого и по какъв начин са били изселвани тези хора Няколко пъти. Ще го има в курсовата ми работа. После ще кажа и каква оценка са ми написали.
Не разглеждам и как са били малтретирани, изнасилвани, ограбвани и тъпкани от властимащите и в двете държави – тази, която ги е изгонила и купувала притежанията им на безценица, и тази, която ги е подлъгала да “се приберат в родината си” само за да ги остави да мизерстват бездомни.
Разказвали са ми истории на истински хора – занаятчии, фермери и земеделци – бити като помиари, насилвани и прокудени. Хора, в чийто гърди са биели сърца като моето и твоето, жени и деца, всеки с даровете и порците си.
Циганите са калайджии, турците – сладкари и строители, а ние българите какви сме? Имаме кисело мляко, призрака на партията и… ?
Но да оставя това настрана.
Мислех си за тези деца, млади и стари, всякакви хора, които са загинали и чиито съдби са били разбити внезапно и за пореден път заради нечии болни идеи. За това какви таланти са загубени и как последните, които знаят истината скоро ще са мъртви. Как прахта им ще се смеси с прахта на изгорените архиви и никой никога няма да научи какво и как се е случело!
***
Страхът
Страхът на тезии оцелели е от това да не се озоват в ямата на свинете. Бащите на днешните депутати и властимащи пък заспиват и се събуждат със спомена за стореното. Как? Какви хапчета за сън пият, та да не пищят от кошмарите си?
А в историята ще остане едното споменаване на офанзивата.. Освен, ако наистина не пуснат турци да ни пишат учебниците по история!
Ние сме прекалено заети да мислим за това, че живеем в държава без история един живот без чест, живот на хора без имена и мечти…
Възпитавали са ме да се доверявам на Системата, и че Полицията е институция, която трябва да се уважава.
Страшно съм възмутена!
Това на тези снимки е зебрата на срещуположната страна на х-л. Плиска – на спирката в посока ж.к. “Младост”.
Почти девет часа вечерта.
Нарочно няма да изчиствам снимките, за да не каже някой, че са монтирани. Фотоапарата на мобилния ми телефон, уви, е твърде слаб.
Много се чудя, ако същият този гражданин не караше автомобил марка BMW с номер С.1117.НХ, а Лада, какво щеше да и се случи така паркирана там?
Как да уважавам нещо, което само не иска да бъде уважавано?
Законът, чета го тук , казва:
“…(4) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: ….. 8. неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище; ….”
Oсвен това, в “Списък на нарушенията, за които се отнемат контролни точки съгласно наредба І-139 от 16 септември 2002 г.” четем :
“…
18. Престой и паркиране .
a/ на пешеходна пътека, на кръстовище, на спирки на МГТ- /чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП/ – 3 к.т.
б/ активна лента, до спрели МПС – /чл.183, ал.4, т.9 ЗДвП/ – 4к.т.
…”
На това място и без това така трудно се пресича? Има поне една банка, на чиито камери това може ясно да се види!
Как да възпитаваме децата си?
Откакто мутрите се ширят, а обикновените хора се свиват като наказани, децата като ги попиташ не казват “Искам да стана космонавт!” или “Искам да стана лекар“, пожарникар, полицай, футболист, батман и т.н., сега те искат “да станат” митничар, бизнесмен, Бойко Борисов, да работят в ДИТЦ/ВОЛФ, да “станат” мутра, “чичкото дето кара “Паяка”
Къде отиваме?
Ако си паркирам аз Москвича така, на пешеходната пътека, дали няма да бъде вдигнат с “Паяк” на минутата?
Нямам думи !
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer
